Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 19 юли 2015 г.

У нас не е ли широко разпространен този същия презрян манталитет, почти изцяло подобен на руския?



Чета интервю с Олег Калугин (виж: «Я утверждаю: 90 процентов советской интеллигенции работали на органы Госбезопасности»), генерал от КГБ, избягал в САЩ, има много интересни и важни моменти в него, накрая завършва с ето тия философски направо констатации:

"... советская власть заменила старую крепостническую и рабовладельческую систему новой, в чем-то более убийственной - в прямом смысле слова. Это было чудовищно и во многом русский менталитет - трепет перед властью, нежелание с ней бороться и что-нибудь менять - сохранило. Слава Богу, есть хлеб, колбаса..."

Та в тази връзка питам: у нас няма ли, и то широко разпространен, манталитет, почти изцяло подобен на руския? Да трепериш пред властта, да се подмазваш на началството, на управляващите с оглед да извличаш облаги, пълно нежелание да се бориш за по-достоен живот - питам, у нас не е ли съвсем същото? И да се задоволяваш с хлебеца и салама; и да скачаш възмутен и да излизаш да протестираш на улицата само когато ти отнемат хлебеца и саламеца или сланинката - не сме ли напълно еднакви с руснаците по манталитет?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: