Пределно откровено обръщение към младите хора на България, към учещата младеж - с призив да започваме незабавна промяна в българското образование и училище

В поредицата, обединена от условното засега заглавие "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието", отначало смятах (такава ми беше първоначалната идея) да дам лесни, практични съвети за това какво може да променим първо в мисленето си, а след това и в поведението си, като отчитаме и факта, че тия два процеса неизбежно следва да вървят паралелно, взаимно подпомагайки се (водеща, по-активна обаче все пак следва да е промяната в съзнанието, в разбирането - щото животът у нас отдавна се е променил, но ние сме недъгави да осъзнаем това и да реагираме подобаващо!). И ми се искаше да разгледам отделните сфери на активност в образователната област, примерно преподаването (тук се включват и такива моменти като отношение към спусканите отгоре учебни програми и планове, учебници и т.н.), отношенията учители-ученици, учители-мениджъри (директори), учители-родители, т.н. крайно заплетен и сякаш нерешим въпрос за дисциплината също следваше да бъде разнищен внимателно, като идеята ми беше да акцентирам върху главното, същественото, и то точно в тази същата перспектива, а именно как по нов начин следва да възприемаме нещата, какво трябва да променим и в разбирането си, и в поведението си. Намерението ми беше да внуша, че е напълно реалистично всеки участващ в тия процеси да промени нещо в настройката си, а на тази база да се изпълни с увереност, че в крайна сметка всичко все пак е в нашите ръце, да разбере колко е глупаво да стоим и да чакаме инструкции за това какво следва да правим, как да реагираме, как да се държим, какво да мислим и пр.

За жалост, покрай основната ми работа по така изброените съществени моменти ми се наложи да обърна внимание и на някои текущи, така да се каже, проблеми, свързани с моето лично емпирично битие или всекидневие на безработен, уволнен, на търсещ си работа учител по философия. В тази връзка се отклоних по тази плоскост, но, да се надяваме, написаното и разказаното не е излишно: защото в тази посока има, както видяхме, ужасни деформации, дефекти, има страшни идиотщини, които влияят пагубно върху българското образование - манията за директорското всевластие, разпространена в съзнанията и на началствата, и на самите "подчинени", учителите и пр., е именно такъв един най-пагубен фактор, спомагащ за затъването на българското училище и образование в непроходимо тресавище. Ще приемем, че съм се увлякъл да разнищвам тия неща неслучайно, ще допуснем, че хвърлянето на светлина върху тях не е излишно, аз все пак ще ви информирам до какъв край са стигнали въпросните "лични" истории, в които има огромен бих си позволил да кажа общочовешки, обществен един вид, значим за всички нас смисъл: защото тия дефекти оказват своето деморализиращо влияние върху цялата система. Сега, след като, първо, разбирам, че темата е огромна и един вид неизчерпаема, ми се налага, на второ място, да се опитам в най-синтетичен вид да извадя, да изнеса главното в ония процеси и отношения, за които ми се искаше да бъда пределно ясен и също така практичен, спомагащ за практическото решаване на трудностите, пред които всички участници в образователния процес са изправени. В тази връзка ми хрумва нещо, което ми се вижда оригинално и много подходящо - за да си изпълня по-ефективно целта. Тоест да бъда колкото се може по-полезен на ония, които се лутат в тия толкова коварни противоречия. Ето за какво става дума.

Хрумна ми да завърша поредицата си чрез няколко заключителни текста, писани под формата на обръщения - поотделно към всички реални участници в непосредствено протичащия образователен и възпитателен процес: ученици, учители, родители, училищни мениджъри и министерски чиновници. Някой дали не изпуснах? Струва ми се, че не. Та значи решавам да се обърна към всички тия участници и да им кажа в пределно ясна и категорична, а също така и по възможност най-кратка форма всичко онова, което смятам за най-важно. Убеден съм, че тази форма на прякото обръщение е най-подходяща за моята цел. По този начин хем ще си изпълня първоначалния замисъл, хем ще бъда колкото се може по-полезен. Именно за разпространяването - колкото се може по-широко, сред съзнанията на цялата тази общност от труженици, заети непосредствено с образование и с възпитание, с личностно формиране и растеж - на всички ония новаторски идеи, които по моето виждане са съдбовно важни и необходими за осъществяването, за внедряването в живота на толкова дълго и безуспешно чаканите промени. Та значи тази ми е идеята. Така ще избягам от опасността за безкрайно теоретично нищене на кълбото от проблеми, в което сме се заплели. Нищо не ми пречи да опитам. Възниква само въпроса с кого да започна, към кого най-напред да се обърна - към учениците ли? Или към родителите им? Или към учителите? Или към образователните началства, дето толкова много пречат на промяната - към коя от тия групи най-напред да се обърна? Или не е кой знае колко важно към кои най-напред да се обърна - щом така или иначе ще се обръщам към всички?

Хем не е важно, но от друга страна е и важно. Все пак ще се разбере по този косвен начин коя от тия групи има, така да се каже, известен приоритет, един вид я възприемам за "по-важна", да, кои са по-важни - учениците или учителите? Понякога се спори дори и за това. Учителят трябвало било да има централна роля и място в новите, съвременните разбирания за един наистина различен подход; не, ученикът трябвало било да има такова централно място и пр. Разбира се, те трябва да се сработят пределно добре, да си взаимодействат най-ефективно, това поне е несъмнено. От тази гледна точка едва ли е толкова важно коя от двете страни на това отношение ще сложим по-напред. Макар и че има значение, дори и в някакъв смисъл фундаментално. Говорим за поврат, какъв поврат може да има, ако учителят пак си остане доминиращ и активен, водещ, господстващ, налагащ волята си фактор? (Макар че той по същество едва ли е бил такъв в досегашната авторитарна и тоталитарна нагласа: която не признава ничия свобода, в това число и на учителите.) Аз безброй пъти съм казвал, че учениците трябва да изиграят главната роля за промяната, че с тяхното активизиране свързвам самата надежда нещо да се промени. Та по тази причина, един вид по принципни подбуди аз непременно трябва да напиша най-напред обръщение към учениците. Е, подчинявам се, започвам да го пиша. Ето какво се получи:

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ МЛАДИТЕ ХОРА НА БЪЛГАРИЯ, КОИТО ХОДЯТ НА УЧИЛИЩЕ

Здравейте, млади хора, здравейте, ученици!

Решавам да се обърна към вас по повод на новата учебна година. Аз съм един български учител, който в момента пише нова книга - книга, посветена специално на това как да постигнем незабавна промяна към по-добро в образователната област на България. От Пловдив съм, тук живея и работя. Понеже освен да учителствам основно занимание ми е писането и на книги, можете да ме възприемате и като писател; а иначе по образование и, да се надяваме, по призвание, съм философ, преподавател по философия съм. Налага ми се да ви се представя поне малко; ще си рече всеки от вас: опитва се тоя човек да ни заговори, иска нещо да ни каже, пък не се представя, колко глупаво се държи! Е, казах вече главното за себе си, остава да добавя и това, че съм човек, който силно се вълнува поради недобрата по моя преценка ситуация в българското образование - и от години търся начин работите да потръгнат, да се подобрят.

А за това нещо се искат промени. Аз съм привърженик на промените в българското образование, смятам, че без истински реформи, без съществени промени в най-основните неща качеството на вашето образование ще продължава да е незадоволително. Не се плашете, тия промени не се свеждат до това да учите още повече. Аз смятам, че ако дължимите промени бъдат направени, тогава да учите ще ви стане най-приятно нещо. Не си мислете, че съм някакъв мечтател. По начало ученето, ако се прави както трябва, наистина е най-приятно занимание. Не ми вярвате ли? Странни ли ви се виждат тия мои приказки? Разбирам изцяло вашето недоверие.

Е, честита да ви е най-напред новата учебна година! Вие общо взето обичате да ходите на училище, нали така? Дали ви се ходи всеки ден на училище е отделна работа, за която не питам. Знам, че не е много приятно да се става рано сутрин за училище, но... няма изход, трябва да се иде на училище, трябва да се учи. Пък и в училището имате приятели, това донякъде го прави що-годе поносимо. Често в клас стават такива великолепни простотии, на които се радвате от сърце, нали така? Прави някой ваш съученик някаква простотия, учителката побеснява, а вие всички гледате сеир и се забавлявате до насита, нали така? Абе има си толкова много приятни емоции в училище, нали така? Общо взето ученето ви се вижда скучно, или бъркам? Е, има "зубъри", за които може би е приятно да учат, но те са изратеняци, те не са нормални, за тях няма смисъл да говорим. Нормалният ученик по начало умира от скука в час. Затуй се налага да се правят разни простотии, та да разнообразяваме скуката. Иначе всички - и ученици, и учители - ще умрем от скука. Друго си е като се правят чат-пат разни простотийки. Задушевно става някак си. И времето минава по-добре. Две-три простотии, емоции, веселие - и ето, часът минал неусетно! Забавно е с простотийките, иначе представяте ли си каква мъка ще бъде ако в училище само учим, ако само се занимаваме с учене!

Вие наричате ли понякога училището "мъчилище"? Тая дума ви е известна, предполагам. Ученето в училище го свързвате с мъката, с неприятните емоции, разбирам ви напълно. Случвало ли ви се е на вас лично да учите и да ви е приятно? Да четете нещо и да ви е приятно? Предполагам - да. Моля, не ме възприемайте като човек, който толкова ви подценява. Знам добре, не сте някакви уроди и дебили - вие много четете, примерно от монитора на компютъра. Четете за какви ли не неща, които ви интересуват. Когато човек чете за неща, които го интересуват, той неусетно учи, ученето тогава е нещо толкова приятно и става неусетно. Да, ама в училище учим все неща, които общо взето са все безинтересни. Никой вас в училище не ви пита какво искате да учите, нали така? Там си има програма, която трябва де се изпълнява. По тази причина общо взето изнемогвате от скука в училище. Ами нормално е, на всеки не могат да му са интересни всички задължителни учебни предмети, естествено е, че някои неща може и да са му по-интересни, но има други, които изобщо не го интересуват. Всеки от нас е различен, то и с нас, възрастните, е така. Аз, примерно, обичам философията, психологията, историята, "науките за човека", литературата, обичам да чета книги, и то сериозни книги, които са пълни с вълнуващ ме смисъл. А вие книги обичате ли да четете? :-) Да не питам за това, така ли? Вече не четете книги, нали познах? Общо взето масово младите у нас не четат книги, същинска рядкост е млад човек да се е привързал към четенето на книги.

И учебници пък хептен не обичате да четете, това също превъзходно го знам. Няма начин да не го знам след като цели 32 години всеки ден съм общувал с ваши връстници, с мои ученици. Е, поне една цяла и то по-дебела книга изчели ли сте някога и то до края? Нямам предвид да сте я прелиствали, да сте попрочитали нещичко оттук-оттам, а цялата, от първата дума до последната да сте изчели? Леле, откъде толкова търпение у вас, така ли? Е, не се излагайте сега де, даже премиерът Бойко Борисов е прочел цяла една книга, вие дори и това да не сте направили досега! Срамота! Ще излезе, че сте по-прости дори и от него! :-) Майтапя се, но той нали сам каза знаменитите думи: "Аз съм прост и вие сте прости - и по тази причина толкова добре се разбираме!"; каза го някъде на някакви работници, дето стачкуваха и искаха пари. А иначе не съм толкова зъл и лош човек, че да обиждам несправедливо нашият любим премиер. Та значи гледайте да го настигнете в ученето, в ученолюбието, той е прочел цяла една книга, и вие прочетете в най-скоро поне една. Ако пък ви хареса, можете да прочете още една, няма да си изхабите очите. Да, ама ще каже някой от вас: ами ако се увлечем в четенето на книги, ако напреднем в ученето, няма ли да стане така, че един ден да станем толкова образовани, че изобщо да не можем да си намерим работа? Няма ли да се породи опасността като други твърде образовани хора да ни се наложи да станем някакви си там презрени учители, или да станем клошари, дето ровят в боклуците? Истински образован и културен човек у нас общо взето не може да просперира кой знае колко, у нас прогресират предимно простаците - и нахалниците. Има ли смисъл тогава изобщо да учим?

Ох, добре ви разбирам, прави сте, но идват и други времена, в които, убеден съм, че високо образовани и културни хора ще са нужни и тук, в България. И, което е най-важното, ще бъдат оценявани високо като заплащане - в нормалните страни високо-образованият човек и специалист получава в пъти повече отколкото някой, който е останал само с т.н. "средно образование", т.е. останал си е един вид посредствен. Макар че има и достойно платени професии, разни там техници със средно професионално образование и пр., които също печелят добре; но по начало техните инженери няма начин да не печелят в пъти повече от тях. Не у нас, по света е така. Но и у нас ще стане един ден така. Тъй че има смисъл да се учи. Съветвам ви да учите, да не си пилеете времето докато сте млади. За да не съжалявате един ден. Тъй че е много глупаво човек да тъпее всеки ден и всеки час цели 12 години - докато ходи на училище. Оставете пустото тъпеене щото благодарение на него човек затъпява и става тъпанар. Тъпите хора няма да постигнат кой знае какво в живота. С нахалство у нас още се прогресира, но щом си тъпанар, най-накрая все пак животът ще те постави на заслуженото място. Най-долу, на най-ниското ниво. Ще дойде това време и у нас, то вече почти е настъпило. У нас всичко е все наопаки, у нас най-умните, най-кадърните, най-способните изобщо не ги ценят, но ще дойде това време, когато ще почнат да ги ценят справедливо. Дойде ли този момент и скоро след това България ще се оправи. Сега сме най-бедни по причина най-вече на това, че у нас изобщо не ценим най-добрите, най-кадърните, най-свестните. У нас тинята, мръсното, утайките са все най-отгоре. А трябва да са най-долу, където е мястото на утайките. Послушайте ме поне за това. Работете, учете, стремете се да постигнете повече, да придобиете ценни умения и качества. Да, добре знам, че точно за тия неща днешното българско училище изобщо не ви помага. Или почти не ви помага, а, какво мислите вие? Така е за жалост, не помага общо взето. А не бива да е така. Ето че си дойдохме на думата. Това, което е в българското училище, е крайно време да се промени - колкото се може по-скоро. И надеждата ми е вие, младите, да спомогнете най-много за толкова потребната промяна.

Как може да стане това ли? Ами като престанете да сте толкова безхаберни към собствената си съдба, към собственото си бъдеще. Какво значи безхаберие ли? Ами значи безотговорност. Дремлювците са безхаберни. Нищо не правиш, стоиш със заспало съзнание, все чакаш нещо да падне наготово от небето, не си мръдваш и малкото пръстче нещичко да промениш. Неактивният човек е безхаберен. Несвободният човек е безхаберен. Значи трябва да победите непременно това коварно и проклето безхаберие. Тази склонност към ориенталския кеф когато човек нищо не прави, а все гледа с разни тарикатлъци и далавери да се урежда. И да прецаква другите. Такива, за жалост, сме. Такъв, за жалост, е масовият българин. Мързи го та се скапва от мързел. Вас лично много ви мързи, нали познах? А не бива. Престъпление е млад човек да го мързи. Докато човек е млад, тялото му даже копнее за движение и дейност, то затова е създадено. Много грозна картина е млад човек, който се е разложил от мързел. Срещате ли такива във вашето всекидневие? Пълно е с такива според мен. Някои стават дебелаци, други са се разкапали от мързел, от инат, потънали са в какви ли не глупости, огромната част от младите си мечтаят за разврат, копнеят за "дивия живот" или направо са се отдали на развратничене (имам предвид по-големите все пак, аз се обръщам общо към всички ученици, но вие сами разбирате, че тия последните ми думи се отнасят най-вече за гимназистите - и за студентите; студентите също са ученици, аз и за тях пиша това свое обръщение). Нека да бъдем честни и да си казваме истината право в очите. Та пропилявате си златни възможности като общо взето си проспивате времето в училище. Затова си позволявам да ви помоля: ако обичате, спрете да тъпеете в училище, спрете да мързелувате, направете нещо да се активизирате. И да заживеете един по-смислен живот.

Това не значи, че ви съветвам само да се захванете с учене. Пълноценният живот включва много работи. Аз за това призовавам. Каня ви да станете свободни, т.е. от нищо да не се отказвате просто защото само ви мързи, да речем. И ви призовавам да не си зачерквате бъдещето като се отдавате на мързел, на тъпеене в училище, на отдаване на разни пороци и т.н. Примерно, да вметна и това, сексът заради самия секс, лесният секс, "взаимно-изгодната употреба на половите органи" (думи на философа Кант, не мои), всички тия най-съблазнителни за вас неща не са истинското, те спомагат единствено за нравствената - а това значи човешката - деградация на човека, като се подхлъзне по тази "мазна, хлъзгава плоскост", спиране няма, човек сам ще опропасти бъдещето си - само защо е бързал да се наживее. Глупости, има време да живеете, не бързайте толкова, накъде сте се забързали толкова? Затуй, моля ви се, спрете да се тревожите толкова кога ще се лишите от девственост, между другото докато е девствен човек, докато още не е вкусил от тъй сладката отрова на сладострастието, той може цялата си огромна енергия да насочи за постигането на значително по-смислени цели. А един ден ще дойде и любовта - истинската, не мнимата. Но юношеските влюбвания са нещо твърде коварно, като психолог знам това, е, не мога да ви давам толкова строги съвети, но все пак мисля че не сгреших, като ви дадох и тия толкова деликатни съвети. Както искате ги разбирайте и сами решавайте дали ще се вслушате в тях. А аз да бързам да си завърша обръщението, че както съм го започнал, едва ли ще го свърша скоро.

Ще бъда оттук-нататък съвсем кратък. Вие, младите, можете много да спомогнете училището да стане място за пълноценно развитие на собствените ви личности. Не се оставяйте разни даскали-педанти (ако не знаете що е педант проверете в речника) да ви тормозят да учите непотребни неща. За всяко нещо, което ви се струва безинтересно, питайте: "Това пък за какво ни е?!". Направете така, че даскалиците ви да се потят от напрежение пред вашите въпроси. Е, не и съветвам да се заяждате заради самото заяждане, но добрите учители много се радват когато учениците постоянно питат. Та значи питайте за всичко и ще видите постепенно колко интересни ще станат часовете. За да станат интересни часовете много зависи от вас. Като вие се държите нескучно, няма начин да са скучни и часовете. Не разчитайте само на даскалите да правят интересни часовете, това те няма как да го постигнат сами. Трябва да им помогнете. Почнете ли да се се държите активно, скуката ще бъде прогонена от класните стаи. И за всичко се обаждайте и настоявайте да се чуе вашият глас. Това също е нещо най-важно. По моето разбиране училищата у нас трябва да станат пълноценно живееща демократична общност. Що ли пък значи това - искате ли да ме попитате, да ми зададете този въпрос? Е, ще ви отговоря набързо, че обръщението ми стана километрично и нищо чудно нито един ученик да не го прочете по тази точно причина. Но аз ви казах вече, че не е толкова опасно нещо четенето. Не се плашете, няма някоя буква да изскочи от текста и да ви перне в окото.

Демократична е онази жива общност, общност, съставена все от живи човешки същества (щото нашите училища често приличат на мъртвило, в тях сякаш няма живи хора, а някакви полумъртви трупове или зомбита!), в която народът, т.е. в случая вие, учениците, вие, младите, активно участва в уреждането на всички важни въпроси. Не стоят като наблюдатели или сеирджии (вие общо взето в сегашните училища сте много добри сеирджии, нали познах и за това?), ами всичко правят сами, вълнуват се, питат, работят, спомагат за решаването на всички въпроси и т.н. Примерно на вас харесва ли ви да стоите на чиновете както е обичайно, в редици, един зад друг, да си гледате само вратовете - и да се криете зад гърбовете на другарите си? Да, за криене е много удобно, особено когато не си си научил урока и те страх да не те погледне даскала, да разбере това и да ти направи мръсно като почне да те изпитва. Е, помислете малко, нима не могат да се подредят чиновете и учебните маси по друг начин, та да е по-приятна обстановката? И да е по-подходяща за по-различно, по-активно учене, в което вие, нали запомнихте, трябва да сте основните участници. Ами можете да си извоювате тази власт, че да подреждате чиновете във вашите класни стаи както си искате. И както ви е приятно. Не ви ли е омръзнало да е все по един и същ начин? Ето, оттук може да тръгне промяната. Опитайте. Ще видите, че промените са нещо прекрасно. Изгонете скуката от училище, млади хора, ето за това нещо ви призовавам. И ще видите колко добре ще започнете да се чувствате в училище. Ще откриете истинския смисъл да се ходи на училище и заедно да учите, да напредвате по пътищата на знанието, на познанието, на културата, на духовността, на личностното развитие и просперитет (и тази дума можете да проверите в речника, ако не я знаете, простете, но се държа даскалски, то това си ми е дефект от толкова много години ходене на училище, няма начин да не ми се е отразило, нали?).

Е, спирам дотук! Има още много неща, които искам да ви кажа, но ще стане прекалено дълго. Затова спирам тук. Мисля, че вие сте схватливи и ми разбрахте мисълта. По-нататък всичко останало вече сами можете да си го изведете. Вярвам, че можете. И вие повярвайте в себе си - и много ще постигнете! Желая ви го, нещо повече, убеден съм, че успехът няма да ви се изплъзне. Но само се иска да се събудите. И да се активизирате. Да почнете да чувствате училището като свой дом. Има толкова много промени, които могат да бъдат направени. Предлагайте, не се страхувайте от нищо. Примерно защо трябва да ви изпитват по обичайния начин, има много други начини. Не бива в училище да се страхувате от нищо. В училището може да ви е изцяло приятно. За всичко да ви е приятно. И за ученето най-вече да ви е приятно. Ще видите колко съм бил прав ако го опитате това.

Дори и четенето на книги ще ви стане приятно. Ако нещо е станало неприятно, значи го правим по неверния начин. Спираш и почваш да мислиш. Почваш да питаш. Поставяш проблема. Почвате да обсъждате. И заедно ще намерите, няма как иначе, най-доброто решение. За всичко трябва да постъпвате така. И работите ще се променят и ще потръгнат. Към истинското, към доброто, към правилното. Към разумното. Срамота е да си пилеете времето и то в този най-съдбовен период, какъвто е младостта! Времето е безценен капитал и ресурс. Но да спирам дотук, че ако продължа в този дух, спиране няма. Аз много книги съм писал по тия въпроси, така че който иска, може да ги намери в нета и да чете. Разбрахме се, че ако си прочел повече от една книга само тогава може да почнеш да се смяташ за добре образован човек.

Ами това е. Простете, че бях многословен. Виждате, че имам много неща да ви кажа. Много ми се е насъбрало. Между другото, аз съм учител, но наскоро (преди 15 месеца, изобщо не е съвсем наскоро вече) ме уволниха от работа, щото, видите ли, съм бил имал много неправилни възгледи за училището и образованието. Бил съм мислил неправилно и затова ме уволниха. Бил съм опасен и вреден за учениците си. И прочие идиотщини пише в заповедта ми за уволнение. В нея пише, че съм бил негоден да съм учител. И т.н., идиотщини колкото щеш. Да, да не забравя: направете това, че идиотщините в българските училища ако не съвсем да спрат, но поне значително да се намалят. Борете се с идиотщините, ето, и това си позволявам да ви посъветвам. Станете борци за правдата и за справедливостта. "Истината ни прави свободни" е моят любим девиз, взел съм го от думите на Спасителя. Та аз пострадах, уволниха ме и пр. защото от много години се боря. Бях станал нещо като подранило пиле, а нали знаете, една птичка пролет не прави.

Та и вие ще си имате доста главоболия като станете активни, като се събудите, като почнете да предлагате, като станете демократично мислещи и свободолюбиви. Няма да ви е леко или лесно. Но човек трябва да съхранява достойнството си като нещо най-драгоценно. Не позволявайте да потискат или да унижават личностите ви по никой начин. Станете най-чувствителни в това отношение. Никой няма право да ви тормози или да ви мачка. Личността ви е свята. Имате свещени права, не ги харизвайте никому, пазете ги само за себе си. Та аз значи затова съм толкова приказлив с вас, щото системата и нейни служители ми забраняват да бъда учител. Не ме допускат да бъда учител. Е, ето, аз пак съм учител, но оттук, от нета. И общувам, както виждате, с... цялото ученическо население на България! Трудно може някой да ме накара да замлъкна. И няма да замлъкна. Живот и здраве да е само де!

Това е засега. Може пак да си пишем. Пишете ми и вие ако искате. Много ми е интересно как ви прозвучаха тия мои мисли. За луд ли ме сметнахте, признайте си де? Правилно ли са ме уволнили другарите началници от просветата? Кажете ми самата истина, много ми е интересно, не крия това. Чао и до скоро!

14 септ. 2015 г.

Пловдив С най-добро чувство: А.Грънчаров, учител по философия от Пловдив

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo