Стив Джобс почина на тия години, на които съм сега – на 56. Тази сутрин попадам на негова мисъл и я цитирам в блога си и във фейсбук, става дума за ето това тъй многозначително негово изказване, защо пък да не го приведа още веднъж:
За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки… за онези, които виждат нещата по различен начин – те не се придържат към правилата. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш - защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят!
В тази връзка искам да ви разкажа една много показателна история, разразила се в нашето толкова болно време. Ето за какво става дума.
Случи се така, че смъртта на Стив Джобс преди 5 години отприщи един процес, който доведе до сегашното ми положение: тогава предложих училището, в което работих, именно ПГЕЕ-Пловдив (познато в града все още като „ТЕТ-Ленин”) да вземе името на Стив Джобс, да стане ПГЕЕ-Стив Джобс. (Това „ПГЕЕ” означава „професионална гимназия по електротехника и електроника.) Изразих тази своя идея-инициатива в блога си, стана така, че всички медии тогава, кой знае защо, откликнаха, направиха репортажи, вземаха интервюта, писаха, обсъждаха. Да, ама властолюбивата нова директорка на училището най-вероятно се засегна че моята идея „не е съгласувана с ръководството”, изглежда се обиди, че някои медии я подминаха, пък и общо взето тя нямаше и какво да каже като я питаха, абе стана превъзходен скандал, какво да ви разказвам повече!
И от този момент директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова реши да ми отмъсти както само тя умее. Започна се старателно режисирана кампания по моето професионално и личностно дискредитиране и оплюване, кампания на цялостен, на тотален и невиждан тормоз, на най-банални репресии, известни ни от ония, от непрежалимите времена на комунизма: бях обявен за нещо като „народен враг”, провеждаха се „народни” и „другарски”, тъй да се рече, „съдилища”, писаха се „разгромни писма” на „възмутения колектив” и прочие, и така нататък, и так далее. Всички тия неподозирани ексцесии - не вярвате, че всичко това се е случило, нали, звучи съвсем невероятно, е, случи се, самата истина ви казвам! - разклатиха сериозно здравословното ми състояние, е, не хванах рак като Стив Джобс, но в един момент даже животът ми беше под въпрос, наложи се да ми бъде проведена тежка животоспасяваща операция с трапанация на черепа по изваждане на хематом (в ситуацията на всекидневен стрес, бързайки сутринта да не закъснея за работа се подхлъзнах и паднах, ударих си главата така, че се получи обилен кръвоизлив).
Като капак на всичко въпросната администраторка, търсейки трескаво начин да ме отстрани от училището, да ме уволни, най-напред ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, аз обжалвах заповедта й пред съда, съдът и на трите инстанции (делото стигна до Върховния касационен съд!) отмени заповедта й, това вариант за уволнение не проработи; тогава беше изобретен друг, в официален документ на директорката до ТЕЛК тя си позволи да ми сложи своя „психиатрична диагноза”, именно „чести нервно-психически разстройства”, т.е. обяви ме за „психично болен”. Наложи се да я дам отново на съд, този път за клевета, делото се проточи и все още не е завършило и на първата инстанция. Сюблимното е, че неуморната администраторка, като запецна и този начин за отстраняването ми от работа, изобрети трети, възможно най-смехотворния, а именно, директно ме уволни, и то по куриозния мотив „липса на качества”, „не става за учител”, „абсолютно негоден за системата”, „пълен некадърник”, и това при положение, че цели 32 години работя като преподавател по философия и гражданско образование, че имам най-висшата преподавателска квалификация, т.н. „първи клас”, че съм автор на цяла една поредица от учебни помагала по всички преподавани в гимназиите философски учебни предмети, че съм автор на сума ти книги и пр. Е, в крайна сметка тази самоотвержена администраторка постигна целта си, макар, разбира се, за изминалата година от уволнението ми си има сериозни проблеми с правосъдието: делото за отмяна на смехотворната й заповед за уволнение е вече във Върховния касационен съд – след като Окръжен съд отмени заповедта й и ме върна на работа. Такива интересни до пълна абсурдност, направо сюрреалистични неща се случиха в това някога знаменито училище, а в момента аз фактически съм с отнети преподавателски права в резултат на този невиждан административен произвол; излишно е да казвам, че работодателят на тази директорка, именно министърът на образованието и науката, не си мръдна и малкия пръст с нещо да й повлияе и да я озапти, не, тази история, която ви разказвам в резюме, по тази причина явно ще увенчае по достоен начин агонията на нашата многострадална образователна система.
Разбира се, истинската причина за моето уволнение е тази, че съм свободомислещ и свободолюбив човек, че не съм кротък и изпълнителен „типов даскал”, че съм деец на новото демократично образование и училище, че съм бунтар и борец против човеконенавистническата, противоличностна социалистическа система на бюрократичното образование, че в разбиранията си и в поведението си никога не съм се принизил да бъда безличност, която в името на своя презрян комфорт е готова да пожертва интересите на младите, на учениците. В този смисъл въпросната администраторка на ПГЕЕ-Пловдив, инак казано, на „ТЕТ-Ленин” (все още така до този момент го наричат и знаят това училище в нашия иначе напредничав град!), видяла в мое лице сериозна заплаха за тъй приспивното и разлагащо статукво, съвсем правилно ме уволни, аз наистина съм такава заплаха.
Има и нещо друго, още по-скандално: уволнен бях и защото като политически блогър и анализатор съм подлагал и продължавам да подлагам на безпощадна критика точно тия, които назначиха на поста й въпросната директорка; точно седмица след публикуването на мое открито писмо до Бойко Борисов беше издадена заповедта за моето уволнение, изглежда тази беше капката за да прелее чашата. В този смисъл уволнението ми е чисто политическа репресия, осъществена в нашата иначе „деполитизирана” образователна система.
Тъй че, драги ми Стив Джобс, не си ти главната причина да бъда уволнен и репресиран, ти беше просто поводът, а причината съм аз самият; да, аз не съм конформист или нагаждач, презирам нашата родна поговорка „Преклонена главица сабя не я сече!”, аз съм един бунтар, т.е. по това изглежда си приличаме, драги ми Стив. И теб са те уволнявали, и теб са те плюли, е, има тази „малка” разлика, че ти си живял в Америка, а аз – в нашата родна България, разликата е от значение! Да, има известно значение че аз съм в България…
Чудя се какво да правя в тази ситуация, щото проблемът е, че наистина останах без всякакви средства за съществуване, а съдебното дело във Върховния касационен съд може да се проточи месеци наред, в които някак трябва да се живее (съпругата ми също е безработна, също е учителка). Чудя се дали да не отида някак в София и да легна пред сградата на Министерството на образованието и науката, като обявя най-накрая гладна стачка с искане първо нашият „реформаторски министър” най-сетне да ме приеме за да му разкажа в лице историята (имам чувството, че министерските чиновници крият от него моите доклади, открити писма, изложения), а на второ място да му кажа, че неговото пълно безхаберие пред изстъпленията на образователната бюрокрация са непростими, че са равностойни на престъпление!
Забелязвам, че нашият пореден министър на образованието и науката, уж идвайки с някакви реформаторски намерения, в един момент открито застана зад интересите на въпросната бюрокрация, която всъщност е главната антиреформаторска и ретроградна сила: тя именно няма никакъв интерес от същинска промяна - щото една промяна ще накърни всевластието й. Ето за тия неща ми се ще да си поговоря с г-н Министъра, а за да ме приеме (месеци наред отлежава без никакъв отклик мое писмено искане за среща с г-н Министъра!) явно се налага да обявя гладна стачка пред вратата на министерската сграда. Друг начин аз не виждам някак да повлияя на неговата реформаторска, с извинение, съвест…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
4 коментара:
И това няма да ти помогне. Никой няма да трогнеш. Г-н министърът също разбра, че си некадърник. Такива като теб нямат място в нашата образователна система. Намери си друго занимание извън образованието стига си ревал стана за смях и на гаргите! Оказа се че си по-глупав даже отколкото те мислех.
Защо ОТНОВО първият коментар е пуснат от същия компютър като самия пост? Какво ли говори това? :-)
Не, имате грешка, другарко. Първият и вторият коментар са пуснати от един и същ компютър. За какво ли говори пък това? :-))))
Идеята за гладна стачка не е много читава, защото няма да постигне нищо от министерска страна. Най-много да разлаяте медиите и да си навлечете още непиятност. А министерството няма да ви обърне внимание. Не си хабете усилията.
Публикуване на коментар