Тревожен вопъл на един тотално онеправдан български гражданин до г-н Министъра на образованието и науката

Разхождайки се по улиците и наблюдавайки случващото се наоколо забелязвам, набива ми се в очите следния очевиден, така да се рече, феномен на нашия народен живот: пълно е с преживящи хора, да, с хора, които нещо дъвчат, които все нещо ядат. Търговските услуги, свързани със задоволяването на хранителния рефлекс на природонаселението, просперират даже и в условията на нашенската несвършваща криза. Бизнесите, свързани със задоволяването на непресекващото желание на българина да яде (и да пие), се развиват, процъфтяват, печелят, за тях няма лоша година. Имам предвид такива бизнеси като производството и печенето на банички, кифли, мекици, пици, дюнери, продаването на разните му там кебапи, любимите на народната душа кебапчийници, шкембе-чорбаджийници и т.н. Който се е захванал с тия бизнеси, свързани с потребността на българина от ядене (и пиене на биричка, винце и ракийка), такъв не е сбъркал и го чака бляскаво бъдеще.

Респективно у нас не си струва да се говори за това в какво окаяно положение са сферите на т.н. културен живот, свързани със задоволяването на човешката потребност от "духовна храна", примерно писането и издаването на книги, списания и прочие. У нас "духовно гладни хора" сякаш изобщо няма - ако изключим другия феномен, а именно, че нашият масов сънародник задоволява своите духовни нужди със слушането предимно на чалга, с щракането с пръсти, с кълченето в кючеци и пр. Стигнахме до такова ниво в развитието ни, че у нас младите като чуят думата "култура" най-вероятно си представят "културизъм", възможно е в съзнанията им тия две думи да се припокриват по значение. Ясно е, че въпросният "културизъм" или т.н. фитнес също са доста напреднали у Нашенско: като се яде прекалено много, като човек общо взето не вижда друг смисъл в живота от здравото плюскане, се налага също така и да се изразходват по някакъв начин натрупаните калории, ето защо манията да се ходи на фитнес също е на висота. Даже някъде чух нещо, казано от такъв фитнес-маниак, който изрази душата си ето как: "Абе нема начин, понеже прекалено много обичам да ям, яденето за мен е нещо най-приятно, ми се налага да ида често и във фитнес-залата!". Ей-тия две-три неща са най-важни за живота на масовия българин, а пък за третото нещо - сексът, разбира се! - отговаря рускинята Кобилкина, под нейното ведомство се намира сексуалният живот на масовия малоумен българин: тя вещае и се разпорежда в тази сфера, а всички я гледат с течащи лиги по устата, милата, толкова е вълнуваща тая Кобилкина, че думи нямам да изразя преклонението на нашенеца пред тая пищна руска дама с тъй възбудително име.

Започнах по този начин днешното си писание в своя дневник, а в един момент ми пресекна желанието да пиша и май трябва да спра. Ще се насиля да кажа още нещичко де, щото да спреш току-що започнал, е лесно, но не си струва, не бива така. Не бива човек да се отказва от мислене, пък и от изричане на най-неудобните истини. А такава, дето се казва, ми е "професията" - нали съм учител, и то по философия, е, вярно, родните бюрократи от образованието ме подложиха на съответните репресии и санкции, уволниха ме, обявиха ме за какъв ли не, бил съм "най-некадърният философ в Пловдивска област", да, точно това има добрината да заяви и то пред съда чиновничка от РИО-Пловдив, която дръзна да свидетелства пред съда за разобличаването на "народен враг" като мен, та да спомогне за изгонването ми завинаги от образователната система. Ще видим докъде ще доведе тази акция и кампания на родните бюрократи от образованието, съдебното дяло, заведено от моя милост, с което искам реабилитирането ми, връщането от съда на моите преподавателски права, отнети така самоволно от въпросната самонадеяна бюрокрация, вече стигна Върховния касационен съд! Да, дотам стигнахме, щото директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва решението на Окръжен съд, който отмени смехотворната й заповед за моето уволнение, ще видим наесен, предполагам, решението на тъй затегналия се правен възел или казус. А може и до средата на зимата да се проточи решаването на тази занимателна история; факт е обаче, че аз някак трябва да оцелявам, щото останах съвсем без средства за съществуване - по каприза, виждате, на двама-трима родни образователни бюрократа, разпищоли се така, сякаш българското образование им е нещо като бащиния.

За друго исках да пиша, но ето, пак стигнах до тази тема, която за мен е вече съдбовно важна. В прекия смисъл на думата: пред очите на цялото общество въпросните бюрократи направиха всичко възможно да ме съсипят и ликвидират като личност и като образователен деец. Аз лично не съм очаквал чак такава жестока реакция на моите образователни иновации, щото факт е, че бях уволнен и изхвърлен от образованието тъкмо по тази причина че си позволих лукса да не съм "типов даскал", да, това е моят най-голям и явно непростим грях. И понеже времето напредва, аз днес, понеделник, 10 август, се замислям сериозно какво да правя през септември. Фактически съм лишен от преподавателски права. Уволниха ме по такъв гаден параграф, че в системата на българското образование аз повече да не мога да се върна - ако съдът не разпореди нещо друго, ако не отмени репресивната заповед за моето уволнение. Примерно, заради уволнението ми по този параграф аз не мога, да речем, да кандидатствам в конкурс за директор на училище, гледам, откак ме уволниха, от РИО-Пловдив внимават във всяка една обява за такъв конкурс да слагат нарочно изискването кандидатите да не са били уволнявани по прословутия Чл. 328, ал. 5 от КТ, по който ме уволниха мен, и понеже по този член и параграф уволненията са толкова редки (нищо чудно аз да съм единствения уволнен по него в системата на образованието!), явно това изискване се слага нарочно, та да не може моя милост да участва в тия конкурси. (Вече този механизъм проработи при директорския конкурс за ЕГ-Пловдив, аз кандидатствах, но не бях допуснат за участие точно на това основание!) Тия дни имаше други конкурси, гледам, пак са сложили това изискване. Каква чест, а?! Специално заради мен да слагат нарочни дискриминационни изисквания! (Имам писмен отговор от омбусмана К.Пенчев по този въпрос, той смята, че подобно дискриминационно изискване не бива да бъде поставяно.) Тия наши разпищоли се съвсем родни образователни бюрократи плачат за това зулумите им да стигнат до Европейския съд за правата на човека, ама ще видим ний тази работа, живот и здраве да е само!

За обикновено учителско място по философия пак не мога да кандидатствам. А забелязвам, че такива вече има обявени. Как са се подсигурили директорите да не мога да участвам ли? Ами по работното място за учител "цикъл Философия" в СОУ "Св. Седмочисленици" в град Пловдив предвидливият директор е поставил допълнително условие кандидатите да имат втора специалност "география или история", умна работа, какво ще кажете, а? Има и още едно обявено място за учител по философия в Пловдив, именно в ОМГ "АКАД. К. ПОПОВ", това е математическата гимназия. Тук няма специални условия, ще са наложи да участвам, поне за да проверя какво ще стане, в смисъл как ще бъда, така да се рече, елиминиран. Ще ми се наложи да участвам, за да проверя нещата на практика. Битката не е престанала. Ще ми се наложи да разговарям по тия всичките тъй любопитни въпроси с началничката на РИО-Пловдив и с инспекторката по философия в РИО-Пловдив, макар да зная, че от подобни разговори някакъв ефект няма. Май ще се наложи да отправя писмен сигнал, дали това не е по-добър вариант? Май да, щото поне остава следа, един ден тия документи могат да имат значение (пред съответните съдебни органи, включително и европейски). Щом е така, ето, сядам да пиша едно кратко запитване, което ще адресирам до нашия реформаторски министър, тъй да се рече, на образованието и науката; ето какво се получи:

До проф. Т.Танев, министър на образованието и науката, София

До г-жа И.Киркова, началник на РИО-Пловдив

ЗАПИТВАНЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, живущ в Ж.К.Тракия, бл. ..., ап. ..., тел. 0878269488

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо Началник,

Както е известно, по моя случай се оформи един превъзходен административен, правен, съдебен, нравствен, психологически и пр. казус: на 19 май 2014 г. директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината да ме уволни от длъжността преподавател по философия и гражданско образование (на която длъжност работих в това училище цели 14 години, а иначе в системата на образованието работя вече 32 години!), при това ме уволни по сюрреалистичния чл. 328, ал. 5 от КТ, т.е. уволни ме с мотива "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "липса на всякакви качества да бъде учител" и т.н.; от този момент нататък бях принуден, за да се боря да си върна правата и достойнството като личност и преподавател, да заведа съдебни дела, тъй като според каноните на системата уволнение по този начин води автоматично до лишаването ми не само от преподавателски, но и от някои от най-важните човешки и конституционно гарантирани права; съдебните дела, заведени от моя милост, продължават вече повече от година, делото за уволнение, например, достигна на етап Върховен касационен съд, тъй като въпросната директорка обжалва решението на Окръжен съд-Пловдив, който отмени заповедта за уволнението ми и ме възстанови на работа; не мога да кажа колко време това ново съдебно дело ще се гледа във ВКС, но при мен проблемът е, че останах без всякакви средства за съществуване, а в същото време, с подобна "атестация", аз комай не мога и да кандидатствам за каквато и да било работа в системата на образованието. Ето, например, на всички конкурси за директор в Пловдивска област РИО-Пловдив вече поставя нарочното изискване кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, ал. 5 от КТ (я, какво съвпадение?!), което ме кара да си мисля, че причината за това е свързана именно с моя случай. (Този механизъм за елиминиране вече проработи при проведения през миналата година директорски конкурс в ЕГ-Пловдив. Сега забелязвам, че и за всички други конкурси за директори в Пловдивска област пак се поставя същото изискване, именно кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, ал. 5 от КТ.)

Но с въпросната позорна и дискриминираща атестация, наложена ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, аз фактически не мога да се явя и като кандидат и за учителско място по философия (такова нещо ми се случва за първи път в моята дълга кариера като такъв учител, продължила цели три десетилетия!). Работата е там, че дамоклевият меч на сюрреалистичния чл. 328, ал. 5 от КТ винаги ще продължава да виси над главата ми: нито един директор няма да дръзне да прояви смелостта да избере мен за учител по философия в своето училище, понеже това ще бъде нещо като открито предизвикателство пред системата. Най-напред на такъв директор ще му "дръпне ушите" инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, която има основната заслуга за уволнението ми (наред с титаничните усилия на главната изпълнителка на репресивното мероприятие над мен, именно г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив): как така някакъв си директор на училище ще дръзне и ще посмее да назначи за учител по философия в подведомственото си училище човек, когото самата инспекторка по философия е благоволила официално да определи като "най-некадърен учител по философия в Пловдивска област", става дума за нейни твърдения по мой адрес пред Районен съд-Пловдив, където въпросната администраторка има добрината да се яви да свидетелства срещу мен, в подкрепа на тезата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив! Представям Ви, уважаеми г-н Министър, и Вам, уважаема госпожо Началник, психологическата и нравствена ситуация, която възникна в резултат на действията на тия две длъжностни лица, които са на Ваше пряко подчинение, сюблимна е тази ситуация, нали така?! Разбира се, трябва много да се мисли преди някое властващо длъжностно лице да си позволи подобен административен произвол, очевидно, в този случай подобно усилие не е било положено, поради което сега стигаме до тия абсурди. Естествено е, че в подобна ситуация и при наличните условия да кандидатствам за обявени учителски места по философия е съвсем безнадеждна работа. Какво да правя при това положение, ами ако ВКС се произнесе по моя казус към края на календарната година?! Да мра ли, как да преживявам в тия така и така създадени условия на принудителна безработица, фактически с отнети преподавателски права, без каквито и да било средства за съществуване?!

Аз продължавам да смятам, че тия всичките репресии, гонения, ексцесии, издевателства, терор и пр. над моята личност нямаше да се случат, ако висшестоящите инстанции, в лицето на длъжностните лица от РИО-Пловдив и МОН си бяха свършили работата, с оглед да възпрат апетита на една директорка да си позволява каквото й скимне, да си позволява подобен административен произвол. По тази причина смятам, че отговорността за случилото се в последните две-три години (в тази тъй многопоказателна за състоянието на системата история) носят точно тия длъжностни лица от РИО и МОН, които и малкия пръст не си мръднаха за да реагират някак на моите безкрайни сигнали за вършените беззакония и злоупотреби с власт. Тъй че и Вие, уважаеми г-н Министър, и Вие, уважаема госпожо Началник, носите вината за случилото се, на това основание би следвало да поемете и отговорността. Докато не благоволявате да се възползвате от предписаните Ви по закон пълномощия и да направите онова, което бяхте длъжни да направите, с оглед да спрете беззаконията, Вие с поведението си показвате, че де факто санкционирате същите тия нарушения. А това значи поемане на отговорността за тях. И какво с оглед на това следва да направите в така и така възникналата ситуация, която се опитвам тук да Ви представя колкото се може по-синтетично и лаконично?

Вие си решавайте. Аз в случая нищо не мога да кажа или да предложа. Примерно, ако реша да кандидатствам за обявено учителско място по философия, на мен ще ми се наложи на директора на това училище да разкажа цялата тази история, довела до настоящата сложна административна, правна, нравствена и психологическа ситуация. Представяте ли си как ще реагира и какво ще си помисли такъв един директор, на който аз реша да му разкажа цялата история? Ами разбира се, че ще се уплаши, нали така? И ще направи всичко, което е по силите му, за да се отърве от такъв кандидат, опазил го Бог такъв човек да бъде учител в неговото училище?! Е, така ще си помисли човекът, съвсем човешко е да си помисли всичко това, даже и училищните директори, предполагам, също са човешки същества с подобни човешки наклонности, страхове и мисли. Системата задава един манталитет, който, вярвам, ви е добре познат. Такъв директор няма да посмее, дето се казва, "да си вкара таралеж" в добре известното място, нали така? Спокойствието в системата е най-важното, то е нещо като модус вивенди за ония, които имат цел да оцеляват в нея. Да оцеляват колкото се може по-продължително. Добре, Вие сте опитни, Вие сте на високо властническо ниво, от Вас зависи всичко, дайте ми, ако обичате, някакъв съвет какво да правя в тази толкова неприятна за мен ситуация? Най-човешки се обръщам към Вас, понеже в административните, правни и психологическо-нравствени лабиринти, в които съм принуден да се лутам в последните години, аз, дето се казва, вече не виждам никаква светлинка. Ще се радвам да откликнете, щото, повтарям, институциите, които оглавявате, не могат да стоят напълно безучастни спрямо една толкова тежка ситуация, във възникването на която те имат съвсем пряко отношение - и непосредствена отговорност даже.

Примерно една най-обикновена "служебна бележка", подписана примерно от Вас, уважаема госпожо Началник (не смея да искам такова нещо от Вас, уважаеми г-н Министър, как мога да си позволя да Ви занимавам с такива незначителности, с такива човешки дреболии?!), в която, да допуснем, се казва, че това мое уволнение, извършено по тъй позорния, обиден и дискриминационен член чл. 328, ал. 5 от КТ, понеже е подложено на съдебно дирене на истината, не би следвало да се възприема от въпросните длъжностни лица в системата на образованието като окончателно и меродавно, знам ли какво трябва да напишете в такава една евентуална служебна бележка?! Вие трябва да знаете, Вие сте опитна в административната премъдрост, не аз. Ако не сте толкова опитна, тогава, моля, попитайте за съвет г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, тя има богато творческо и поетично даже въображение, нищо чудно да успее да измисли някакъв магически фокус за по-безболезненото излизане на институцията от превъзходната административна и всякаква друга, да не изброявам пак, каша, която успя да забърка. Факт е, че аз съм принуден в настоящата ситуация, бидейки без средства за съществуване, подобно на удавник да се хващам за всяка сламка, предупреждавам ви, че ще кандидатствам за всяко учителско място по философия, което бъде обявено в Пловдив. Ако не реагирате по подобаващия начин сега, предварително, с оглед да се избегнат евентуални неприятни бъдещи истории, то би следвало тогава да си направя извода, че и ръководените от Вас институции нямат нищо против да спомагат за задълбочаването на репресията срещу мен, която въпросната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, в съзаклятие с инспекторката по философия към РИО-Пловдив, успяха да съчинят и да проведат през последните няколко години.

Толкова. Бях длъжен да реагирам по някакъв начин, понеже ако не бях реагирал, след това някои административни органи на системата с удоволствие всичко щяха да изтълкуват впоследствие, разбира се, в мой ущърб. А в така и така възникналата тежка ситуация отговорността за всичко, разбира се, не може да е само моя. Така не стават тия работи. Така лесно институциите не могат да си измиват ръцете от всякаква отговорност. При това, моля, вземете предвид и това, че аз съм български гражданин и данъкоплатец, имам своите права да бдя над това как разните длъжностни лица си изпълняват задълженията. Това е не само мое право, то е и мой граждански дълг.

Приятно "ваканцуване" Ви желая (забелязвам, че давате интервютата си вече от Варна, по-близо до морето, г-н Министър, нема лошо, просто констатирам този факт, свързан с непоносимата софийска жега)! Ще се осмеля да кажа и това, че въпреки всичко очаквам някакъв отговор на своето запитване - макар много да се съмнявам дали в такова ваканционно време някой държавен чиновник-труженик ще обърне каквото и да било внимание на тревожния вопъл на един тотално онеправдан български гражданин като мен.

10 август 2015 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ:

Това написах, това се получи, днес ще го прегледам и редактирам и утре го пращам. Хубав ден ви желая и на вас, също така ви желая и успешна седмица! Чао и до скоро!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo