Поетът Любомир Левчев получи отличието на Столичната община „Почетен гражданин на София“. Това стана ясно след гласуване на Столичния общински съвет днес. Най-престижното отличие на общината съвпада и с 80-годишния юбилей на Левчев на 27 април.
Предложението е на кмета Йорданка Фандъкова, председателя на съвета Елен Герджиков, председателя на комисията по култура и на групата на ГЕРБ Малина Едрева и на секретаря на местната управа Ралица Стоянова.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
3 коментара:
Така е, Данче, като не си чела Шели, си мислиш, че Левчев е поет, също както си мислиш, че цокалото на Витошка е градска архитектура. Аман от селяндурщината ти!
Anna Andreeva
Поет ли е Левчев? Преценете сами!
НЕДОПУСТИМОСТ
ДА ТЕ ЖАДУВАМ АЗ, ДА ТЕ ЖАДУВАМ,
А ТИ ВСЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ОТДАЛЕЧАВАШ
И АЗ ВСЕ ПОВЕЧЕ ДА СЪМ ВИНОВЕН,
ТОВА Е ТОЛКОВА НЕДОПУСТИМО.
ЗАЩОТО ТИ ВСЕ ПАК ЩЕ МЕ ПОМИЛВАШ,
ГЛАВАТА МИ ЩЕ ПАДНЕ НА ГЪРДИТЕ ТИ.
ЩЕ СЕ СТОПЯТ КИТАРИТЕ, ЩЕ СЕ СТОПЯТ КИТАРИТЕ,
ЗАЩОТО АЗ НЕ СЪМ ГОТОВ ДА ТЕ ЗАГУБЯ,
КАТО КЛЮЧЕ ОТ ПОЩЕНСКА КУТИЯ,
НЕ СЪМ ГОТОВ, НЕ СЪМ ГОТОВ.
ЗАТУЙ, МИНАВАМ АЗ ТУК ВСЯКА ВЕЧЕР,
ПОД ФОСФОРНАТА ТАЙНА НА ПРОЗОРЕЦА
И ПОД ВЛУДЯВАЩИЯ СТОН НА ГЪЛЪБИ РЕВНИВИ,
МИНАВАМ АЗ, МИНАВАМ АЗ ...
Поет е, несъмнено; човекът, изказал този шедьовър
"Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!"
няма начин да не е поет.
С този шедьовър той ще остане в историята. Щом е изказал горната мисъл, на никое друго поетично откровение не мога да вярвам: човек с толкова низък подлизурски морал не може да бъде никакъв поет.
Публикуване на коментар