По публикация в блога от преди няколко дни (виж: Вслушването в сърцето е най-верният ориентир) се появи една крайно загрижена за моето положение другарка, която почна да ми дава какви ли не трогателни съвети за това как да предотвратя агонията, тъй като аз наистина, след като изтече срока на обезщетението ми за безработица, вече съм без всякакви средства за съществуване, даже и инвалидната ми пенсия беше спряна (!), абе положението наистина стана сериозно, особено след като и съпругата, и синът ми също вече са безработни, също са без никакви доходи. Та тази другарка кой знае защо се е трогнала силно, е, почна да ми дава разни съвети, почна да ме плюе, както си му е редът, абе изобщо демонстрира един покъртителен направо морал, а пък аз, знаете, обичам да изследвам такива удивителни човешки феномени, е, фанах се да й отговарям, ето какво се получи в крайна сметка, доста е поучително, показва реалната картина на нравите в нашето тъй свидно отечество; воаля:
22 коментара:
Анонимен каза: Не се мисли за много умен или пък за способен да пише. Пълен некадърник си, разбиращите от писане и от литература ти го казват. Просто си жалък и смешен със жалките си напъни. Скрий се в някаква дупка и не мърдай повече щото предизвикваш само нашите съжаления.
Представител на сплотения колектив на ПГЕЕ в Пловдив, училището, в което ти никога повече няма да работиш
Анонимен каза: Граничаров пак се изсра на метеното... толкова се радвам че почна да напада господин министъра. По тази начин ще бетонира на поста нашата любима директорка. Граничаров толкова ли си прост че не съзнаваш това?
Анонимен каза: Сега пък първите ДВА коментара са от същия компютър като самия постинг. Интересно... Какво да се прави, Грънчаров. Не може хем да не искате да работите, хем да падат пари от някъде. Вие сте си виновен. Поемете ПЪЛНАТА отговорност за положението си.
Ангел Грънчаров каза: Първите два коментара са писани от компютъра от който е писан и третия коментар. :-) Другарко, защо смятате, че не съм бил искал да работя? Какво е основанието Ви да мислите така? Щом аз съм бил виновен и отговорен за всичко, това значи ли, че аз самият съм организирал кампанията против мен самия, довела до уволнението ми? Може би аз съм помолил г-жа Анастасова да съчини смехотворната заповед за моето уволнение? Доизяснете се, другарко, Вашата мисъл се нуждае от тълкуване. Гадател ми е нужен за да я разбера. :-)
Анонимен каза: Ако искахте да работите, досега 100 пъти щяхте да си намерите работа. Вестниците са пълни с обявления. Без работа няма заплата.
Ангел Грънчаров каза: Не е вярно, другарко. Вестниците не са пълни с обяви за работа. Идете Вие си намерете работа чрез обява по вестника. Освен това аз съм квалифициран специалист, до този момент няма нито една обява по моята специалност...
Анонимен каза: Във в. "Марица" е пълно с обяви за работа, другарю. Аз не ги ползвам, защото работя в аптека и нямам нужда.
Но щом си имате спестявания, от които да живеете, щом сте осигурил финансово семейството си (за което сте отговорен), продължавайте да се търкаляте в кревата...
Ангел Грънчаров каза: Говорите глупости, другарко! Във в-к "Марица" няма обяви за работа за философи. Никаква аптекарка не сте, знаем коя сте. По душевната мерзост Ви надушваме коя сте. Защо сте толкова лъжлива и подла мерзавка, другарко?! Коя е причината да сте толкова уродлива в морално отношение? Каква екзистенциална трагедия Ви доведе до този пълен личностен провал?
Анонимен каза: Има обяви за работа, просто разгърнете един вестник. И под никоя не пише "Не приемаме философи!". Значи и философи земат. Нямате извинение. Това, което имате, е отговорност да се грижите за семейството си. Поемете ПЪЛНАТА отговорност.
Но вие си имате спестявания явно, паралия сте, затова не ви е грижа да се дигнете от постелята, поне за да не гладува жена ви. Дето викате, че била зла, като жената на Сократ. Горката ви съпруга... :(
Анонимен каза: Интересна дискусия. Тя ме кара да се замисля какво се разбира под "работа". Аз бих го определил като труд, полезен за хората. Знам, че е спорно, но ... това си е мое разбиране. От там следва, според мен, че няма "непрестижна", "непревлекателна", "черна", "неквалифицирана" работа. Последното произтича от народа - "Всяка работа си иска майстора". Интересно е, че много признато талантливи хора са сменяли много и различни работи. Дори някои са се прехранвали от едно за да могат да създадат неща, с които са останали в паметта на човечеството. Но, стига съм философствал - все пак какво да работиш за да се изхранваш е личен избор.
Анонимен каза: Да. Но когато от теб зависи друг човек - жена ти например, колкото и да си я плюл в постингите си - нещата стоят по-различно. Тогава имаш задължение да поработиш малко неквалифицирана работа, поне за известно време, колкото да се прехранваш, докато съдът те върне на предишното топло местенце в ПГЕЕ, където пак да си кюташ на спокойно като другар по философия.
Ангел Грънчаров каза: Към другарката "аптекарка", загрижила се за моето семейство:
Другарко мерзавке, нещо сте се объркала или по своя си обичай лъжете: никога не съм "плюл" по жена си. Фантазирате си за това плюене. Жена ми е много добра, не е зла, не прилича на Сократовата. Врете си носа в работи, които не Ви засягат. Примерно как ще си издържам семейството и пр.
Второ, все дърдорите за някаква постеля, от която аз, видите ли, не съм бил ставал. По причина на скверния си характер виждате в мое лице един лентяй, докато аз съм много работлив човек, който за разлика от Вас няма време да си вре носа в чуждите работи.
Та Ви попитах, в качеството си на психолог: как стана така, че сте толкова подла, кое обстоятелство от нещастната Ви съдба Ви озлоби така, че станахте мерзавката, която сте? Не можете да избягате от отговор на този въпрос, поставям Ви го, щото като изследовател не мога да пропусна възможността да хвърля известна светлина върху човешката патология, която олицетворявате. Този блог поставя важни човешки въпроси, ето, ползвам се от случая да разрешим и Вашия казус. Както Вие разрешавате моя. Само дето нямате нужната квалификация. Що не си гледате "аптеката", ами се правите на умна?
Ангел Грънчаров каза: Към другаря анонимен комуноид, известен с прозвището "Хлопаща дъска":
Разсъждението Ви, разграничаващо понятията "труд" и "работа" е банално и тъпо.
Към анонимната мерзавка, представяща се за "аптекарка":
Другарко, гледам, че предишната Ви мерзост Ви се е видяла малка, та сте добавила нова, ето тази, в която говорите за: "... предишното топло местенце в ПГЕЕ, където пак да си кюташ на спокойно като другар по философия."
Имате превратна представа, другарко комуноидке, за това до какво се свежда трудът на учителя по философия. Има другари-комуноиди като Вас, които си кютат, бидейки учители, но това за мен специално не се отнася. Аз много работя, бидейки учител по философия, твърде съм активен, скъсвам се от работа, другарко. Умственият труд, който явно Ви е съвсем неприсъщ, е най-тежкия вид труд... издадохте се, че Вие самата май си кютате на някое учителско място, нали познах? Доста баламски се издадохте, мила и доста тъпа, като капак на всичко, другарке... :-)
Анонимен каза: Не ви се сърдя, че сте изнервен. И аз като съм гладен, и аз съм изнервем. Разликата е, че когато аз нямам какво да ям, отивам на работа и така изкарвам прехрана. Така направете и вие, вместо да грухтите като вол колко лошо било положението ви.
Съветвам ви - преодолейте инертността си и се хванете на работа. С киснене пред компютъра семейство не се издържа, колкото и да би било приятно така.
Колкото до кревата, знам, че ставате от време на време от него, за да идете на разходка и да поснимате с таблета си пловдивските тротоари.
Преодолейте мързела си - в честния труд няма НИЩО срамно!
Ангел Грънчаров каза: Другарке мерзавке, трогателна е Вашата грижа за мен, но това просто не Ви е работа. Аз много работя, другарке, трудът, който аз упражнявам, Вие не можете да го оцените просто защото нямате нужните за това качества. Моят труд е от духовно естество, това е интелектуален труд, но Вие, комуноидите, сте върли противници на този вид труд, определяйки го като "мързел", като "паразитиране" и пр. Издадохте си душичката, пълна с марксистко-комунистическо презрение към духовния, към интелектуалния вид труд.
Мислете, другарко комуноидке, за себе си. Примерно, развълнувайте се от проблема защо сте станала такава мерзавка. И подлекинкя. И злобарка. И завистница. Кажете, как стана така, че деградирахте до такова ниско и уродливо нравствено ниво? Мога да Ви направя психоанализа, та донякъде да преодолеете крещящия личностен дефицит, който се набива на очи. Който няма собствена личност си вре носа като Вас в живота и в работите на другите. Ето, Вие даже не можете да спите вече, интересувайки се така живо от моя живот, от моята личност, от това аз какво работя и пр. Мислете само за себе си, успокойте се, това ще Ви помогне да преодолеете отчасти душевната низост, в която сте затънала...
Изобщо не съм изнервен, другарко. :-) Забавно ми е. Вашата нравствена уродливост е феноменална и като изследовател силно ме заинтригувахте. Аз много обичам да изследвам такива феномени, щото точно тази ми е работата. Но Вие това няма как да го знаете, щото за Вас философията явно е терра инкогнита...
Анонимен каза: Не ме разбирайте погрешно, нормално е да сте изнервен. Както казах, не ви се сърдя за това, нито за квалификациите. Вие сте възрастен човек, при това доста боледувал, и не може да се очаква от вас да си контролирате добре емоциите. Няма как мозъчна операция да не ви се отрази на психиката. Наясно съм с това.
Предложението ми беше чисто прагматично - да намерите начин да изкарвате честно прехраната си, докато съдът ви върне на спокойното учителско място, докато се пенсионирате. Защото който не работи, както казват, няма да се храни.
Ангел Грънчаров каза: Какво потресаващо лицемерно човеколюбие струи от тези думи! :-) Дръжте ме да не падна от смях! Мила тъй злобна другарко, змийската си отрова обаче не можете да скриете въпреки всичко; та да отбележа нещичко във връзка с тъй покъртителното Ви и толкова весело словоизлияние:
1. Аз съм на 56 години, на моята възраст хората не са възрастни, под "възрастни хора" се разбират хората, които са на по-голяма възраст от моята... аз отивам към възрастните, тия, дето са над 70 години, но явно още не съм като тях.
2. "Мозъчна операция" не ми е правена, операцията, която ми правиха на главата, не е докосвала мозъка ми, той си е останал непокътнат; но и да беше докоснат мозъка ми, това пак не води до "психични заболявания", доста сте неграмотна в тази област, въпреки че имате претенцията, че сте била "аптекарка"; апропо, аптекарите не са чак такива профани в медицинската област, тъй че се издадохте, че нямате нищо общо с аптекарството; тоест, доказа се, че сте лъжкиня.
3. Аз винаги съм си изкарвал честно прехраната, тъй че не се притеснявайте как сега ще си изкарвам прехраната. Вярно, вие, комуноидите, обичате да си врете носа в чуждите работи, бих Ви посъветвал да се погрижите, примерно, за своята тъй очебийна морална уродливост.
4. Ще отговорите ли все пак, другарко, коя е причината за Вашата наистина застрашителна морална уродливост? Как стана така, че се озлобихте на човечеството тъй много? Да нямате някаква травма от детството? Да не са Ви карали да играете в пиеса за "турското робство" и да са Ви карали да си слагате главата на дръвника, примерно, поради което още като дете сте превъртяла и сте намразила всички "душмани" и "народни врагове", дотам, че да сте станала изцяло безпощадна към тях? Примерно казвам, предполагам само. Или с мъжете не Ви върви, другарко, много сте грозна ли? кажете, може да Ви олекне.
Виждате, че искам да Ви помогна. Проблемът Ви е сериозен, аз съм специалист в тази област, давам консултации, ето, за Вашата загриженост за мен искам да Ви се отблагодаря като Ви помогна.
Анонимен каза: Е, как така не си болен, когато имаш психично заболяване!
Ангел Грънчаров каза: :-) Сега пък "психично заболяване" ли Ви се привидя? Е, нямам психично заболяване, но съм психолог и мога да Ви дам консултации, явно остро се нуждаете от тях. То злобата Ви няма начин да не избие в психична деградация. Опитайте да се съсредоточите върху въпросите, които Ви поставих по-горе. Оставите ме мен, за себе си се погрижете, това е нормалното.
Анонимен каза: Много хубав блог имаш бе, Грънчаров! :-))
Твоята приятелка Анна
Ангел Грънчаров каза: Към другарката "аптекарка", която прекалено много се е загрижила как ще изхранвам семейството си:
Другарко, да Ви задам един въпрос, който ми се върти от самото начало на толкова показателната ни дискусия: Вашата странна загриженост за прехраната на моето семейство да не би да се дължи на това, че Вие самата по някакъв начин се чувствате отговорна за моето сегашно положение? Един вид да не би да е израз на гузност? Може би по някакъв начин Вие имате заслуга за изгонването ми от работа? В този наш живот става какво ли не. Та затова питам. Не крия, че ми е много интересна Вашата реакция :-)
МЪЛЧАНИЕ... едно много изразително, направо говорещо мълчание се възцари след горния мой коментар...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
18 коментара:
"Към другаря анонимен комуноид, известен с прозвището "Хлопаща дъска":
Разсъждението Ви, разграничаващо понятията "труд" и "работа" е банално и тъпо.( Грънчаров)
Другарю Грънчаров, не сте в клас за да поставяте оценки! За написаното от вас аз пък мога да отговоря, че е просташко и тъпо. Вие сте на ход, партийни секретарю ....
Баба Ви, другарю комуноид е била партийна секретарка, не аз. Тук не сме в клас, но Вие сте гост в моя блог и ще се държите възпитано. А когато пишете идиотщини, поемате всички рискове, включително и този някой да Ви каже що сте сторил.
Но, Грънчаров, ако не искате хората да пишат в блога ви идиотщини, вие защо непрекъснато пишете дебилности? Поемате всички рискове, включително и този някой да Ви каже що сте изломотил.
Предният коментар не е от мен, наричаният от Грънчаров "комуноид" и "Хлопаща дъска", но не оспорвам написаното в него. Аз, за разлика от Грънчаров, приемам спокойно различните мнения и не си служа с епитети. Въпрос на първите седем години от живота.
Таваришч комуноид, пак изломотихте една пълна идиотщина и абсолютна баналност, това за "първите седем години". Вие явно друго и не можете да казвате.
Я сега дай един пример за "дебилност", казана или написана от мене? Да видим човек като теб, дето общо взето друго освен идиотщини и баналности не може да казва или да пише, как ще изнамери нещо дебилно в моите думи, любопитен е тоз експеримент. Второ, като пиша "дебилност", таваришч комуноид, ти защо идваш в блога ми? Трето, а можеш ли, логично погледнато, да определеши и да си дадеш сметка що е "дебилност", ама в очите на човек като теб, който друго освен идиотщини и баналности не може да каже? Може би това, което той смята за "дебилност", е нещо свръхумно или мъдро? :-) Сам се набута в тоз капан, таваришч комунод, на себе си сърди. Тъй, давай да видим що ще отвърнеш, това веротяно и касае онуй нещо, което си научил в "първите седем години". Апропо, а след тия първи седем години ти нещо друго научи ли изобщо, щот се изказваш твърде инфантилно? Това си е пак извод от твоите идиотски изказвания. Да продължавам ли? :-)
Фантастични диалози добри ми, светли и много, много разумнен, емоционален, точно в същността и страхотно логично биещ - приятелю, Ангеле Грънчарове!
Диалози за Гинес!Ма, какво приказвам и така да те принизявам....
Никакъв Гинес!
А в книгата на живота ни тъжен и светъл, безкрайно мерзък от глупците ни сторен - твоите редове са пример! Безподобен!
Как на тъмните, зли и БЕЗЛИЧНОСТНИ тъги и ретроградни сили - светлината и разумът отвръщат безпощадно, с логика страхотна и с голяма ти спорна сила, със хъс, със светъл морал, с истина безпрекословна, като факел бликаща в твойте слова....
И тези БЕЗЛИЧНОСТНИ ДРЕБНИ ДУШИЦИ ДА НЕ УСЕЩАТ КОЛКО СА НИСКИ И КОЛКО СА МЕРЗКИ .... тези жалки подигравки пръкнати от комунната система, неразградени и на йота до този момент от живота.! Директорката Анастасова и този г-н Хлопаща дъска, дето сам се нарича вече едва ли не с гордост велика така,..... О, небеса! Каква грозна тъга и двамата са от един дол, от една трънка, от една безкрайно тъпа философия
родени и още живеят във нея окрилени...комунизъм същ - безличностен, страхлив, безпросветен, жесток, див, грозен и смразяващо глупав!
2015.07.13г. Владимир Петков-Трашов
Според мен не трябва да подхождате толкова емоционално, другарю Грънчаров. Това е присъщо на дамите. Вие сте дама по душа.
И отговорът е НЕ, не е "свръхумни и мъдро" написаното от вазе. Плоско е. Вервайте ми :)
Към другарката-комуноидка, дето се е сетила да ме "обижда" на дама, т.е. да се самообижда, изпадайки в някакъв твърде интересен комуноидно-полов мазохизъм и расизъм:
Другарко, моля Ви се, недейте да обиждате така несправедливо дамите че били само емоционални, зад което имплицитно се крие твърдението, че са тъпи - като Вас самата, примерно. Има всякакви дами, има и емоционални дами, и умни дами се срещат, същото е положението и сред нас, мъжете. Да "обидиш" един мъж че бил прекалено емоционален и на това основание да го наречеш "дама по душа" е доста идиотско, простете, твърдение. Сред нас, мъжете, също има емоционални хора, емоционалността у мъжа е изключително ценно качество, прави го по-човечен, по-разбиращ, тъй че по този начин, скъпа другарко, не можете да ме обидите, по причина на това, че от откровени идиотщини не мога изобщо да се обиждам. Напротив, по този начин без да искате ме величаете, а пък аз съм скромен човек и затова ще Ви кажа, че просто нема нужда да ме хвалите, другарко, това исках да Ви кажа. Просто сте много зле умствено, но то си е Ваш личен дефект, а не е дефект на пола, към който принадлежите.
Апропо, другарко, аз лично по никакъв начин не мога да бъда наричан "другар", моля Ви се, недейте да се самообиждате и по този тъп начин: прозвището "другарю" (другарко, таваришч и пр.) го заслужават само комуноиди като Вас самата, аз обаче съм враг на комуноидността и мен да ме наречете "другар" е обида на Вас самата. Аз не заслужавам туй прозвище, другарко, моля, недейте да го цапате като ме наричате тъй злобно "другарю"... какъв другар съм Ви аз, та аз съм Ваша пряка противоположност, аз съм Ваше пълно отрицание! :-)
Прав сте, че емоционалността у мъжа не означава непременно женственост, другарю Грънчаров.
Аз обаче имах предвид, че у вас тя преобладава, тя е водещото начало. Това вече е дамска черта. Обръщам ви внимание, че при мъжа ръководещото е рационалното начало, а при жената - емоционалното. Предполагам, че някога сте го учили това не ви идва като новост.
Но човек не си избира тия неща, те са по природа. Ако у вас преобладава женскостта, не сте виновен. Това обаче води до прекалено голямо "впрягане", ако ме разбирате.
Давайте го по-спокойно. :-)
Другарко, разбрахме се, че прозвището "другар" на мен не ми отива по причина на това, че не съм комуноид, за разлика от Вас самата. А иначе напънът Ви да мислите и то по психологически проблем просто показва идно крайно посредствено, дилетантско ниво, а съветите Ви са възтъпички. Вие за токова нещо като темперамент чувала ли сте? Ако бяхте чувала нямаше да се заплетете като петел, пардон, като кокошка в кълчища. Женски и мъжки душевни качества няма, те са все човешки, тъй че просто немаше нужда да се напъвате да мислите. Ний, философите, имаме една по-богата и сложна настройка, която ни позволява да постигаме по-цялостния смисъл на нещата, а в това отношение чувствата, чувствителността са незаменими. Понеже именно те са носители на ценностното отношение на човека към света и към самия себе си. В тази способност на философа до постига верния смисъл на нещата няма нищо "женско", т.е. Вашите тъй "умни" думи са просто една глупост. А иначе аз съм, както забелязвате, пределно спокоен, просто вероятно Вие сте твърде изнервена, поради което така изопачено и превратно тълкувате ситуацията. Просто като не разбирате трябваше да си замълчите, с напъване, виждате, не се получава.
Напълно спокоен сте, това се вижда от всички тук ;-)
Нека отново ви кажа, че въпреки квалификациите, които отправяте към всеки несъгласен с вас дори на йота, не мога да ви се сърдя - наясно съм, че отварянето на черепа и мозъчната операция няма как да оставят човека в предишното емоционално здраве. Просто ми се иска да не ви е чак толкова тежко и да не сте така бесен на всички хора и даже на целия свят понякога. Не ви е лесно и ви съчувствам.
Затова лоша дума от мен няма да чуете. Не се сърдете, че ви наричам "другарю". Просто правя като вас, не ви ли е приятно?
:-) И как се "вижда", другарко, че съм бил... "неспокоен"? :-) Човек с най-елементарна психологическа подготовка може да схване, че тия Ваши "леки издънки" говорят за това, че душевното Ви равновесие е силно нарушено, а пък същите тия хора добре знаят, че показното лицемерие, демонстрирането на някакво привидно "спокойствие" е именно доказателството, че сте бясна. :-) Тъй че просто е глупаво да се морите да ни убеждавате в нещо, за което всички усещат, че не е така.
Понеже пак се "напиняте" да давате диагнози - въпреки профанското си ниво - за което свидетелстват ето тия думи:
"... отварянето на черепа и мозъчната операция няма как да оставят човека в предишното емоционално здраве."
Съм длъжен да Ви кажа, мила ми самоука другарко "психиатърке", че тъкмо "отварянето на черепа и мозъчната операция" нямат абсолютно никакво отношение към "предишното емоционално здраве" на човека. Между другото, на мен "мозъчна операция" не ми е правена, проблеми с мозъка не съм имал (за разлика от Вашите очебийни мозъчни проблеми!), правена ми е само трапанация на мозъка, т.е. и по този въпрос се изказвате съвсем ненеподготвена. Защо е така, защо няма връзка между физиологично и психично няма как да разберете по причина на необразоваността си, но се поинтересувайте при специалисти, те могат да Ви задоволят интереса и да Ви обяснят кое как е. То с дилетантско напъване не става, а иска друго...
Апропо, на никой не съм "бесен", пак са изкривени представите Ви, просто съвсем спокойно разговарям даже и с анонимно същество с незавиден морал като Вас, което не усеща как се излага, спекулирайки със здравословните проблеми на хората. Да бъде "бесен" пък "на всички хора" и "на целия свят" е съвсем тъпо изказване от Ваша страна, но щом болничкото Ви съзнание е допуснало такава евентуалност и съзнава глупавостта в него, това означава, че най-вероятно Вие самата сте овладяна и Ви тресе една такава патологична мизантропия.
И да Ви задам едно малко въпросче, щото съм човеколюбив човек: другарко, каква екзистенциална трагедия доведе то тъй жестоката Ви личностна деградация? Споделете с мен, облекчете си душата, мога много да Ви помогна, аз в тази сфера на психологическото консултиране практикувам от много години, тъй че ето, самото внимание, което ми обръщате, свидетелства за това, че изпитвате остра нужда да споделите с някой проблемите си, разбира се, правите това в една крайно превратна форма, опитвайки се да излъжете хората, но мен специално не можете да ме заблудите, тъй че не е и нужно повече да се напъвате. И тъй, очаквам да разкриете онова в душата си, което Ви е довело до това жалко състояние, а именно, да деградирате и да станете един злобен анонимен интернетен трол и пр. Защо криете истинската си личност, другарко, защо толкова се срамувате от самата себе си? Какво толкова грозно и долно сте направила та не смеете да говорите от свое име?
"Правена ми е само трапанация на мозъка" - вие сам го потвърдихте току-що. Казусът е приключен. Но това не е нещо, от което трябва да ви е срам - всеки може да си удари главата и никой не е застрахован от такива характеропроменящи инциденти.
Разбира се, че между физиологично и психично има връзка - и то здрава. Без мозък например няма как да имате психика. Затова, когато се повреди мозъкът ви (както с вашия инцидент в банята), няма как да не се увреди по някакъв начин и психиката. Да отричате това е все едно да отричате, че Земята се върти около слънцето. Вярно е, че съм неспециалист в психологията и затова е неприятно, че точно от мен трябва да научавате тези неща.
Там е и обяснението на силния ви гняв - за него също НЯМАТЕ вина. Просто лош късмет да паднете.
Според мен няма да е излишно да се видите със специалист (психолог например, или още по-добре психиатър), който ще ви помогне в това отношение. Медицината много е напреднала и не е необходимо да се отчайвате.
Успех.
Да, другарко, изразил съм се погрешно, станало е съвсем несъзнавано, механично; "трапанация на мозъка" съм написал, а е трябвало да напиша "трапанация на черепа". Самата дума "трапанация" означава хирургическа намеса с проникване в костна кухина – чрез пробиване или отваряне на костите. Примерно трепанация на черепа. "Трапанация на мозъка" не може да има. Вие обаче се хващате като удавник за сламка за допуснатата от мен грешчица. Което именно и показва за сетен път колко сте злонамерена. И изнервена кой знае защо. Интересно е, че отбягвате въпросите по този повод, които Ви зададох.
Говорите за "характеропроменящи инциденти", каквото е удрянето на главата, мила другарко, което и показва колко, дето се казва, Ви е акъла. Просто не знаете що е характер и как той се променя. Понеже сте невежа в тази област ще Ви кажа, че "характеропроменящи инциденти" от този род не може да има. Характерът е нещо психично и личностно и не се променя с удряне на главата. Но невежите хора като Вас "мислят" по този начин. Думата "характеропроменящ" Ви звучи страшно научно, нали познах? Да не говорим за израза "характеропроменящи инциденти". Изразявате се като даскалица, дали не сте полуграмотна даскалица, а, другарко?! По напъните Ви да "мислите" си личи това.
Да минем върху въпроса за връзката между физиологично и психично, която толкова Ви вълнува. Вашите "познания" и педстави по този въпрос са на едно крайно ниско даскалско ниво от началото на 50-те години на миналия век, имам предвид ето тези тъй "умни" Ваши приказки:
Разбира се, че между физиологично и психично има връзка - и то здрава. Без мозък например няма как да имате психика. Затова, когато се повреди мозъкът ви (както с вашия инцидент в банята), няма как да не се увреди по някакъв начин и психиката.
Така разсъждава човек, който просто не знае какво е това психика, хал-хабер си няма от този въпрос. Казах Ви, че бих могъл да Ви просветя по този въпрос, но няма да го направя - по причина на това, че за обучението трябва да си платите. Можете да си набавите моята книга със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, има я в пет издания, има я библиотеките, има я и на свободен достъп в интернет. Почете, пообразовайте се малко. Пък тогава се изказвайте. Нещата не стоят така просто както си ги представяте. личи си, че имате бегли представи за тия неща от курса по марксистка философия преди години, рецитирате точно абзаца, който беше в учебниците по марксистка философия. От което именно и съдя, че сте даскалица по образование. Т.е. сте същество, което не се е развило в умствено отношение от времето на своята тъй буйна студентска младост. Такива са у нас обикновено даскалиците.
От "неспециалист в психологията" като Вас, по собствените Ви думи нищичко не мога да науча, по-скоро Вие можете да научите от мен, а това, че се опитвате да ме просвещавате и учите говори единствено за това колко сте нагла, другарко. Невежите, полуобразованите по това се познават, че са много нагли и безпардонни. Невежият, полуобразованият непрекъснато се опитва да поучава образованите хора за това как следва да мислят. Така правеха навремето другарите комунисти, дето ни управляваха десетилетия, постоянно ни поучаваха разните му там каскетлии как следва да мислим, същият манталитет демонстрирате и Вие тук, мила другарко.
Хем сте невежа и полуграмотна, хем даже не се страхувате да издавате "медицински диагнози и препоръки", драга другарке, предлагате ми да ида при специалист, е, с това пак демонстрирате оня същия манталитет, става дума за милиционерските табиети на въпросните каскетлии на власт. Дали ще ходя да се консултирам със специалист е моя работа, а Вие пък решавайте за себе си. По същия начин директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова си позволи да ми издаде една "психиатрична диагноза" и в момента си има доста сериозни проблеми с правосъдието, съдя я за клевета. Вие сте бронирана яко зад стената на анонимността и по тази причина спокойно си плямпате същата клевета, дори със абсолютно същите думи. Което все нещо показва и говори. Разбиращите разбират какво показва и говори това.
Интересно е, че много старателно сте заобиколила въпросите, които Ви зададох. Пак се вълнувате за моето здраве, за своето обаче нехаете. Това е признак на поведението на комуноида. нормалните хора се грижат за собственото си здраве. Понеже съм хуманист, си позволявам да Ви припомня въпросите, които Ви зададох. От позицията си на практикуващ психолог Ви ги задавам, с оглед малко да Ви помогна, ей-така, изцяло про боно. Надявам се, този път ще ми отговорите; опитайте се да не мислите толкова за мен, опитайте да почнете да се очовечавате като се замислите за своето собствено нравствено състояние. Та ето ми въпросите:
Другарко, каква екзистенциална трагедия доведе то тъй жестоката Ви личностна деградация? Споделете с мен, облекчете си душата, мога много да Ви помогна, аз в тази сфера на психологическото консултиране практикувам от много години, тъй че ето, самото внимание, което ми обръщате, свидетелства за това, че изпитвате остра нужда да споделите с някой проблемите си, разбира се, правите това в една крайно превратна форма, опитвайки се да излъжете хората, но мен специално не можете да ме заблудите, тъй че не е и нужно повече да се напъвате. И тъй, очаквам да разкриете онова в душата си, което Ви е довело до това жалко състояние, а именно, да деградирате и да станете един злобен анонимен интернетен трол и пр. Защо криете истинската си личност, другарко, защо толкова се срамувате от самата себе си? Какво толкова грозно и долно сте направила та не смеете да говорите от свое име?
Ето отговорите на трите въпроса, на които просите отговор:
Въпрос 1. - Никаква
Въпрос 2. - Защото името е без значение, така или иначе няма да ви пратя копие на лична карда, за да ви го докажа.
Въпрос 3. - Нищо.
Може и по погрешка да сте написали онова за мозъка си, обаче тези грешчици все нещо говорят. Това беше едно неволно признание от ваша страна, че мозъкът ви наистина е пострадал. За което, отново казвам, нямате НИКАКВА вина! Случва се човек да падне.
Диагноза не съм ви поставял - просто казах, че за ВАС ще е добре да се видите със специалист, защото съвременните лекари-психиатри лесно се справят с такива леки емоционални смущения като вашето. Вие не сте наясно може би, че имате такива отклонения, но пациентът никога не може да прецени сам! Всеки психически пострадал човек мисли, че е съвсем наред. За ваше добро ви го казвам.
Аз, както виждате, съм благонастроен към вас и ви давам ценни съвети, които биха ви помогнали, ако се вслушате. Благодарности не искам. Искам просто да се почувствате по-добре. Обръщайте си внимение, защото психиката е важно нещо. За добро ви го казвам.
Успех
Толкова сте добра и мила, че ме разчувствахте даже, другарко :-) Какъв добър човек сте, загрижена сте за мен, имате вероятно много добро сърце! А Вие вероятно сте доста напреднала в областта на психиатрията, гледам че от разстояние с такава лекота ме диагностицирахте и дори ми отправяте мъдри съвети? Или сте самоука?
А сега малко по-сериозно. Отговорите Ви на моите въпроси показват, че съвсем не съзнавате проблема си. А как да си обясним тази Ваша толкова трогателна загриженост за мен? Защо толкова сте се загрижила за моето положение, в това число и здравословно, как да си обясним този интерес? Само доброто Ви сърце ли е причина за това?
Апропо, защо Ви е толкова неудобно да се изявявате от истинското си лице? Нима в тия Ваши тъй добронамерени приказки към мен има нещо лошо? И тогава какво Ви пречи да кажете коя сте? Загрижена сте за мен, макар че тази Ваша загриженост е твърде странна? Какъв съм Ви аз? "Каква му е Хекуба, та така реве за нея?" - този израз известен ли Ви е?
И още нещичко: Вие съзнавате ли изобщо в какво отношение е укоримо Вашето поведение спрямо мен? Разбирате ли що е изобщо човешка нравственост или морал? Това, че е закърняло нравственото Ви чувство е доста сериозен проблем, безчувствени хора във Вашето състояние са способни дори да убиват без да чувстват някакви угризения. Ще се обезпокоите ли поне малко относно собственото си поведение и отношение спрямо мен? Ето, в тази област, нравствената, човешката, философската, аз съм експерт и мога много да Ви помогна. Понеже Вие сте толкова загрижена за мен, се чувствам длъжен да Ви се отблагодаря, да Ви се реванширам поне малко. Затова го правя. Вашето толкова добро сърце ме трогна наистина... :-) Вярвам, че ще помислите и този път ще ми отговорите сериозно на въпросите, щото по-горе си личи, че направо избягахте от тях. То бягството в случай изобщо не може да Ви помогне, въпросите си стоят. И проблемът, скрит зад тях, си стои нерешен...
Публикуване на коментар