Повишаването на заплатите или подобряването на качеството на образованието вълнува мнозинството от учителите в България?

Ето каква показателна дискусия се състоя на страницата на Emil Jassim, който написа следното:

По бТВ питат Борисов за това дали увеличението на учителските заплати е предизборен трик и защо в крайна сметка няма да е увеличение, а 13-та заплата, а той говори за това колко е доволен, че е бил свален 2013-та от властта. confused_rev emoticon

Недоволството сред учителската гилдия от това поредно подценяване дори в говоренето започва да нараства особено осезаемо. И докато всяко правителство се държи с учителите с такова пренебрежение, некадърните и ретроградни учители ще имат железно формално оправдание да не си вършат добре работата.

Хем вчера написах ясно:

Също така би било добре Вие и Вашето правителство да помислите как заедно с тая наистина тежка бежанска хуманитарна криза да обърнете внимание на образователната система, която е ключът към бъдещото реално благоденствие на... нацията.

Например като НАИСТИНА увеличите заплатите на учителите. Или НАИСТИНА като увеличите процента от БВП за образование от срамните 2,9% на поне 4% при средно 5% за ЕС.

Коментари:

Lachezar Tomov: Еднократно ли е?!

Ангел Грънчаров: Интересно ми е обаче, че сред учителите винаги се намират прекалено много хора, които говорят за увеличение на заплатите, но много рядко съм срещал учител, който твърдо да заяви, че е за същинска образователна реформа. Тия неща някак не се свързват, щото ако има образователна реформа, прегърната от учителите, тогава вече ще има и по-сериозни основания за повишаване на заплатите на учителите... апропо, образователната реформа трябва да се направи от учителите в сътрудничество с родителите и учениците, това между другото...

Vasil Begov: Прощавайте, но дали не казвате, че учителите са лично отговорни за реформата и собствените си заплати като следствие от нея, даже не следствие, а оправдание да измолят нещо достойно за 2015 на тая планета? Или аз чета написаното грешно, но ми се струва, че за 500лв. на месец ги натоварваме с малко повече отговорности непропорционално.

Не очаквам, даже напротив - не искам учителят на сина ми/дъщеря ми, който следва да му/й преподава класическа литература, да бъде натоварен с административна, законодателна или бог знае каква друга инициатива, още по-малко отговорност. Ако някой НА КОГОТО ТОВА МУ Е РАБОТАТА, се интересува от мнението на учителя като експерт, да го потърси и дотам.

Мария Николова: Ангеле, аз съм от тези учители, на които им е омръзнало оживеното коментиране за пари, като че ли те са единственото нещо, което някои свързват с думата реформа.

Ангел Грънчаров: Тия, които обичат много да говорят за пари и за заплати, изпитват някакъв панически ужас от разговори на тема реформа, промени, нови подходи на общуване с учениците, аз пък това съм забелязал, интересно ми е защо е така. :-)

Учителите, разбира се, не са виновни за нивото на заплатите си, също както не са виновни за това, че са родени и че живеят в България, а не в някоя друга страна. Но от друга страна погледнато трябва да признаем и това, че по-голямата част от учителите са на такова професионално ниво, че даже и тези унизително ниски заплати са прекалено високи за тях. Един учител, който живее с фалшивото съзнание, че е велик (понеже има диплома!) и изобщо не се грижи за развитието си, който си стои на все същото ниво и нищо ново не е научил в сравнение с това, което е научил в сарвение с наученото още в студентските си години, които като папагал повтаря написаното в учебниците и е страшен досадник за учениците си, т.е. е образцов от гледна точка на системата учител, такъв, с извинение, учител, не заслужава даже и мизерната си заплата, нещо повече, такъв няма място в едно що-годе съвременно образование. Тъй че съм решително против да се говори общо за "учителите", има всякакви учители, има учители, които заслужават много високи заплати, понеже работят с учениците на високо ниво, има обаче посредствени типови учители ("учители-конфекция"), които не заслужават и сегашните си мизерни заплати...

Hristina Sokolova: И кои са тези учители-конфекция, г-н Грънчаров? Поне дайте пример с конкретни хора - име, у-ще, град. Нека да научим кои са. Израснала съм в учителско семейство и познавам много учители. Всеки прави каквото може според нивото си в тези лоши условия. Нещата сега са такива, че от учителите се иска да бъдат "модерни", а затова трябва финансиране. За да има качествена квалификация трябват висококачествени курсове и материали за самоподготовка на педагозите - те не могат сами да си го позволят. Учат сами от библиотеки и интернет както могат, теглят пиратски книги и т.н. Но не се прави така. wink emoticon Да не говорим за огромната бумащина, с която се занимават, вместо да си подготвят на спокойствие часовете както трябва. Баща ми например всеки ден в продължение на ок. месец и половина (!!!) от нач. на всяка учебна година пише досиета, план-програми и вс. други документи за всеки един ученик! На всеки ученик се падат по 5бр. в момента, като всяка година ги увеличават. При грешка в документацията се глобява училището (т.е. учителят). Целта е да се правят грешки, за да се реже от заплати. wink emoticon МОН има много други инструменти за санкция - инспекторатите например. А с новия закон, който се гласува в момента ще се обърне образователната система с хастара навън буквално. Ще бъде много зле. Но всички ще го видим това след няколко години, когато тръгват новите випуски първолаци по новите (всъщност стари) програми и с новите структури на училищата. Има много да се говори за това, но тук няма място, защото законът е дълъг няколкостотин страници и е пълен с грешки. Може да се напише цяла дисертация по темата. smile emoticon

Ангел Грънчаров: Пълно е с такива "учители-конфекция" или типови учители. Системата точно на тях се опира, а щом системата си стои в цветущ и самодоволен вид, то значи учителите, които я обслужват, са твърде много, те също така и просперират в нея, в смисъл са облагодетелствани от нея. Нещата са свързани, системата си иска своите "герои", така да се рече, е, това са въпросните типови учители, учители-конфекция. Искате имена. Е, отговарям Ви: цял легион са, прекалено много са. Вие се запитайте не сте ли срещала типови "образцови" даскали такива около себе си? Ако не можете сама да ги разпознаете именно като такива, аз в такъв случай съвсем не мога да Ви помогна...

Elena Karaivanova: Ангеле, докато има хора, които се навиват да обучават деца срещу 500 лв. на месец, изискванията за заемане на длъжност "учител" няма да се вдигнат. А докато не се вдигнат, ще има много учители, които правят това, само защото нищо друго не могат, и другаде не покриват изискванията. А когато можеш единствено нещо, към което има много ниски изисквания, възниква въпроса: "Доколко наистина го можеш?". Факт е, че от поколения насам с най-нисък приемен бал се влиза в педагогическите специалности. Още оттам е заложено. Факт е, че голяма част от преподавателите в Бг не са никакви учители. То е порочен кръг. Според мен изхода е възможен само при радикален подход - рязко вдигане на заплатите, едновременно с рязко вдигане на критериите за назначение, въвеждане на атестации и прочее конфузи. Учителстването трябва да бъде нещо, към което призваните да се стремят, а тези без призвание да считат за проклятие!

Ангел Грънчаров: Склонен съм да приема, че сте напълно права, така е. Може би този и начинът. Всъщност всеки образователен деец така или иначе дори и в настоящите условия се показва и доказва какво иска, какво може, към какво се стреми. Една голяма група учители с поведението си се самоопределят като крепители на статуквото, те правят (било с известен ропот на недоволство, било защото друго не могат или не искат да правят - за да не си развалят рахата) те значи правят всичко онова, което административно-командната система иска от тях. Те се вграждат в системата така, че стават нейни крепители. Друга част от учителите, които несъмнено са малцинство (склонен съм дори да заявя, че това малцинство е нищожно, дано греша!) виждат в тираничната система свой враг и или тихичко и неусетно я подронват, било пък открито протестират и са встъпили ту в скрита, ту в открита, в явна борба с нея. Тия именно хора са врагове, така да се каже, на системата и те фактически работят за едно ново, качествено различно, аз го наричам свободолюбиво образование и училище. За жалост, по мои наблюдения тия хора са твърде малко, броят се на пръсти във всяко едно училище, ако изобщо ги има. По тази причина положението е доста плачевно. А е плачевно, защото огромната част от учителите е капитулирала пред тираничната система и безропотно я обслужва, а и тях статуквото явно ги устройва. Те не са пригодни да работят в една същностно и коренно променена (реформирана по революционен начин) ситуация. И по моито възприятие точно тия учители най-много се вълнуват за повишаването на заплатите. Това за тях е най-важното. Майната й на реформата, майната им на учениците, майната му на образованието, важното е ний да оцеляваме и да се облагодетелстваме - подобно на това както става на пиршество по време на чума.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo