Иво Инджев: Сред журналистите още властва всеобщият страх от Георги Първанов, Интервю на Васил Василев
• Фалитът на Тошо Тошев обезцени свободата на словото • Путин вече е направил своя Крим на Балканите • След епохата на Бареков стана срамно да кажеш, че си журналист
Г-н Инджев, как си обяснявате факта, че синът на Георги Първанов, само на 28 години, е събрал пари да си купи луксозен хотел?
- Не бих могъл да кажа нищо конкретно. Ако имах информация, щях да я обявя. Аз обаче съм написал книгата „Президентът на РБ”, където съм описал схемите за налагане на влияние в България от Георги Първанов. Важни в случая са схемите, а не конкретиката, която е работа на институциите, които не мисля, че и в този случай ще се намесят. Нещата, които съм написал, никой не ги провери, дори самият Първанов - да ме опровергае, ако лъжа. Напротив – той си продължава да говори благо от телевизионните екрани и да управлява държавата под друга форма. Аз съм посочил своите факти. Единственото нещо, което е по-жълто е информацията за връзката на Първанов с Мариана Попова, която е била навестена от офицери на НСО, сред които и Алексей Петров най-вероятно, за да бъде респектирана и да я заплашват да мълчи. Тогава певицата даде едно и също интервю пред всички медии, в което отричаше за връзката си с Първанов. Семейството на този човек имаше пълен медиен комфорт по време на 10-годишното му управление. Синът му е възпитаван вероятно по същия начин, така че нищо не трябва да ни учудва за това, дали е възможно парите за хотела му да не са чисти, но към този момент ние няма как да докажем това. Само искам да ви припомня как въпросният младеж Владимир се беше похвалил във Фейсбук с пушката на баща си, а цената на оръжието се равняваше на няколко годишни президентски заплати.
Какво се случи със снимката на Владимир Първанов тогава?
- Службите светкавично я изтриха от профила му. Аз исках да я публикувам и помолих от вестник „168 часа” да ми я дадат, но те ми казаха, че я били загубил. Искрено се надявам да е така и да не са се изплашили колегите, тъй като тогава имаше медиен натиск и дори заплаха за уволнението на главния редактор на вестника. Също, както и мен ме накараха да си тръгна от БТВ малко по-късно. Споменавам тази на пръв поглед дребна случка, за да напомня какъв е нравът на Георги Първанов, който се хвалеше, че е първият човек в света, който е опитомил вълк, който лъжеше за миналото си, за историята с мезонетите. Т.е., това е човек, който е способен на всичко. Най-същественото за мен е всеобщият страх на журналистите от Георги Първанов – да го питат и да го разследват, както правят с други политици. Това именно показва всемогъществото на тази фигура, която е силно подценявана заради бавното си и меко говорене и мигането със сини очички като душа човек. В случая с мезонетите съм сигурен, че информацията, която аз изнесох, е била пусната по имейлите на много други колеги. Същия ден Румен Петков прати полицейска кола да пази имотите, а Първанов прати декларация срещу мен в БТВ. Защо тогава никой не отиде и не прати една камера и един репортер да снимат патрулката и да проверят на място вярно ли е, че имотите са на президента?
Пред същата тази телевизия обаче Георги Първанов потвърди информацията, че синът му строи хотел. Защо при вашия случай трябваше да напуснете БТВ, а сега пострадали журналисти няма?
- Георги Първанов вече не е на тази позиция, на която беше. При моя случай аз бях принуден да напусна. Това беше една демонстрация и сплашване на колегите. Страх, който се е напластявал във времето и днес наблюдаваме селекция от колеги, които прекрасно владеят изкуството на автоцензурата. Те прекрасно знаят кого какво да не питат. Именно затова сме на 106-о място по свобода на словото в света. (Прочети ДО КРАЯ)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесно интервю на Иво Инджев, заслужаващо да се прочете най-внимателно. Понеже ни казва много истини. Като примерно тази:
... Онези, които са се опитали да се противопоставят, са отстранявани, докато в Русия направо ги отстрелват. У нас те притискат и те оставят без работа.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар