Из: Как училището пречи на децата ни, автор: Мирела Иванова
Кога българското образование ще заобича учениците? Кога то ще започне да ги уважава, да се съобразява с дарбите и потребностите им? В навечерието на първия учебен ден Мирела Иванова се спира на темата.
... Вече години наред се говори и говори, имитира се дейност, извършват се псевдореформи, обсъждат се непроходими учебници и "пътеводни" стратегии. Същевременно училището продължава да "произвежда масово" неграмотни деца. И ученици, и учители изглеждат демотивирани. Агресията нараства правопропорционално на отсъствията. И колкото повече всички и всезнаещо се надвикваме по темата, поставяйки акцент върху насъщната й значимост за всекиго поотделно и за цялото общество, толкова повече се разбягва смисълът.
... Средното образование отглежда главно фанатизирани неврастеници или апатични аутсайдери. Защо ли? Ами всички изискват всичко от децата – да са послушни и прилежни, да наизустяват планини от излишна информация, да присъстват в часове, в които умират от скука, да ходят освен на училище, и на частни уроци. Децата, разбира се, с неунищожимо въображение измислят своите "защитни стратегии" срещу социалната и образователна "мундщровка", която им е подготвил светът на възрастните.
Учениците очакват, че някой ще ги обича и уважава, ще зачита мнението им, ще се съобразява с дарбите им, с потребностите на възрастта им и прагматизма на настоящето. Когато това не се случва, те се обръщат "наопаки". Попаднали под общия знаменател на правилото "парите следват ученика", подрастващите бързо усвояват различните форми на измамата – преписването и кръшкането минават безнаказано, мнимите шестици осигуряват стипендии, отсъствията са без значение. Купуването на отговорите на матурата е същинският бонус на наученото до 12-ти клас.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар