Вслушването в сърцето е най-верният ориентир

В петък, на 8 май 2015 г. разбрах, че Окръжен съд е отменил като незаконна заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова за моето уволнение от работа като преподавател по философия и гражданско образование в това училище: виж Хубава новина: спечелих съдебното дяло срещу моето уволнение, съдът ме връща на работа!. Оттогава минаха два месеца, един месец съдът даде за обмислянето на евентуално обжалване на неговото решение пред Върховния касационен съд, а един месец отмина в протакане, в процедурни игрички от страна на другата страна, в криеници от призовкарите на съда и т.н. В тези два месеца се случиха и какви ли не куриозни събития, примерно "възмутеният сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив написа протестно писмо срещу... решението на Окръжния съд, адресирано и до Върховния касационен съд. Все още не е даден обаче ход на жалбата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив до Върховния касационен съд, аз и моят адвокат още не сме видели по причина на това тази жалба, което вещае, че предвид идването на вакационните за съда месеци юли и август дялото ще се протака още и още. А аз вече съм без всякакви средства за съществуване, нямам никакви доходи, да, обаче този проблем явно не вълнува администраторите, които правят всичко, та да забавят окончателното решение на проблема. Възниква въпросът: а какъв и смисълът от това, как е възможно да не се съзнава, че с протакането не се постига кой знае какво, но само се вреди на един човек, с когото вече си постъпил пределно безчовечно и грозно?

Другото съдебно дяло, което водя срещу същата персона, срещу същото длъжностно лице, злоупотребило с дадената му власт, а именно дялото за клевета, е отложено чак за 16 септември. Както се очертава, аз за началото на новата учебна година няма да получа дължимия съдебен или правосъден реванш, проблемът ми няма да бъде решен, преподавателските ми права, фактически отнети от самонадеяната и превишила така фрапантно пълномощията си администраторка, няма да ми бъдат върнати от съда, което означава, че се очертава да ми бъде опропастена още една учебна година - тъй като няма да мога да си търся временна работа, до окончателното решаване на съдебния казус. Една година ми беше опропастена, тя мина в съдебни дела, ето, очертава се да ми бъде опропастена още една учебна година. Възниква логичният въпрос: а не изпитва ли това длъжностно лице известно чисто човешко неудобство заради вредите, които ми причини? И заради зулумите, които си позволи да стори. Ето този въпрос мен като философ силно ме вълнува. И по тази причина няма да престана да го поставям. Да, в подобни рани трябва да бъде сипвана сол, та да боли колкото се може повече. Белким болката предизвика някаква промяна във въпросното самозабравило се съзнание.

Опиянението от властта е страшно нещо, предполагам. Аз лично съм бил на държавен пост, който дава някаква власт, бил съм и кмет, бил съм, макар и за кратко, и директор на училище. Знам какво е това усещане, но има разни хора, на някои властта не им влияе пагубно. Дотам, че моралната компонента да отиде по дяволите. На други, предполагам, властта им влияе инак. Но е факт, че на всеки властнически пост дадени хора са способни да направят какви ли не поразии, дори и без да си дават сметка за това, което правят. Става дума за тип хора, на които вероятно по начало не бива да им се дава никаква власт. Има хора, които себе си не могат да управляват, своите собствени капризи не могат да управляват, собствената си суетност не мога да озаптят, та власт над други хора ли да им се дава?! Властта е нещо крайно опасно ако попадне в неукрепнали ръце. Иска се много здрав морал, иска се да си изключително силна в нравствено и психологическо отношение личност за да устоиш на съблазните и изкушенията на властта над други хора. Ако този фактор, личностният и моралният, не е налице, властта тогава наистина става нещо по-опасно от силен наркотик, води до заслепение, поражда всички предпоставки за какви ли не злоупотреби. То е нещо като да се даде заредено огнестрелно оръжие на малко дете. Даже е още по-опасна властта от заредения пистолет в ръцете на неразбиращо що е това дете.

Властта е обърната наопаки свобода. Учените глави са я нарекли "асиметрия на свободата" и пр. Оня, който не разбира що е свобода, който не е истински и действително свободен човек и личност, на такъв власт не бива да се дава. Само свободен и свободолюбив - а това значи нравствен! - човек няма да превърне властта в средство за тормоз на други личности, на други човешки същества. Само такъв човек няма да използва властта като средство да се гаври над всички - и над подлизурковците и ласкателите, които кръжат около него както мухите кръжат над прясно л...но (с извинение за думата!), и над ония, които принципно не могат да допуснат никакви гаври над суверенната си личност, разглеждайки я като нещо свято - и по тази причина, държейки се като достойни и свободни личности, стават нещо като "врагове", като заплаха за своеволията на въпросните властници. И по тази причина стават обект на онази тиранична бесовщина, на онази патологична злоба и жажда за мъст, по която се разпознава изцяло проваления властник или управник, в чиито ръце властта е една много опасна играчка. Погледнете какво са правили диктаторите със световна известност, примерно Ленин, Сталин, Хитлер. Пращали са на смърт милиони личности, изтребвали са личностите със садистично упоение и смразяваща методичност. Реки и морета от кървища са предизвикали. Да, властта е страшно и опасно нещо, много по-страшно и опасно от самата свобода. Ето затова ние, гражданите, дето искаме да живеем в нормално и човешко общество, трябва да правим всичко - за да не допускаме подобни "миниексцесии" с властта, които се случват навсякъде наоколо, пред очите ни. Случват се, ала не ги разбираме, понеже сме станали безчувствени. Властта може да убива - първо убива човешкото у оня, който не е достоен за нея, превръща го в изверг, а пък после на тази основа почва да убива всичко онова, което иска да живее нормално и човешки - и по тази причина е станало заплаха в очите на самовлюбените самозвани тирани.

Тази тема силно ме вълнува и ще продължа да правя своите наблюдения. На мен ми беше отредено да бъда една жертва, която да бъде посечена така, че повече да не може да се съвземе. В резултат над всекидневните издевателства над мен аз рухнах здравословно, бях инвалидизиран заради остри сърдечни проблеми, сърцето ми не издържа, след това, поради непреставащия стрес, ми се случи инцидент, който едва не ме вкара в гроба; слава Богу оцелях, издържах операция (с трапанация на черепа), която е цяло чудо, че сърцето ми понесе. Е, това не омилостиви изобщо мъчителите ми, овладени от въпросната жажда за мъст. Броени месеци след операцията ми, след като се върнах на работа, издевателствата приеха направо гротескова, кафкианска и оруелова форма и завършиха с моето уволнение, с изритването ми от това училище. Е, въпреки всичко аз не капитулирах и продължих да се боря за своите човешки и граждански права, за своето неотнимаемо право да бъда свободна и суверенна, т.е. достойна човешка личност. Сега моите мъчители се надяват, предполагам, че може да ме довършат с помощта на тия унижения, които ми предстоят: без средства за съществуване, без право да практикувам професията си, на която си отдадох целия живот, оплют, превърнат в някакъв "злодей", в "народен враг", да угасна незабележимо и тихо, вероятно тази надежда вдъхновява нечии души, знам ли? Разбира се, живот и здраве да е само, аз няма да дезертирам от човешкия си дълг и ще продължа борбата до победа, т.е. до неотвратимия триумф на правото, морала и човечността. Това те го знаят прекрасно, но ето, за всеки случай да им го напомня. На какво разчитат при това положение, нима тези души не съзнават безсмислието, в което са затънали?

Ето и това ми е много интересен проблем. При това вземете предвид, че става дума не за какви да е администратори, а за ръководители на едно образователно и възпитателно учреждение, в което учат толкова много ученици, млади хора, наши деца и внуци! Можете ли да си представите това пък какво означава? Аз лично мисля, че това нещо даже не си го представя даже и господин министърът на образованието и науката, да, и той не си го представя, убеден съм в това, щом все още може да спи спокойно, знаейки за цялата тази история. Ако съзнаваше що значи, сън нямаше да го лови, но ето, той, предполагам, си спи съвсем спокойно, безсъние не го е налегнало, не му личи по лицето да страда от безсъние нашият министър на образованието. А би следвало, ако съзнаваше поне малко що значи това, да се беше поне малко отразило това нещо на лицето му. Нека да си спи, щом така му харесва. Завидно е обаче каква бетонна психика имат нашите управляващи, а, какво ще кажете по този въпрос? Железо-бетонна, каменна психика имат те, спокойствието им е непробиваемо по никой начин. Блазе им! Ето, позволете ми да обобща: докато си избираме за управници толкова безчувствени индивиди, дотогава обществото и държавата ни няма да се очовечат. Както искате разбирайте тази формула, подхвърлям я, може и да я обсъдим ако искате. Според моята теза чувствата (поривите на сърцето) са нещо, което има съдбовно значение и в тази посока. У нас, за жалост, е пълно с безчувствени хора. Пълно е с хора, чиято човечност е под въпрос. Колкото по-безчувствен е един човек, пък дори и да не е управник, толкова по-малко той е човек. Не е нова тази теза, но в нечии уши може да звучи като нещо ново.

Хубав ден ви желая! Не губете чувствителността си, уважавайте трепетите на душата си, вслушвайте се в това, което сърцето ви говори - и само тогава гарантирано ще си останете човеци. В противния случай работите ви няма да потръгнат добре. "Най-много слушайте сърцето си - защото в него са изворите на живота...", тази мисъл от Библията известна ли ви е? Е, да я напомня, някои може да са я забравили. Животът у нас ще почне да се връща в нормалното си русло само когато все повече хора почнат да придобиват една по-изтънчена чувствителност; а тя се придобива чрез внимателно вслушване в онова, което сърцето говори. То никога не греши и не лъже. То казва само истината. Спасителната за душите ни истина. Оная същата истина, която ще ни направи свободни - по думите на Спасителя.

Умът си прави разни криви сметки и ни подвежда - примерно да се мислим за "велики" когато сме се добрали до някаква власт - но вслушването в сърцето е най-верният ориентир. Този апел, именно да слушаме най-внимателно сърцето си, отправям към всички, даже и към някои от героите на това кратичко есе - независимо на какъв величав държавен пост се намират. Един опърничав български гражданин - твърде странен: щото най-внимателно слуша сърцето си и не мълчи, а гласно заявява чутото! - си позволява да каже и напише тия толкова неприятни ви думи. За ваше добро ви ги казва, пък вие колкото си искате го мразете, ненавиждайте и презирайте даже.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo