Моментът, в който хората, настанени удобно в зоната на комфорт, разбират, че извън нея е пълно с уроди. Те са в метрото. На светофара са до вас. В магазина са на опашката, на която сте и вие. В ресторанта са на съседната маса. Те живеят до вас. Не ги разпознаваме, защото изглеждат нормално. А и защото рядко ще изрекат на глас гнусотията, която леят в момента, скрити зад клавиатури - защото уродите са страхливи.
Уродите са малки, жалки хорица, потънали в собствената си помия, макар и сресани модерно - за да не ги разпознаете веднага. И затова сега сте изненадани. Затова сте погнусени. А аз не съм изненадана. Не, защото излизам често от зоната си на комфорт, а защото помня, наблюдавам, а и самата съм била обект на вербално насилие. И защото често, возейки се в колата, наблюдавам съседните автомобили и хората в тях. И се чудя дали той бие жена си, дали блудства с детето си, дали слага пиратки в задника на кучета, за да се посмее, дали тя бие детето, защото е надраскало шибания тапет за 8 лв.
И защото понякога чета коментарите в интернет и си мисля дали тоя човек, написал, че някой си заслужава смъртта или нещастието, което го е сполетяло, дали заспива добре. Дали има мушкато, което полива? Дали съм го срещала и ако да кога? Как ли живее? Как да направя така, че да нямам никакъв контакт с него? Дали ще има смелостта някога да бъде бунтарът, който мечтае да е, но няма топки за това? Дали осъзнава собственото си дъно и гнусотата на съществуванието си? Дали осъзнава, че е безсмислен, че е празен човек? Дали се смята за повръщано, защото аз ги смятам за такива? Дали, казвайки "Добре стана, че умря детето му на тоя щото... (следва произволна простотия)" после целува детето си? На какво го учи?
Веднъж една приятелка, след като й ревах за пореден път, че не разбирам, че се изумявам, че не мога да понеса всичко това ми каза: "Козо, хората изнасилват децата си. Защо си изненадана? Просто не им позволявай да те смажат".
И така. Живеем в море от изроди. От мишки-кастрати, които се смеят там, зад екрана си, с кривите си гнили зъби, мазния си потник и мизерна душа. Просто ми се иска да го знаете. И да не страдате. И да вярвате, че ако се изправите лице в лице с тях можете - о, как можете! - да ги накарате да се насерат в ръцете ви.
Можете. Не им позволявайте да ви смажат - защото сте носителите на другото.
Написа: Kozata Ani
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Този текст съдържа много истини, които е добре да бъдат разбрани от колкото се може повече хора. Съгласен съм с всяка една дума в него.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар