Ако не сте чели все още книгата на Джон Гатоу "ЗАТЪПЯВАНЕ - скритата цел на държавното образование", то можете да прочетете поне ето този текст: ДЖОН ГАТОУ: Училищната институция е душевно болна - тя няма съвест. Това е част от неговата реч, произнесена на 31 януари 1990 г. по време на церемонията по награждаването му като "Учител на годината на Ню Йорк" (тя е включена в книгата му за затъпяването). Съветвам ви да прочетете внимателно този текст, особено ако сте деятел на българското образование, ако сте учител - или пък ако сте родител. Много неща ще научите от нея. Примерно тези, казал ги е превъзходно и пределно откровено:
- Свидетели сме на тежка криза в училището, свързана с още по-тежка криза в обществото;
- Училищата и училищното образование са все по-неадекватни по отношение на сериозните аспекти на човешката дейност;
- Истината е, че училищата не преподават нищо друго освен как да се подчиняваш на заповеди;
- Предназначението на училищата е да произвеждат по шаблон човешки същества с предсказуемо поведение, които са податливи на контрол;
- Мизерията, която се шири днес, се дължи до голяма степен на това, че насилваме децата си да израстат по абсурден начин; реформата на училището трябва да се занимае с неговите абсурди;
- Абсурдно и противно на живота е да си част от система, която те задължава да седиш на стол, затворен единствено с хора на същата възраст и от същата социална класа;
- Училищната система ограбва децата от невероятното разнообразие в живота и от синергията в него;
- Понастоящем има две институции, които контролират живота на децата ни: телевизията и училището, и то именно в този ред;
- По завоалиран начин биват създавани зависими човешки същества, неспособни да запълнят сами времето си и да инициират значими занимания, които да направят съществуването им смислено и приятно;
Искам да ви кажа как се отразява на децата ни фактът, че отнемаме цялото им време (а то им е необходимо за да пораснат) и ги принуждаваме да го прекарват, ангажирани с абстракции. Трябва да чуете това, защото всяка реформа, която не се занимава с изложената по-долу патология, е бутафорна:
Изброените патологични състояния би трябвало да се дължат или на училището, или на телевизията, или и на двете. Става дума за елементарна аритметика: цялото време на децата е завзето от тези две неща: училището и телевизията.
НЕЩИЧКО ОТ МЕН: Това е главното в тази реч на Гатоу. Вижда се, че в Америка сериозният училищен проблем, именно катастрофата на системата на държавното образование, са го осъзнали поне преди 25 години. У нас все още не го съзнаваме. Или го съзнават само отделни обезпокоени хора - учители, граждани. В Америка и в другите страни по света от доста време тече една по същество духовна революция, едно все по-масово движение за ново, демократично образование и училище. За личностно ориентирано и свободолюбиво образование и училище. Ние, както е известно, и в тази посока сме изостанали прекалено, продължаваме да се возим в обоза на историята, и то на най-развалената талига. Толкова. Сядам да пиша по моята поредица от есета, която условно наричам "Нещо като проект за същинска реформа на българското необразование". Ще ми се да бъде най-практичен, конкретен, приложим на дело този мой проект. Щото главните, принципните неща отдавна съм ги казал в моите досегашни книги за образованието. А тази поредица ми се иска да бъде по-различна. Ще видим какво ще се получи. Но идеята поне ми е такава.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар