Смачкаха учителите през тези години на прехода, но никога не дадоха власт на родителите. Образованието си остана една затворена област, в която има министерски чиновници, инспекторати, специалисти в общините и – дотам...
... У нас, от една страна, имаш управленската бюрокрация в министерството, от друга – синдикати, които по време на учителската стачка се видя, че са неспособни да играят друга освен реакционна роля, които спират промените в образованието, уж защитавайки интересите на своите членове. И това е статуквото - те или се боричкат помежду си, или понякога играят заедно. Родителят няма място в училище, детето няма място там. И всъщност и учителите нямат глас...
... Но трябва да се реши каква роля ще има училището, все някой отгоре ли ще му диктува каква политика да провежда? След като сами си правят заплатите в момента, е глупаво, че учебното съдържание го решават някакви посредствени чиновници, които нямат отношение към него.
Трябва да се подпомогне и участието на обществото в образованието. Да се подпомогнат родителски асоциации, да се води сериозен диалог с гражданското общество – създаване на структури за това. Иначе училището се върти в Бермудския триъгълник на тези институционални граници – министерство, синдикати и безпомощни учители. И резултатът е, че нищо не се придвижва, нищо не става през тези години на преход. А трябва да се даде някаква ясна посока на хората в образованието...
... Много важно е овластяването на учениците и широко ученическо самоуправление. Както и овластяването на самите учители. Може да се окаже и че голяма част от тях нямат място в едно съвременно и модерно образование. За това трябва да има критерии и стандарти за дейността на учителите и директорите, като обаче се дава и сигурност на директорите при вземане на решения. Защото несигурността, заложена в закона, намалява качествените кандидати за директорски постове в училищата.
Качествена квалификация и гражданското образование са другите жалони на доброто образование. Ние сме училище без гражданско образование, без образование за ценности. Като че ли живеем в каменната ера...
... Какво означава модерно средно образование и модерна образователна система?
Това значи детето да бъде подготвено за съвременния живот, да му се дадат знания и умения, които ще му служат – да общува с другите, да живее с другите, да решава проблеми, да прави проекти, да може утре да си намери мястото и да се реализира в обществото, да бъде добър гражданин, да следва някои общи норми, да бъде способно да живее в това общо европейско пространство.
Второто нещо е да се залага повече на практичността на знанията, не на това да се зубри, както става в 70% по някакви стари модели. Децата да учат заедно, да се премине към едносменна система, т.е. детето цял ден да е в училището. И родители, и общество ще са доволни, и по-малко престъпност ще се генерира след младите хора...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар