Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 8 август 2015 г.

Благодарение на авантюризма на Путин НАТО се принуждава да създава стабилни удържащи структури в Източна Европа



Самолети на НАТО във въздушното пространство на Литва


За да не върши Кремъл глупости! Западът изобщо не държи да изгражда по-стабилни структури на НАТО в Централна и Източна Европа, но Русия го принуждава. Коментар от Петер Щурм във ФАЦ

Както и да тълкуваме политическия дневен ред на новия полски президент Анджей Дуда, едно нещо трябва да му признаем: той е прав, че Полша и няколко други държави от Централна и Източна Европа с пълно основание се боят от руската заплаха. И НАТО не само трябва да вземе тези тревоги абсолютно на сериозно, но и да предприеме разумно-предпазливи действия, за да накара Русия да се въздържа от политически, ако не и от военни глупости.

Дуда настоява за по-силно присъствие на НАТО в Източна Европа, а това само показва, че със своята политика Русия разбужда именно онези призраци, от които уж се опитва да се отърве. Ако човек възприеме аргументите на Русия – а на Запад има хора, които го правят – ще излезе, че Дуда няма какво повече да иска. Защото, според Кремъл, в Централна и Източна Европа всъщност вече имало стабилни военни структури на НАТО.

Да, обаче такива няма. И на Запад никой не желае особено горещо тепърва да ги изгражда. Ала желае или не – те трябва да се изградят. Благодарение на Путин.

Петер Щурм, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Няма коментари: