Всъщност най-страшното, което причини комунизмът на нашия народ не са нито лагерите или репресиите, нито убийствата без съд и присъда, а това, че успя да ни превърне в хора, за които свободата не представлява ценност. Народ, за който най-святото е казанът за варене на ракия.
Martin Demerdzhiev
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да, за жалост станахме народ, за който най-святото нещо е казанът за варене на ракия. :-) Много уместна и вярна констатация!
А свободата у нас е нещо непонятно и нежелано. Човекът, за който свободата е нещо непонятно и нежелано, започва да губи човешкия си облик. Обезчовечава се. Превръща се в човешки и нравствен урод.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар