Утром 1 июля лидер партии ЛДПР выразил удовлетворение тем, что Генпрокуратура России начала проверку законности признания независимости республик Прибалтики Госсоветом СССР в 1991 году. Жириновский напомнил, что Конституция СССР не предусматривала распад государства. Единственной законной процедурой мог быть только референдум. Поэтому, по его утверждению, все что произошло 8 декабря 1991 года – незаконно. В марте 1996 года Госдума отменила ратификацию «беловежских соглашении».
Жириновский убежден, что если «нет ратификации, значит нет СНГ и стран Прибалтики». Помимо этого Жириновский приветствовал наращивание Россией оборонной мощи, использующей передовые научные разработки. «Нужны новые ракеты, лазерное оружие, магнитное, природное, погодное», - призвал парламентарий.
Жириновский предрек, что русский флаг будет над Вильнюсом, Ригой и Таллинном. Более того, он заявил, что вся территория бывших союзных республик – это зона национальных интересов России. Все кто там находится – оккупанты.
«Никакой эстонской, латышской, литовской армий не должно быть, тем более украинской. Везде будет одна армия – русская», - заявил лидер партии ЛДПР.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Вижте както зверско лице, какви уродливи черти, като на обсебен от демон човек!
Всъщност разпадането на Съветския съюз е свързано с много абсурди и въпросителни. Реален стремеж към независимост имаше само в Прибалтика, Грузия и Украйна, другите републики бяха напълно наясно, че без СССР, респ. без Русия не могат да съществуват нито политически, нито икономически, нито военно, затова през 1991 трябваше да бъдат изхвърлени насила от Съюза. Друга странност е, че първата страна напуснала СССР, беше РСФСР, т.е. Центърът пръв се обяви за независим от колониите, си, какъвто случай в световната история не е имало! Мит е също така, че „Западът“ има участие в разпада на Съветския съюз. Точно обратното е вярно, Америка с страхуваше до смърт от разпада на СССР и Джордж Буш до последно отчаяно се опитваше да подкрепя Горбачов срещу „сепаратиста“ Елцин. Затова е несъстоятелно в разпада на СССР да се вижда някаква „победа“ на Запада. Всъщност разпадът на СССР формално беше дело на съветските народи и трябва да се смята за тяхна победа.
В действителност нещата, разбира се, са по-сложни. Има вече достатъчно свидетелства, че „развал СССР“ беше внимателно планирана грандиозна измама със стратегическа насоченост. Както казва генерал Лебед за преврата от август 1991, дал окончателен тласък за разпада на СССР: „Спектакль назывался путч».
За какви "съветски народи" бълнувате, Вие трябва да се лекувате, щото кагебисткото скудоумие е изяло мозъка Ви...
„Съветски народ“, „съветски народи“, „съветски граждани“ беше официалното название на народите, населяващи бившия СССР и в това няма нищо идеологическо или пейоративно – или вие имате някакво друго предложение как да наричаме за по-кратко гражданите на бившия Съветски съюз? Но за термини и названия няма нужда да се спори, важно е да разбираме какво имаме предвид.
Иначе не разбирам за какво „кагебистко скудоумие“ може да става сдума в моя пост. По-скоро онези, които не го разбират или преиначават, страдат от скудоумие. Мисля, че моите аргументи са много сериозни и навеждат на мисълта, че не всичко в прословутия разпад на СССР е така еднозначно. Както казва генерал Лебед, личен участник в тези събития: „Путча как такового не было! Была гениально спланированная и блестяще осуществленная крупномасштабная, не имеющая аналогов провокация. Где роли были расписаны на умных и дураков. И все они, умные и дураки, сознательно и бессознательно свои роли выполнили.»
Ако Вие обаче имате някакво алтернативно тълкуване на тези събития, ще се радвам да го чуя.
Публикуване на коментар