Ден на зависимостта (от овластената простотия), Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Само формално се задава Денят на независимостта. Почивен ден, демек. Простотията няма почивен ден в оседланата от простаци територия. Така че (и) днес е ден на зависимостта от простотията в нашата постсредновековна държава. Именно с традициите на средновековна България обоснова предложението си за покръстване на бежанците непотопяемия флагман на политическата злоупотреба с факти и измишльотини от миналото Божидар Димитров.
Откривателят на вампирски останки, „жива вода” и други шарлатански примамки за лековерни туристи (особено за рускини, чиито бюстове маститият историк обсъди в друга телевизионна изява в този контекст, изразяващ очакване православните ни сестри да се зарибят от находките му и да напълнят църквите в родния му Созопол), направи днес невъзможното да надмине себе си в плещенето, показвайки, че не му пука от каквото и да било под крилото на своята квачка Борисов. За целта се отнесе към тях като към безмозъчни квачки на гербаджийските изборни успехи, които в момента мътят триумфа на задаващите се местни избори, но от тях се очаква да не кудкудякат възмутено, когато Петелът кукурига от телевизионния стобор.
Божидар Димитров онагледи известната истина за положението на жените в България, които от една страна биват политически ухажвани от Борисов най-безцеремонно както от никой друг политик в нашата история, но същевременно са употребявани по балканско-ориенталски начин за кеф на всички вярващи, че „жената трябва да си знае мястото” (пребивавали в частното обкръжение на “Боко” мъже свидетелстват за изключителния цинизъм, с който той се произнася за жените – “Божо” сладострастно се бори да се хареса на началника си и в това отношение) .
За радост на примитивите Божидар Димитров повтори кръчмарската сентенция за жената като „най-добрия приятел на човека”… след кучето. Дори не се и напъва да измисли собствена простотия, а черпи с пълни шепи от средновековната съкровищница на простащината.
Не питам за евентуалната реакция на женски организации. Тях и без това никой не ги пита за нищо. Могат да си протестират колкото си искат, но те не са представителни за онази част от жените в България, за които да си космат, дебел (уж атлетичен), нахален, циничен прегръщач на политически дащни лелки, позиращи с готовност в това качество пред телевизионните камери, е евроазиак.
В този смисъл “Божо” е гербова гербаджийска марка на тази власт, която дублира голямото началство и доразвива в публичното пространство посланията му. Дублира самата амбиция на шефа си да остане в историята и има всички шансове да постигне това като единица мярка за простотия, нагиздена с научна степен и с поста Директор на националния исторически музей. Прав беше Борисов да му даде в първия си мандат поста министър без портфейл, но сгреши, че се поддаде на внушенията да го премести в другия си крачол като началник на музея. Щеше много да му отива уточнението, че е министър без портфейл и задръжки. (Прочети ДО КРАЯ)
ОТ КОМЕНТАРИТЕ:
GEORGI NIKOLOV каза: Страхотно! В десетката! Светата троица, Баце, Божо, Веждичката са “мъжкари”, които нито една уважаваща малко от малко себе си жена не би и ги погледнала. Близък високопоставен семеен приятел (името му се знае от Иво) когато приказката тръгне за банкянското слънце изригва с неизменното: “Моля ви се, вие го познавате от медиите където все пак има някакви спирачки. Насаме, в мъжка компания само псувни и най-долни цинизми.”
Срам ме и от премиера и душеприказчите МУ и от “мълчаливото” мнозинство, което го преглъща наедро защото само той можел да бие комунистите на изборите. Да им имам и “мисленето”!
СИМЕОН В. каза: Божо, Боко и Веждьо. Ако беше жив Доньо как ли щеше да ги изтипоса?
ПП. Всъщност, дали щеше да посмее…
MARIA каза: Господи, колко ужасяващо вярно е това! Наистина ли сме стигнали дотам, че не може никой да спре опростачването, което ни наложиха комунистите чрез мутрите и чалгата през 90-те години? Отмъщението им заради отчасти отнетите им привилегии засегна трайно и дълбоко България и вкара във властта такива човешки недоразумения като Боко и Божо, които са най-яркия пример за простотия.
АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ каза: Да, аз също съм на мнение, че може да се построи нова и достойна сграда за Национален исторически музей в центъра на София. Примерно на мястото на паметника на съветската окупаторска армия може да стане това. Самият Божо, предполагам, няма да е против, та нали е историк и “голем патриот”? Уж де.
Интересно е какво би казал Божо (пък и самия Боко) ако некой журналист дръзне да ги попита за мнението им относно такава една идея: нова сграда на Националния исторически музей да се построи на мястото на съборения преди това паметник на съветската окупаторска армия. :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар