България е бедна, корумпирана и престъпна държава защото правосъдната система не работи, тя не докосва големите престъпници

Приятели, нещо много важно ще се случи (или няма да се случи) утре (днес, петък, бел. моя, А.Г.) в България. Това в масовите медии няма да го прочетете.

За обикновения човек "съдебна реформа" може да звучи неясно и сложно. Но за държавата и бъдещето ни моментът е критичен.

България е бедна и престъпна държава защото правосъдната система не работи. Няма нито един политик осъден за корупция.

Няколко "луди" хора са се изправили срещу мафията, а тя е в паника защото се крепи на не повече от 50 продажни и послушни душици в съдилищата и прокуратурата. Те се назначават "на тъмно" от Висшия Съдебен Съвет и остават ненаказани за деянията си. За да се закрепи това статукво се прави всичко възможно предложената от "лудите" хора реформа да се блокира или да се обезсмисли.

Реформата ще развърже ръцете на останалите 4000 съдии и прокурори, голяма част от които са честни и съвестни хора. Те ще разчистят политическата мафия за няколко години - както това се случва в Румъния, Сърбия, Хърватия... Затова шубето е голямо. А от депутатите се иска да гласуват нещо, в резултат на което част от тях могат да се окажат "на топло".

Държавата ни е пленена. В отчаян и може би последен опит за помощ отвън посланиците на "белите" държави заявяват подкрепата си за истинска реформа.

А за нас остава да си припомним думите на Вазов: "Лудите, лудите - те да са живи!"

Victor Garbev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo