Тъжно е да се гледа как общества и правителства твърдят, че е морално да затварят вратите си пред хора, които бягат от смъртта

Из: Иван Кръстев: Източна Европа страда от "дефицит на състрадание"

Обществеността не се трогва от бежанската вълна, а лидерите критикуват Брюксел за квотите, пише политологът в "Ню Йорк таймс"

... В Източна Европа обаче обществеността не се трогва, а лидерите разкритикуваха решението на Брюксел да преразпредели бежанците сред страните членки на ЕС. Мнозинството от жителите на транзитните страни подкрепят изграждането на огради по границите им, а неотдавнашно допитване в Чехия сочи, че 44 процента от анкетираните настояват правителството да не похарчва и една крона повече в помощ на мигрантите.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо стигна и по-далеч с твърдението, че 95 процента от търсещите убежище изобщо не са бежанци, а икономически мигранти и че страната му е готова да приема само християни. Най-шокиращ е може би изтеклият имейл от Унгарската национална телевизия, в който се иска от журналистите да не показват кадри с децата на мигрантите. Унгарското правителство изглежда се бои, че кадрите на страдащи деца ще докоснат сърцата на унгарците и ще предизвикат, не дай Боже, състрадание.

... Странно е, че демографската паника е един от най-малко обсъжданите фактори, които оформят поведението на източноевропейците. Той е обаче критично важен. Според прогнози на ООН, населението на България ще спадне с 27 процента до 2050 г. Тревогата от "етническо изчезване" може да се усети в много от малките нации в Източна Европа.

За тях идването на мигрантите е сигнал за излизането им от историята, а популярният аргумент, че застаряваща Европа се нуждае от мигрантите само затвърждава чувството на екзистенциална меланхолия. Когато човек гледа по телевизията сцени на стари местни жители, протестиращи срещу настаняването на бежанци в обезлюдените им села, където от десетилетия не се е раждало нито едно дете, сърцето му се къса и за двете страни - за бежанците, но и за старите, самотни хора, които виждат как светът им се разпада.

Дълбоко разстройващо е да се види как източноевропейските общества и правителства твърдят, че е морално правилно да затварят вратите си пред хора, които бягат от смъртта. Дефицитът на състрадание излага на показ много по-дълбоката криза в сърцето на европейския проект...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo