Училищата не бива да са изкуствена сфера, откъсната от живота, в тях следва да кипи живот - и то не някакъв стерилен живот, а наистина богат и пълноценен!

Представител на редколегията на излизащото в Чехия международно многоезично списание АУСПИЦИЯ ми предложи да напиша текст, в който да изразя своите разбирания за образователна реформа в България, т.е. да разкажа за своите идеи за една нова, съвременна философия и стратегия на образованието. В последните две мои книги по тази същата проблематика (втората сега я дописвам, става дума за т.н. "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието") аз вече се захванах с изследването на съвсем непосредствената практическа, сиреч тактическа страна, т.е. се постарах да изложа своето виждане за това как непосредствено следва да се правят толкова дълго отлаганите промени. Същевременно ми беше предложено да подготвя свой текст пак около философията на промените в образователната сфера, който да бъде публикуван в един международен сборник, посветен на годишнина от рождението на Сьорен Киркегор. Аз дълго време отлагах да си изпълня ангажимента (наистина обещах да изпратя тия текстове) понеже бях увлечен в други неща (подготвянето за печат на поредните книжки на списание ИДЕИ и също така на списание HUMANUS също ме забави и ми отне много време), но ето, времето изтича и аз днес-утре трябва да свърша и тази работа. Добре е, че имам много вече написани и никъде не публикувани текстове, които мога да използвам - и от тях да композирам въпросните статии.

Да оставим това, че от чужбина вече се интересуват от това, което правя, но тук, в България, образователната система и нейните примерни служители продължават да се правят, че изобщо не забелязват в каква посока работи моя Център за развитие на личността - и какви инициативи предприема моя милост. Това е сигурен знак, който показва, че на другарите от системата им е крайно неприятно това, което правя, а за мен този знак означава едно: че съм на правилен път, че вървя по верния път. Опазил ме Бог да дойде ден, в който някое отговорно и овластено лице от системата да покаже неподправен интерес към това, което аз предлагам: най-вероятно това пък вече ще е знак за наближаването на свършека на света. Шегувам се, правя опит да се шегувам с наистина тежката ситуация: от една страна е налице пълна безизходица и безидейност, ръководството на Министерството на образованието и науката (афиширало се като реформаторско, само дето това изобщо не му личи!) е изпаднало в нещо като ступор, няма нито воля, нито идеи за промяна, от друга страна ето виждаме, че не позволяват нищичко да бъде променяно по модела, който, примерно, аз предлагам. А моето разбиране вече е пределно ясно и категорично: никаква промяна "отгоре" не бива да чакаме, крайно време е да започнем да правим промените със собствените си ръце. Този момент винаги го е имало (имам предвид крайно стеснения периметър на известна лична свобода и на учители, и на ученици, и на родители, дори също и на образователните мениджъри, директорите на училища), то тъкмо благодарение на него все пак в системата нещичко се случва, което наподобява образование, е, аз пък предлагам да се възползваме от този шанс за инициатива и на тази почва да започнем да внасяме все по-значими изменения. Разбира се, ако повече хора все по-решително се възползват от този "процеп" в системата и се захванат с най-целенасочена дейност по внасяне на различни иновации, е напълно реалистично да се очаква, че въпреки умишлено поставяните отгоре спирачки процесът на промяната (реформата) в един момент ще стане неудържим.

Цялата работа обаче се свежда до това: откъде да ги намерим тия личности, които са способни да отправят все по-сериозни предизвикателства-провокации на абсурдната система? Под личности имам предвид личности и на учители, и на ученици, и на родители. И на образователни мениджъри, на училищни директори дори (макар повечето да се стараят да слушат, да пазят статуквото, т.е. на пречат на всякакви по-сериозни промени, което им гарантира безболезнено стоене на поста до пенсия). Аз обаче смятам, че въпреки менгемето на репресивно-терористичната система на държавно образование (допуснахме дори и това: самата държава да се занимава с тероризъм и репресии спрямо гражданите си, то социалистическо-комунистическата държава друго фактически не е и правила, но абсурдното е, че този подход на държавния тероризъм оцеля дори и до наше време!) такива личности има, проблемът е, че нямат кураж, липсва им смелост. Просто трябва да се изнамери начин тази психологическа и нравствена задръжка да бъде преодоляна, да бъде надмогната. В тази именно посока е моята последна книга: тя има за цел да вдъхне кураж на тия, които имат наченките на ново съзнание и разбиране, но все още не намират решимостта да почнат да се държат като свободни и отговорни личности. Глупавите страхове могат да отпаднат и чрез даването на личен пример. Моята лична история, историята на моите борби със самозабравили се феодални образователни деспоти и тирани, чини ми се, може да спомогне с нещичко в тази посока. Все пак, слава Богу, до този момент, въпреки репресиите и терора, на който бях подложен, не само оцелявам, но и ето, отново съм в училище и пак мога да се захвана с практическо осъществяване на идеите си. Да си учител в същинския смисъл, да изпълняваш истинската мисия и роля на учителя е точно това: да сееш в душите на младите семенцата на някакви нови и жизнеспособни идеи, от това един ден ще избуи безценна растителност, която ще даде по-нататък и добри плодове. Просто си изпълнявам задачата и мисията на учител. Не е мой проблем това, че системата е толкова абсурдно устроена, че точно тия като мен, дето си изпълняваме задачата колкото се може по-пълно, ни оценяват за "врагове", подлежащи на незабавно унищожение.

Та аз ето сега трябва да реша как да си изпълня обещанието пред приятелите от чужбина, които показват интерес към моите идеи и към моята дейност за доброто на българското образование. Искам да си изпълня задачата пределно съвестно, а не формално, не може да ме задоволи механичното събиране на разни мои текстове, извличането от тях на най-важното, премахването на ненужните подробности и пр. Но пък от друга страна нямам толкова време и спокойствие да направя онова, което наистина трябва да бъде направено в такъв случай: да напиша изцяло нов и добре премислен, по-задълбочен и достоен текст. В който, примерно, да представя в една последователност всичко онова, което съм осъзнал и разбрал през годините, занимавайки се с образование, с общуване с младите, с тяхното обучение и подготовка да станат, да бъдат пълноценни личности. Аз навремето подхвърлих в свои текстове израза "личностно-центрирана методика" (виж примерно поне това: Анотация към предстояща моя лекция за "личностно-центрираната методика") Вижте ако искате този текст, прочетете го, той ще ви помогне много за ориентацията. Написан е в сряда, 8 юни 2011 г., там в началото обяснявам, че ще изнеса доклад на тема "Личностно центрирана методика" - пред учителите от хуманитарните предмети на ПГЕЕ-Пловдив. Каня и преподаватели от други пловдивски училища, ако се интересуват, да дойдат. Имам спомен как мина лекцията ми, видеозапис не ми позволиха да направя. Но е интересно, че в тази обява съвсем накратко разказвам основното от разбирането си; ето главното от него, пренасям го тук:

В "педагогическия процес", първо, трябва да участват две равнопоставени страни - субекти - това именно са личността на преподавателя и на "обучавания". Учителят да участва именно с цялата си личност, не само, да речем, с ума си - или с интелекта си. Ами досега как е участвал, нима не с цялата си личност? Да, ама тепърва трябва да го прави осъзнато. Цялото богатство на личността на учителя трябва да бъде включено и да участва в един пълноценен образователен и педагогически процес. Същото се отнася и за личността на ученика. Не основни "пластове" в тяхната личност да бъдат пренебрегвани или потискани, напротив, трябва да се даде простор на изява на всичко, което носи в себе си личността на учителя и на ученика.

Това, следователно, е една съвсем човечна педагогика или методика. Не "свърхчовешка" или "полу-човешка", а именно човешка. И то по един човешки начин. Сиреч - свободно. Понеже свободата трябва да е пространството на изявата на пълноценната личност на учителя и на ученика. Цялостно излъчване на душевността, която се таи в личността на ученика и на учителя. Междуличностно взаимодействие - това също е ключов израз, от който трябва да се изхожда ако искаме да разберем по-пълно за какво всъщност става дума.

И още нещичко да добавя - като изходна предпоставка. Личност иде от раз-личност, а пък двете идат от лице. В личностно центрираната методика се има предвид и се изхожда от това, че ние, като личностни, сме различни - и такива трябва да си останем. Да не се нивелира или елиминира личностното в познавателния или образователен процес означава точно това - да се акцентира от раз-личността на участващите в него. Ние сме различни, сиреч, не можем да мислим еднакво, да възприемаме еднакво, да чувстваме еднакво, да оценяваме и прочие, напротив, във всички тия свои същностни и също така коренни прояви сме различни.

Ето защо личността на ученика не бива да бъде моделирана по калъпа на личността на учителя - едно такова насилие не трябва да бъде допускано. Ученикът в никакъв случай не трябва да бъде принуждаван да мисли като учителя си, той трябва да мисли като себе си. За което трябва да има изискващата се за това свобода. Свободата е фокуса, около който всичко в тази "методика" се върти. Без свобода няма личност, няма също така и различност. Оосновният дефект на нашето образование е че то е изключително обезличностено. Участващите в него са всичко друго, но не и личности. Те биват принуждавани да се откажат от личността си - и, респективно, от свободата си. Комунизмът и манталитетът, стереотипът, наследен от него, и впит така упорито в душите и съзнанията, е причина за това обезличностяване. Промяна може да има само ако тъкмо личността стане стожера, около който всичко трябва да се завърти. Ако това не се случи, нищо ново няма да се появи.

Обезличностеното образование е неплодоносно. То не заслужава даже думата образование. Образование иде от образ, сиреч, цялостна структура не на какво друго да е, а на личността, на душевността, на самата цялост на човека. Която трябва да се формира спонтанно, свободно, непринудено. Тук не може да се действа с неподходящи инструменти, примерно, с чук. Или със сърп. Тук всичко е така фино, че много по-лесно се руши, отколкото да се създава. Да обобщя: личностно-центрираната методика е ценностно фокусирана. Какво точно означава това, ще разясня в лекцията си.

Тук ще вметна само, че въздействието върху ценностите на личността е нещото, което нашето недъгаво образование съвсем не прави. Или го прави съвсем неподобаващо. Така го прави, че повече вреди, отколкото да помага. На това основание младите у нас или нямат ценности, или са прекалено много ценностно объркани, или пък са оставени сами да търсят спасителния бряг. Ценностният момент у нас, не само в образованието, а и изобщо, в цялостния живот, е пренебрегнат до степен, от която повече не може да бъде. Така повече не може да продължава.

Да спра дотук. Ще се опитам утре да покажа как по-конкретно се изразяват и въплощават тия принципи в един наистина пълноценен и човечен процес на образование, който, за жалост, рядко се случва из нашите училища и дори академии. Ако се случва, е като изключение, а не като правило. Онова, което пречи, са разните инструкции, разсъдъчни правила, норми, манталитет, един ужасен манталитет, който си стои непокътнат и действа подмолно, несъзнавано. Той трябва да бъде подложен обаче на пълно и безпощадно разрушаване. Ето и за тия неща ще говоря утре.

Това съм написал тогава. Подписвам се под всяка своя дума и сега. Мисля, че е полезно, че припомням тия неща. Сега ще продължа настоящия си текст ето как.

В статията, която ще предложа на чешкото списание АУСПИЦИЯ, реших накратко да представя "тъканта", така да се рече, на моя методически или обучителен подход, чиято цел е именно пораждането на онова съзнание, което е характерно за развитата личност. Ще дам два конкретни примера, а именно как съм подходил в разработването на две мои учебни помагала по философски предмети - именно по етика и също така по философия. Първото такова помагало носи заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ, а подзаглавието му е "Етика на достойнството". Нищо не ми пречи да цитирам там най-важното от това помагало, а също и от другото, това по философия, което носи заглавието ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ, а пък подзаглавието е "Книга за опитващите се да разбират". В помагалото за живот, за пълноценен живот, имам предвид помагалото по етика, аз не занимавам учениците с пълнене на главите им с теоретична информация или знание за това, да речем, що е щастие, живот, любов, добро и зло и прочие (това е крайно глупаво занимание, именно да пълним главите на учениците с разсъдъчни и сухи дефиниции, нищо че системата точно това разбира под "обучение"), а им предлагам сами да опитат да навлязат в онази толкова жизнелюбива екзистенциална проблематика, която неизбежно се изправя пред всеки човек, който иска да стане причастен на стихията на самия живот. Иначе казано, благодарение на специално написани експресивни и провокиращи мисълта, чувството, душата и сърцето текстове аз правя нужното техните съзнания да се докоснат и дори потопят в ония непосредствено преживявани ситуации, спрямо които човек сам следва да избере своята подобаваща реакция. Младите изобщо не са задължени да разкажат какво пише в отговор на съответния въпрос, този там отговор просто има за цел да ги приобщи към смисъла, скрит зад самия въпрос, а веднъж докоснали се до смисъла, техните души на тази база вече могат да започнат да раждат свой собствен смисъл. И работата се свежда до това да приложат съответното усилие да придадат по възможност най-адекватна словесна форма на неговата изява.

Да, това е нещо като непосредствено и практическо философстване, опитване на младите да философстват сами - и самостоятелно да търсят истината, всеки сам за себе си да направи нужното за да постигне своята лична и субективна, на за сметка на това отговаряща на призива на живота истина. И ето, младите в часа следва да опитват да изразяват нещо най-значимо от своята личност - своите мисли, чувства, преживявания, субективни реакции, душевни пориви и трепети и т.н. Някои ученици предпочитат писмено да изразяват своето разбиране, което е превъзходно. Разбира се, мнозина казват, че всичко това било "прекалено лично" и дори "интимно" и по тази причина били изпитвали неудобства да говорят открито пред всички; молят ме обикновено само аз да прочета какво са написали. Защото другите в класа, видите ли, щели били да им се... присмеят! Или нямало да ги разберат и пр. Много интересни ситуации възникват по този повод. Някои от учениците успяват да разкрият нещо най-съкровено от душата и сърцето си. Разбира с, тия обсъждания имат мощен духовен ефект, въпреки потискащата училищна обстановка. От само себе си се разбира, че ако в такъв един час дойде на проверка чиновник от инспектората или директор, учениците съвсем няма да имат желание да се изявят, ще се появят съвсем естествени психологически механизми, които ще блокират желанието им да се изявяват по такъв един начин. И именно по време на такива "проверки за административен контрол" (а моите занятия в последните години бяха проверявани много интензивно от чиновниците, на които, поразително е това, даже и не им хрумна в главите тъй простата мисъл колко глупаво е да очакват, че учениците ще посмеят да се изявят по подходящия начин точно пред тях!) въпросните другарки директорки и инспекторки написаха своите идиотски направо и поразително глупави "протоколи", с помощта на които те първом ме уволниха, а пък после се опитаха да убедят съда колко правилно било това, че са ме уволнили, щото моя милост, видите ли, не била ставала за учител! Но да оставим настрана тия покъртителни направо административни идиотщини, показващи колко дебилна е самата система, щом като поставя в такива идиотски условия и самите чиновници (те просто в абсурдната ситуация нямат друг начин освен да се държат пределно абсурдно!).

Та значи аз не се опитвам в часовете си да натрапя на учениците си някакви външни сведения за това що е, видите ли, философия, а им предлагам сами да опитат да философстват, да се захванат практически да изразяват най-съкровеното от своята личност, а именно своите интуиции, чувства, духовни преживявания и пр., все непосредствен израз на пределно човешките екзистенциални (или жизнени) ситуации, в които се намира младият човек, изправен пред загадката на битието, пред тайнството на живота. Да поназнайват нещичко ЗА философията (както изисква това системата) е почти нищо, такъв тип външно обучение почти с нищичко не докосва мирогледа, душата на младия човек, то е чуждо на неговата специфична душевност и човечност; ефектите върху душата на подобен тип обучение са съвсем мизерни, да не говорим за това, че благодарение на неподходящото третиране и на прилаганото насилие младите завинаги ще намразят самата философия - тя за тях ще си остане символ на нещо крайно неприятно, суховато и непоносимо досадно. Причината е, че подобно обучение просто не е успяло да влезе в контакт с душевността на младите, то е минало покрай нея или най-много да се е докоснало по нея по един външен начин (както когато примерно някой се отърка с тялото си около нещо, да речем до тревата на ливадата - като се отърколи по нея). Но цялата работа е нещичко да се случи вътре в самата душевност на младите, следва да се прави нужното за това щото в нея да настъпи известна промяна. И то промяна към добро, позитивна, жизнеустойчива промяна. Ние учим не просто за да имитираме някаква дейност, имаща отношение към образованието, а учим за да се образоваме, т.е. за да сътворим своя уникален, богат, жив, неповторим в пълнотата си човешки образ. Ето на това основание аз продължавам да смятам, че образованието у нас просто не си заслужава името, то е по-скоро НЕобразование, а не образование. То е имитация на образование или фалшификат, наподобяваща образованието дейност, и то по един пределно външен начин; образованието по същество и в своята истина, в точния си смисъл е съвсем друго нещо. Що е образование в неговата същина аз пък се постарах не само да демонстрирам непосредствено с всичко онова, което правя в своите часове - което заедно с учениците правим в нашите часове! - това, което за мен е същинското и истинско образование може да се разбере не само като се прилага онова, към което призовават подготвените от мен учебни помагала, аз разказах за своята философия, стратегия, прагматика и практика на автентично духовното и личностно центрирано обучение и в цялата тази поредица от книги за образованието, които написах в последните няколко години. И, които, така да се рече, са нещо като венец на моето образователно и учителско дело. Или са нещо като квинтесенция на всичко онова, което съм правил през целия си живот, което придаде смисъл на живота ми.

Убеден съм, че все повече хора ще разберат, че в случая акцента не е в това кой именно е този човек, който така е работил и живял, тук изобщо не става дума за някакво изтъкване на моята, тъй да се рече, "пределно суетна личност"; между другото каква по-точно ми е личността е нещо, което не би следвало да вълнува който и да било; имам пълното право личността ми да е каквато си поискам. Просто защото се възприемам за свободен и отговорен човек - на това основание моята личност си е нещо изцяло мое и то никого не касае. И никой не може да ми се меси тук, да ми казва какъв трябвало да бъда според него, как следвало да мисля, да работя, да действам, да живея и пр.; как било "правилно" видите ли, да мисля, работя, действам и живея. Който си позволи да се меси в тия неща или да недоволства за нещо по отношение на тях, такъв просто показва, че му е изцяло чуждо уважението към другата личност, такъв не зачита суверенитета на личността, което пък по обратен ред показва, че неговата собствена личност е жестоко ощетена, щом не може да понесе гледката на една друга, стремяща се да живее пълноценно личност. Толкова по този въпрос. Изобщо не ме вълнуват какво ще кажат непълноценните и куховати персони по мой адрес. Щото това изобщо не им е работа. Нека обаче да си мърморят колкото си искат. С това те само показват, че явно сами не знаят и за какво живеят. Препоръчвам на такива все пак да се заемат с позакъсняла "мундщровка" на собствената си личност, стига обаче останките от нея да могат да се интегрират в нещо що-годе жизнеспособно.

Та идеята ми е да си представя подхода на примера на тия две учебни помагала - с оглед читателите на сп. АУСПИЦИЯ да имат възможността да преценят за какво става дума и как се работи в тази посока у нас, в България. Да разберат също така докъде сме стигнали и с какви проблеми се сблъскваме. А проблемите, известно е, са нещо неизбежно. Борбите също са нещо, което няма как да го няма. Животът сам по себе си е борба. За личностно самодоказване. За изява и за успех. Тъй че изобщо не съм изненадан от нищо. Всичко си е в реда на нещата. Само дето у нас има прекалено много непълноценни хора, ето там ни е проблемът. да, прекалено много комуноиди има у нас, за жалост. И причината за всичко това е, че нашите училища общо взето не са друго, а нещо като... тухларни фабрики (както предпочитам да ги наричам напоследък) или, иначе казано - фабрики за безличия. Фабрики за комуноиди, т.е. за безличия. За безличности. Фабрики, в които едни комуноиди (учители, отказали се решително от личността и от свободата си, а също така поругали сами достойнството си!) усърдно работят за фабрикуването на други комуноиди - своите ученици. Комуноид не може да произведе нещо различно от комуноид. Такова чудо е невъзможно. Само личност може да спомогне за раждането на друга личност. Сфащате ли къде е разликата? Комуноидите произвеждат и фабрикуват комуноиди, т.е. себеподобни, а личността само спомага за раждането на друга личност. В единия случай имаме раждане, в другия - фабрикуване. Разликата е колосална.

Реформата или промяната в образователната сфера се свежда до това в училищата да се престане с всякакво производство на тухли, пардон, на безличия и на комуноиди, това производство трябва решително да бъде прекратено, тези фабрики все по-трудно изпълняват и "държавния план", нали така, скъпи ми другарки и другари? Училищата у нас следва да бъдат превърнати в нещо като лаборатории за личностност, лаборатории, в които се практикува свобода. Стига тази дума, думата "лаборатория", която е взета от областта на науката, да не звучи прекалено неподходящо. Училищата трябва да са места, в които младите не просто се подготвят за живота, а да са място, където младите водят един пълноценен живот, най-напред духовен, личностно формиращ, богат на всичко онова, на което преизобилства самия реален живот. Училищата не следва да са изкуствена сфера, откъсната от живота, в тях следва да кипи живот, и то не някакъв стерилен живот, а наистина богат и пълноценен. Училищата следва да наподобяват живота само по себе си, такъв, какъвто е той в "голямата общност", но не като такъв, а в неговата чистота - такъв, какъвто той следва да бъде. Дължимият, наистина човечният, свободният, демократичният и прочие живот, все в неговата истина обаче, не фалшиво, не непълноценно, а истински - този е смисълът на това да има училища и образование.

Разбира се, че в такива едни живи училища или училища за живот (трудно е сега да изобретя подходящ термин, но вие схващате посоката на мисълта ми) - хрумна ми израза "училището - ковачница на личности", но сега го оценявам като съвсем недобър, думата "ковачница" не е подходяща! - опорните точки, около които всичко ще се върти, ще бъдат точно тези: живот, добро, свобода, истина, правда, право, справедливост, красота и т.н.; също така е естествено, че в тях ще има много и то какви ли не конфликти, кризи, караници даже, ще има всичко, което го има и в "големия живот"; напротив, ако го няма, това ще значи, че нещо не е наред, че нещо най-основно е сбъркано. Както е сбъркано в досегашната система, която съвсем ненавижда не само живота, свободата, личността и пр., но и всичко онова, което наподобява и живота, и личността, и свободата.

Чудя се този текст, който написах току-що, който вече завършвам, къде да го сложа в книгата си за промяната - в началото или в края? Мисля, че не е от особено значение, ще видим, ще избера, ще реша съвсем скоро. Трябва да слагам тук точка и да се захващам с изпълнението на онова, което обещах на колегите от сп. АУСПИЦИЯ. Този текст нищо не пречи да го използвам и там, за обещаната на тях статия. Чудесно нещо е свободата, нима не го чувствате това? Аз и в тази област, писането, се старая никога да не пренебрегвам свободата си. Много е трудно за мен писането на несвободни, сиреч, на чисто научни философски статии. Аз съм на мнение, че философията не е наука, по тази причина научната примка или хватка е убийствена за нея. И понеже силно съм привързан към философията, обичам я от цялата си душа и сърце, по тази причина и сложих кръст на своята научна кариера, на кариерата си в областта на науката, университетския академизъм и пр. Предпочетох да си остана при свободолюбието, което ме прави доста странна птица. Но по дълбокото ми убеждение любовта към мъдростта е невъзможна без любов към свободата, без пълна отдаденост на тази последната. Вярвам, че ония, които са привързани истински към философията, ще ме разберат. И ония, които са привързани към човечността (философско и човешко според мен съвпадат, те са едно и също нещо) вярвам също ще ме разберат. Което значи, че съм донякъде и щастлив човек.

Желая ви хубав ден! Този път няма да ви давам каквито и да било пожелания. Изберете си нещичко сами и си го дайте, си го пожелайте също така сами. Каквото си харесате и изберете сами си го пожелайте. Онова, което най-много ви вълнува, него си пожелайте, онова, към което най-силно се стремите, пожелайте си точно него. Аз само декларирам, че се присъединявам към вашето пожелание. Понеже го уважавам. До скоро!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo