Вчера сутринта представих в блога си две публикации, които ме впечатлиха: В българското образование се прилагат остарели и неадекватни спрямо съвремието модели на преподаване и контакт с децата и на второ място Вкратце за комуналната възпитателна теория на Макаренко (представям ги тук със заглавията, които аз сложих на тяхното представяне. Личи си, че те са свързани по някакъв начин. Аз лично, признавам си чистосърдечно, никога не съм се интересувал какви са по-точно идеите на Макаренко, независимо от това че съм руски или дори "съветски" възпитаник (все пак съм завършил образованието си в Русия, в Санкт Петербург и то през далечната 1983 г.); е, някога за изпит може и да съм чел за него, но всичко съм забравил. Сега обаче във връзка с моите изследвания на реалната ситуация в българското образование възниква неизбежният въпрос: ако наистина в българското образование се прилагат остарели и неадекватни спрямо съвременността модели на преподаване и на общуване с децата (както, примерно, твърди и интервюираният в първата публикация М.Джоканов), то дали тези ретроградни модели не са нещо като инерционно (по инерция) продължение на ония "славни традиции" на съветската педагогика и методология, на комунистическото отношение към човека? Останало ли е нещо от съветските педагогики в разпространените днес сред учителството на България стереотипи на отношение към младите - може би така е по-коректно да се постави въпросът?
Ще каже някой: това са пълни глупости, Грънчаров, та ние нали се променихме, реформирахме се, "преустроихме" се, нали се отказахме най-демонстративно от комунистическите теории и практики, дори уж ги заклеймихме - ти в кой свят живееш щом се съмняваш дали пък все още не сме им подвластни по един незабележим начин?! Да, съмнявам се, нещо повече, все повече като мисля за тия неща се убеждавам, че ония все същите комунистическо-съветски подходи на отношение към младите и към човека изобщо не само че не са забравени, напротив, те са си съвсем живи, нищо че ний си въобразяваме, че уж отдавна сме се били отказали от тях и дори, представяте ли си, по най-показен начин сме ги и развенчали, заклеймили и дори оплюли. Склонен съм да мисля така защото тук става дума за някакви коварни наслоения в душите, да ги наречем така, които са се утаили на безсъзнателно ниво, който са станали вътрешни ингредиенти на един манталитет, от който ние само си мислим, че сме се отказали, но той, напротив, е твърде жив - въпреки че на нас ни се чини, че отдавна, видите ли, сме го били погребали, и то най-демонстративно и показно. Става дума за това, че в днешното наше болно и преходно време е съвсем типична ситуация насреща ти да стои съвсем завършен по манталитета си комуноид, било то учител, било възпитател на младите, било даже... политик, мениджър или управник, какъвто си искате нека да бъде, та стои си насреща ти този същия образцов комуноид, хили ти се право в очите и при това непременно ще има най-нагли претенции, че той, видите ли, бил "нов човек", "модерно мислещ", "авангарден", "съвременен", "демократичен", дори "антикомунист" и прочие. Аз такива феномени доста съм ги срещал в битността си и на учител, и на философ, и на човек, който има ясна гражданска позиция - и по тази причина съм влизал в какви ли не дебати с какви ли не хора, някои от тях дори овластени, седящи на някакви престижни кресла в административната йерархия. За да усети и да разпознае тия (д)ефекти, наслоения и отражения на миналото се иска просто едно по-здраво чувство или усет, щото те на съзнателно ниво, казахме, са достатъчно завоалирани и по тази причина много хора не умеят да разграничават истинското от фалшификата, от ментето.
Аз тия дни ще пиша още по тази тема, за това се иска повече време, спокойствие и внимание, а сега, понеже времето ми е ограничено (разполагам с 30-40 минутки за писане и трябва да излизам), ще ви кажа закъде толкова съм се забързал. Ще ходя на инструктивно-методично съвещание с преподавателите по философия от пловдивските училища, което е организирано от г-жа А.Кръстанова, инспекторката по философия в РИО-Пловдив. Това съвещание ще се проведе от 10 часа в СОУ "П.Яворов", давам тази информация може някой колега да не е информиран - ако, примерно, е безработен. Та да заповядат и безработните колеги, знам добре, че има такива, нека да дойдат; моето намерение е да опитам - ще взема думата непременно! - да спомогна това съвещание да се превърне в една дискусия по най-горещите проблеми на училищното обучение по философия; защото то обикновено минава пределно вяло и скучно, началството дава своите не подлежащи на обсъждане инструкции, учителите прилежно си ги записват за да могат да ги изпълнят без пропуски, обикновено няма изказващи се, дълги години и моя милост на тези съвещания не виждаше смисъл да се изказва, също не съм вземал думата, просто не ми се влизаше в дебати; но сега непременно се налага да взема думата и да кажа какво мисля.
Ще видим дали ще ми я дадат думата де, то това скоро ще се разбере, след около час и половина съвещанието ще започне. Мои приятели от учителската колегия обещаха непременно да дойдат и да видят какво ще се случи. Не го правя това за да предизвикам скандал, но го правя защото наистина ми е много тъжно: уж живеем в демократична страна, а в реалните ни отношения няма нищо демократично или свободолюбиво, навсякъде човек забелязва рудименти на един крайно противен и остарял социалистическо-тоталитарен рефлекст, да го нарека така. Неговото ядро е това: началството никога не греши, другари, да спазваме стриктно инструкциите на тъй мъдрото ни и непогрешимо началство!
Особено е тъжно това, че се случва в една общност, която по презумпция и по идея трябва да е най-свободолюбива, имам предвид общността на преподавателите по философия. Много тъжна е картинката на "занимаващия се с философия" и унизен по всички човечец, който се подвизава като учител по философия - и се е превърнал в нещо като карикатура на философа. Щото друго не прави освен да слугува на арогантна властваща бюрокрация, която, както знаем, е узурпирала цялата власт в образованието - и се разпорежда там както и скимне. Примерно, поставайки най-унизителни за преподавателите по философия изисквания-директиви или инструкции, които даже не подлежат на обсъждане, а просто трябва да бъдат изпълнявани. Откъде-накъде някой ще ме принуди насила да изпълнявам нещо, в чиято правилност, в чиято разумност не съм убеден. И той даже не е направил и опит да ме убеди. Просто началствата изхождат от презумпцията за своята непресекваща мъдрост, непогрешимост и прочие, така не стават тия работи в съвременни условия, така не бива повече да продължава!
Та затова ще се изкажа. Ще хвърля нещо като камък в излъчващото гнилост административно блато. Правя го с една цел: защото е срамота да ощетяваме учениците, тяхното личностно развитие и образование само и само за да не би, сакън, да счупим хатъра на самозванците-бюрократи. Това исках да ви кажа. Желая ви хубав ден! Не бъдете, моля ви се, малодушни! В наше време малодушието трябва да се забрани със закон, както забраниха ползването на мобилни устройства в часовете!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Срамота е че ти си още учител. Не разбра ли че никой не те иска????!!!
Публикуване на коментар