Както вече писах - виж Получих светкавичен отговор от страна на РИО-Пловдив на моето "Открито писмо-запитване" до г-н Министъра на образованието и науката - шефката на РИО-Пловдив г-жа И.Киркова ми отговори на по-рано изпратено и до нея писмо до г-н Министъра на образованието и науката: виж моето "Открито писмо-запитване" до г-н Министъра на образованието и науката. Отговорът на г-жа Киркова обаче не ме задоволява, затова тази сутрин решавам да й отговоря в писмен вид, ето какво се наложи да й напиша (смятам, че за започващата наша полемика се налага да бъде информиран и г-н Министърът, ето защо пращам копие на отговора си и на него):
До проф. Т.Танев, Министър на образованието и науката, София
До г-жа И.Киркова, Началник на РИО-Пловдив
ПИСМЕН ОТГОВОР
от Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, живущ в Ж.К. Тракия, бл. ..., ап. ..., тел. 0878269488
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Началник,
Получих неочаквано бърз отговор на своето запитване от страна на уважаемата госпожа Иванка Киркова, началник на РИО-Пловдив, за който най-сърдечно й благодаря! Проблемът наистина е спешен, налага се да бъдат предприети и някои неотложни мерки, защото в тази област, именно, подбора и назначаването на учители, ситуацията е направо катастрофална: произволът, субективизмът, даже корупцията от страна на всевластните феодални тирани, директорите на училища, са обществена тайна, тук интересът на младите, на учениците, е нещо, което слабо интересува въпросните пълновластни господари на уж обществените, впрочем, училища. По тази причина съм дълбоко убеден, че по тия проблеми е необходим спешен и то напълно честен, открит публичен дебат, за който крещящо абсурдният случай с моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив е само добър повод. Воден от това високо съзнание решавам да отговоря на писмото Ви, уважаема госпожо Киркова, като се считам за длъжен да информирам и г-н Министъра за повдигнатите по необходимост въпроси. Разбира се, налага се да публикувам своя отговор в блога си, с надеждата и общността, гражданите да бъдат информирани за сериозните проблеми. Вярвам, че този е начинът: ако не бъде пробудено гражданското съзнание за необходимостта от коренни промени в образователната сфера, то това ще означава, че никакви промени в тази сфера просто няма да се случат. Темата е голяма, ще се огранича по принуда с най-важното, по моето разбиране.
Госпожо Киркова, не мога да приема твърдението Ви, че моето право "на труд, на избор на професия и на място на работа", както сте се изразила, не било изобщо нарушено в резултат на недопустимо грозния и чисто волунтаристичен начин, по който бях отстранен от работата си в ПГЕЕ-Пловдив. Това, че е налице висящ съдебен спор относно законосъобразността на моето уволнение съвсем не означава, че различните по-висши административни органи във Ваше лице, уважаеми г-н Министър и уважаема госпожо Началник, трябва да стоят напълно безучастни спрямо произвола, който беше упражнен спрямо мен. Защото този произвол беше невъзможен без участието на лица от йерархичната административна пирамида на ръководената от Вас институция, именно инспекторката по философия г-жа А. Кръстанова и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Понеже ръководените от Вас органи до този момент не са взели отношение и не са наложили дължимата наказателна санкция върху превишилите правата си по толкова фрапантен начин указани длъжностни лица, това означава, според канона на административната система, на която служите, че именно Вие поемате отговорността за поведението им; по този начин излиза, че ангажирате и замесвате цялата институция в репресията, която беше упражнена спрямо мен. А това е вече съвсем недопустимо: аз съм български гражданин и данъкоплатец, не може цялата мощ на моята държава да се стоварва върху мен - и то просто защото на някакви длъжностни лица, видите ли, това им се било приискало! Моля Ви да положите потребните усилия с оглед да вникнете и да съумеете да схванете в нейната цялост ужасно тежката ситуация, която се породи в резултат на проведената наказателна акция по моето уволнение, организирана и осъществена с участието на подчинените Ви и провинили се длъжностни лица, именно инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова.
Моля Ви да не се отнасяте така формално към възникналия толкова любопитен и многозначим административно-правен казус - а той има не по-малко значими и психологически, и нравствени, и чисто човешки измерения! Вашият отговор, уважаема госпожо Киркова, простете, лъха на формализъм, което означава, че сте си позволила да пренебрегнете истински важната, същностната страна на нещата. Моля Ви, опитайте се да вникнете в съзнанието на оня произволно взет директор на училище, в което аз съм си подал документите, кандидатствайки за обявено учителско място по философия. Разбира се, че в съзнанието на такъв административен ръководител ще се разрази твърде сложна душевна драма и колизия, в резултат на която той, разбира се, няма да намери сили да дръзне да избере за спечелил кандидат, примерно, мен; това, оказва се, е изключено, той ще бъде заставен (от логиката на системата и от изискванията на самата тъй сложна и тежка правна, психологическа, нравствена и пр. ситуация!) да избере всеки друг кандидат, но само не мен. Дори и само заради това, че човекът просто ще предпочете да си няма проблеми и главоболия с инспекторката по философия А.Кръстанова, знаейки предварително нейното отношение към моята персона; разбира се, нормално е той още преди това да се е консултирал с нея, което пък означава, че тя няма начин да не повлияе и то съвсем субективистки преднамерено на решението му. При това положение да твърдите, че моите опасения за това, че са ми нарушени правата са неоснователни, простете, е същинска гавра спрямо мен, да, това е израз на недопустима гавра, която по безцеремонен начин продължава репресията спрямо мен, на която съм жертва от две години насам.
Аз съм поставен при това положение в ситуацията да участвам в предрешени априори и обречени "учителски конкурси", защото наистина ще бъде цяло чудо някой директор на училище да посмее да си позволи лукса да застане срещу длъжностни лица, от които зависи решително неговия административен и всякакъв друг комфорт. Ето за това става дума, на това основание аз си позволих да оценя отговора Ви като формален и формалистки, от само себе си се разбира, че в рамките на представената тъй объркана и тежка ситуация просто няма как да не са нарушени, и то по най-очебиен начин моите фундаментални човешки, граждански и конституционно гарантирани права, свързани с правото ми на труд. Оказва се, че аз фактически в тази ситуация съм лишен от преподавателски права, и то на "основанието" на един толкова спорен и изцяло волунтаристичен административен акт на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, имам предвид нейната заповед за моето уволнение с мотива, представете си, "пълна некадърност", "не става за учител", "тотална липса на качества да бъде учител", "абсолютно негоден за системата"! А тия квалификации, произтичащи от нейната одиозна заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 как, позволете ми, ще повлияят на решението на съответния директор на училище, в което има обявено място за учител по философия - позволете ми да запитам и за това?! Още ли смятате, че моите опасения за това, че са ми нарушени правата, са "неоснователни"?!
Да, директорите на училища решават всичко около избора на учители в своите училища, те са овластени да правят това, но те нямат никаква фактическа автономия в тази посока, техните права са напълно формални - защото те, от друга страна погледнато, са просто длъжностни лица в една субординирана и строго йерархична административна система. Е, директорът може да направи всичко, може да си избере когото иска за учител, но той ще предпочете да умре, но да не назначи за учител човек, за чийто избор предварително знае, че висшестоящите началства няма да са доволни. Преди години директорката на Хуманитарната гимназия "Св.Св.Кирил и Методий" в Пловдив г-жа Соня Киркова дори си позволи да предпочете да назначи за учител по философия кандидат, който даже нямаше базово образование по философия (!!!), позволи си да назначи за учител по философия лице, имащо базова специалност... химия (!!!), можете да я попитате за този интересен случай; тогава тя отхвърли моята кандидатура (въпреки че имам не само изискващата се специалност, но и съм с I-ви клас квалификация), наложи й се да има проблеми с правосъдието, можете да я попитате за този случай, тя е жива и здрава и още си благоденства като директор на същото това училище! Ами какво да кажем за подвига на Вашия любимец, уважаема госпожо Киркова, имам предвид директора на СОУ "П. Хилендарски" в Пловдив многоуважаемият г-н Соли Христов, който, като го попитах защо при други равни условия все пак е предпочел друг кандидат, има доблестта да ми отвърне, че го бил предпочел понеже другият кандидат бил... жена!!! Да, точно този "аргумент" ми заяви многоуважаемият почетен и тъй многогодишно властващ директор-патриарх Соли Христов, изтъкна ми това сексистко основание, воден от съзнанието, че директорите наистина могат да си правят всичко, каквото им скимне; с изключение обаче на едно-единствено нещо, а именно: да решат нещо, което няма да се хареса на висшестоящото началство. Та много Ви моля, уважаема госпожо Киркова, наистина да се опитате да вникнете в създалата се ситуация по същество, а също така и да се опитате да изобретите някакво решение, което ще Ви помогне да предотвратите още по-нататъшно затъване в непроходимото административно-правно тресавище, в което институцията се оказа благодарение на действията на двете нейни самоотвержени труженички, именно инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова.
Аз в първото си писмо имах добрината да Ви подхвърля един възможен вариант за измъкване от въпросното тресавище: за да освободите директорите на училища от душевните терзания, за които толкова определено Ви намекнах, да ми издадете една служебна бележка, в която вкратце да обясните създалата си ситуация и да ги помолите да решават проблема за избор на учител по философия без да се влияят от толкова тежкия правен, административен, психологически, нравствен и какъвто искате още казус, създал се в резултат на тъй импровизираните волунтаристични действия на въпросните две труженички на системата, а именно от инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова и най-вече от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Ако от името на институцията ми бъде издаден такъв един документ, той може да спомогне нещата да бъдат поставени на сравнително чиста и що-годе честна основа. Разбира се, далеч съм от мисълта, че по този начин проблемът може да бъде изцяло и то задоволително решен. Но това е все пак нещичко във вярната посока. Аз се надявам, че Вие, като опитен ръководител, ще изнамерите разумно и мъдро решение на толкова интересния казус, който се породи в рамките на прогнилата изцяло административна система в образованието, която точно на това основание всеки ден поражда какви ли не крещящи противоречия, алогизми, абсурди, идиотщини и пр.
Проблемът за избор и назначаване на учителски кадри от страна на пълновластните феодални владетели на уж обществените училища у нас е страшен, изключително тежък. Всеки ден в системата се вършат какви ли не директорски своеволия, от което в крайна сметка, разбира се, страдат най-вече учениците, страдат най-вече младите, те са именно най-ощетените. Толкова екстравагантният и крещящо абсурден случай с моето изцяло волунтаристично уволнение от страна на тъй неуморимата директорка на ПГЕЕ-Пловдив (подпомогната усърдно от инспекторката по философия А. Кръстанова) просто е един изразителен симптом за наистина тежката ситуация не само в това отношение, а и във връзка с катастрофалното състояние на цялата системата. По тия въпроси трябва много да се мисли и обсъжда, необходим е целенасочен, свободен и демократичен дебат, с оглед да се очертаят контурите на някакъв що-годе рационален и приемлив изход: проблемите не могат да се решат със замазване, с притъпяване на остротата им, както това, за жалост, се прави от страна на примерните служители на прогнилата и тъй изгодна им, кой знае защо, анахронична и ретроградна система.
Воден от това съзнание си позволявам да Ви провокирам към един такъв дебат; радвам се, уважаема госпожо Киркова, че откликнахте на предизвикателството ми за диалог. Да се надяваме, че в резултат на нашия започнал вече диалог ще се разтревожи и някой от по-високите етажи на системата, примерно, да речем, и самият многоуважаем господин Министър на образованието и науката, току-виж, се разтревожил?! Да, уважаеми г-н Министър на образованието и науката, интересно ми е да запитам: а Вие лично тревожите ли се за тия проблеми? Питам понеже, простете, това изобщо, ама изобщо не Ви личи! Аз смятам, че такъв един дебат по тия толкова горещи и остри проблеми ни е съдбовно необходим, ето, според силите си, правя нужното той да се разгори. Надявам се и г-н Министърът на образованието и науката да се трогне в един момент от тежкото състояние в образователната сфера и да се разтревожи така, че това дори да му проличи. Мисля, че една обществена дискусия по тия проблеми ще бъде изключително полезна и дори целебна, а болната система се нуждае от спешно лечение - защото е застрашен самият организъм, болестта вещае неминуемата агония и тоталния провал и крах на цялата система.
Ще очаквам с интерес Вашия отговор. Надявам се, че този път няма да се отнесете чисто формално към моите безпокойства и предупреждения, ще вникнете по-основателно и задълбочено в сложилата се тъй тежка ситуация, което е необходима предпоставка за разумното й решаване, за приемливия изход от нея.
17 август 2015 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар