Прочетете цялата тази изключително добра статия, аз тук за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ (книжното, хартиеното издание на моя блог) публикувам само заключителната му част:
... Възползувайки се от демонстрираната от Запада и от неговия лидер САЩ слабост, Путин открито се гаври с него и прокарва собствения си дневен ред в региона. Представяйки Асад за единствения легитимен борец срещу ИДИЛ, Путин активно работи за запазването му като държавен глава на Сирия, въпреки декларираната от запада решимост той да бъде свален.
Разбира се, нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Доставяните от Русия оръжия се използуват изключително за удари по умерената сирийска опозиция, а според изнесена от разследващи журналисти информация, силите на Асад и на ИДИЛ умишлено се пренебрегват на бойното боле. Предпочитайки вместо това да се бият с общия враг – подкрепяната от запада (но уви, повече на думи) – умерена сирийска опозиция. Това обаче явно няма особено значение – изправени пред отказа на САЩ да подкрепят на дело умерената опозиция или да се ангажират с по-активни бойни действия срещу ИДИЛ, западноевропейските лидери постепенно започват да търсят разбирателство с кремълския диктатор, приемайки, че е възможно оставането на власт на марионетката му в Дамаск и след края на конфликта. Най-знаковото до този момент изказване в тази посока дойде от германския канцлер Ангела Меркел.
Амбициите на Путин обаче не се ограничават до района на конфликта. Възползувайки се от демонстрираната от запада слабост, той насочва ударите си срещу самата Европа. Контролираният от него режим на Асад продължава терора си над цивилното население в страната (според данни от правозащитници Асад е избил седем пъти повече цивилни от ИДИЛ от началото на войната). Това генерира огромни бежански вълни (в които ИДИЛ на свой ред инфилтрира терористи), отправящи се основно към Стария континент.
Резултатите от това могат да бъдат видени всекидневно – сблъсъци по границите и вътре в страните, в които бежанците са стигнали, засилване на организираната престъпност (във връзка с трафика на нелегални имигранти), „прегряването“ на социалните системи на европейските държави. И като следствие – затваряне на граници вътре в ЕС, издигане на стени, спиране на влакове, парализа на цялата концепция за Европа без (вътрешни) граници. Всичко това – до голяма степен благодарение и на мекушавостта на администрацията на Обама, която в нито един момент не застава твърдо до своите съюзници, принуждавайки ги да се обръщат един срещу друг и да търсят разбирателство със своите врагове. Стигна се дори до абсурдната ситуация България, изпълнявайки своите съюзнически задължения към НАТО и ЕС, да отказва въздушен коридор на руски самолети, превозващи оръжие за режима на Асад, а Обама да бъде недоволен от държавния си департамент, че не поискал от България да наруши своите задължения като член на евроатлантическата общност.
Изводите
Най-голямата хуманитарна трагедия на нашето време – гражданската война в Сирия и Ирак – е цинично използувана от режима на Путин, за да укрепи своето влияние в региона, да закрепи марионетката си Асад, да дестабилизира Европейския Съюз, насочвайки произвежданите съвместно от Русия и Асад бежански потоци към ЕС и повишавайки търканията между държавите членки. В глобален аспект потърпевши са и САЩ, чиито съюзници в Близкия Изток са все по-убедени, че от приятелството с Америка няма полза, тъй като тя не защитава приятелите си, а европейските страни, ставайки свидетели на нейната пасивност, започват да търсят сепаративно разбирателство с режима в Кремъл. Това чертае мрачни перспективи за бъдещето на света, лишен от водачеството на свободните държави.
Първопричините за това могат да бъдат намерени в културната война, водена отвътре от съвременната либерална левица срещу западната цивилизация. Основните оръжия в тази война са поставянето на знак за равенство между Запада и неговите врагове в областта на морала и подкопаването на западната сила и единство посредством криворазбрания пацифизъм, водещ в перспектива до много по-големи жертви и нестабилност. Същият „пацифизъм“, с който Европа се опита да умиротвори Хитлер в Мюнхен през 1938 г. Колкото по-бързо свободният свят се отърси от тези левичарски концепции и се завърне към истинската си същност, толкова по-скоро Злото ще бъде победено, а светът ще се превърне в едно по-сигурно, свободно и проспериращо място.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар