Да живее човек в съгласие с истината в нашите родни български условия е равностойно не само на грях или на глупост, но дори и на престъпление

Продължавам да пиша по поредицата с условно засега наименование "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието", вчера написах ето този текст В ядрото на идеята за учителстване стои един най-висш нравствен смисъл, който ако се погази, то тогава всичко се обезсмисля, отива по дяволите, но ми се наложи на прекъсна внезапно писането; защо съм прекъснал и какво се случи по този повод можете да разберете ето от това видео: Мое изявление по някои най-актуални проблеми на образованието. Сега ми се иска да продължа подетото, днес имам време за по-спокойно писане. Между другото интересна дискусия за спокойствието и безпокойството започна под вчерашната публикация, можете да я видите ако желаете, а дори също така можете да се включите в нея. Ето малък откъс от нея:

Анонимен каза: Е в България ви е добре тогава. Там никога не е спокойно. :) Но интересният/богат живот не е производна на безпокойството.

Ангел Грънчаров каза: Нещо сте се объркал. В България е много спокойно, прекалено е спокойно, до изнемога е спокойно. Масите блаженстват в разлагащо мотивацията им за развитие спокойствие. Който се е нагодил спрямо статуквото блаженства доживотно. И черпи съответните дивиденти. Само единици сме ненормалниците, които с поведението си раздвижваме донякъде нещата и си осигуряваме респективно съответните безпокойства. Безпокойствата са нещото, което осигурява импулси за развитие и саморазвитие в една общност.

Свободата е безпокойство. За жалост, свободните и свободолюбиви хора у нас сме малцинство. По тази причина страната ни е най-бедна и нещастна. Обръгналите от разлагащо душата им спокойствие "масови човеци" у нас са стигнали до такъв душевен комфорт, че са станали абсолютно безчувствени и безразлични към проблемите, от които се задушава страната. Но осмислянето на тия теми явно съвсем не Ви е по силите, ето, Вие даже не сте способен да се замислите над думите ми, по причина на това, че явно всичко си знаете.

Това написах там. Мисля, че е уместно да го сложа и тук. Свързано е с проблемите, които се опитвам да нищя в тази поредица. Да не забравяме, че моята изходна идея беше да спомогна за пораждането и разпространението на такова съзнание и разбиране, което е предпоставка именно за непосредствена промяна в поведението, с оглед обслужването на онази многострадална и незапочнала още реформа в образованието, която, както изглежда, отново е в предсмъртни гърчове. Забележете, по досущ същия начин, по който агонизира образователната система като цяло, агонизират даже и абстрактните намерения за някаква "държавно-регулирана промяна или реформа" в нея. Което означава едно: да чакаме реформата да се случи по заповед отгоре или под диригентската палка на министерските образователни чиновници е по-безнадеждно очакване от чакането да получиш от умрял човек писмо. По-скоро от умрял писмо ще получиш отколкото по този начин да се проведе въпросната тъй епична образователна реформа. Изходът е един: ние самите, жертвите на установилото се пагубно статукво трябва да си запретнем ръкавите да правим тази промяна и реформа, като всичко започва от промяната в нашите глави. Първо там трябва да се осъществи тъй потребният ни поврат. Ето, в тази посока се опитвам някак да въздействам, доколкото ми стигат силите. Продължавам да съм оптимист, въпреки стоварилите се върху главата ми главоболия и изпитания - знайно е, че властващи чиновници ми обявиха същинска война, възприеха ме като "народен враг", превърнаха ме в дисидент, остракираха ме от образователната система, инак казано, изритаха ме от нея, а сега бдят за да не се върна в нея, правят всичко, за да не се върна в нея. Явно ме възприемат за много опасен човек. По тази въпрос искам да вметна две неща, взаимно свързани при това и важни, по моята преценка.

Тия дни от Америка дойде съобщение от моя скромна милост, че една организация е решила да ми даде своята годишна награда! Да, това е факт, само дето нямам правото все още, до самото връчване, да давам информация коя е по-точно организацията и каква именно е наградата. Просто така са решили, всичко да бъде обявено пред медиите в деня на връчването. През октомври ще бъдат връчени тия награди. Сега-засега нямам правото да обявявам нищо повече; ако искате ми вярвайте, аз самият също не повярвах на официалното съобщение по имейла, помислих, че е шега, поисках документално потвърждение и пр.; тогава ми се обади по телефона самия президент на въпросната организация (българин) и потвърди, че е истина. Разбира се, помоли ме да не обявявам засега коя е организацията и каква е по-точно наградата. Награждават ме за моите борби за промяна и очовечаване на българската образователна система и за принос в тази посока. И за постиженията ми, за делата ми, за книгите ми и пр. Разбира се, тази оценка ме вдъхновява още повече. От древни времена се знае, че "човек не може да стане пророк в собственото си отечество", извън него обаче е възможно, изглежда, да те оценят все пак в един момент. Както и да е, това е между другото. Но на фона на случващото се тук, в страната това, разбира се, е твърде показателно.

На второ място искам да припомня и следното: Получих отговор от МОН, изпълнен с най-искрени в цялата си неизмерима йезуитщина бюрократични съболезнования за репресиите, на които ме подложи тяхна примерна служителка. Да, получих вчера в късния следобед това писмо от Министерството на образованието и науката. Разбира се, отговорът изобщо не ме задоволява, понеже е крайно формален и пропуска същината на проблема. А той е: аз фактически съм лишен от преподавателски права, нито един директор на училище не смее даже и да помисли да ме назначи за учител по философия, камо ли пък да дръзне да го стори, понеже такъв един акт ще се възприеме като открито и революционно предизвикателство спрямо статуквото, предизвикателство, което може от своя страна да коства директорското кресло на евентуалния административен волнодумец. ("Административен волнодумец" - как пък ми щукна в главата такова идиотско словосъчетание? Възможно ли е изобщо да си представим такава странна птица?! Дали изразът "административен волнодумец" не е подобен на израза "дървено желязо"? Или на "бяла врана"? Знам ли на какво още е подобен. Дали изобщо човешката душа може да си представи нещо подобно, а, какво ще кажете? Такова чудо на природата дали изобщо е възможно или е пълна фантастика?) Та значи възникна, породи се в рамките на изцяло порочната административна система в образованието такъв ужасен възел, който изобщо не може да бъде развързан; пред него, чини ми се, Параграф 22 (Catch-22) на Джоузеф Хелър може направо "ряпа да яде", дето се казва. С един волунтаристичен административен акт на самозабравила се училищна директорка е предопределена во веки веков съдбата на един човек, на един философ, на един учител по философия - и са му отнети най-фундаменталните негови човешки и професионални права. МОН в това писмо заявява, измивайки си по йезуитски образец ръцете: ние нищо нямаме право да сторим понеже тече съдебен процес по казуса. Щом сте завел вече дело, съдът всичко ще реши. Да, но да допуснем, че съдът не отсъди в моя полза, не ме върне на работа, не отмени репресивната и противоправна административна заповед за уволнение: тогава какво ще стане с моите преподавателски и човешки права? Които и сега не се зачитат от школските директори на това основание, а именно, че според приложения чл. 328, ал. 1, т. 5 съм провъзгласен за "абсолютен некадърник", "изцяло негоден за системата", приписва ми се "пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител"; да допуснем, че съдът не отмени заповедта ми по този параграф от Кодекса на труда, тогава какво ще стане с моите права да работя по професията си?! Тогава вероятно доживотно ще ми бъде фактически забранено да си упражнявам правата, би следвало и дипломата, и квалификацията ми, и опита ми, и постиженията ми, и всичко да игнорират до моята смърт, нали така излиза?

И ето какво се получава когато в системата е напълно допустимо подобно абсурдистко поведение, виждате каква превъзходна каша биде забъркана от въпросната примерна служителка на МОН, имам предвид директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която има неблагоразумието да извърши екзекуцията над мен. Разбира се, остава още един вариант, а именно да се обърна към Европейския съд за защита правата на човека. Но дотогава аз съм фактически осъден на бавна и жестока агония и екзекуция - тъй като съм изцяло лишен от каквито и да било средства за съществуване. Да, ситуацията сега е точно такава, каквато ви я представям: нито един директор на училище не смее да проведе обективен избор, всеки от тях априори елиминира моята кандидатура. Аз вече имам достатъчно доказателства за това, всеки ден се натрупват още и още. Във всяко училище, в което подавам документите си, мистериозни "доброжелатели", намиращи се на най-властни позиции, се обаждат и казват: в никакъв случай, разбира се, не бива да обезумееш да назначиш Грънчаров, ето, назначи този, той е наш човек! В Математическа гимназия беше сторено точно това. По абсолютно същия тертип се действа и на другите места. Ще каже някой: човече, това твоето е вече параноя, кой пък толкова ще се вълнува от това ти да не бъдеш учител, не си чак толкова важен, че да предприемат такива усилия да те игнорират! Да, всеки може да си мисли каквото иска, аз имам достатъчно основания да мисля така, както мисля. Не са само психологически моите основания, макар за мен като психолог психологическите основания са напълно достатъчни. Много добре познавам господстващия манталитет и отношения в тия среди; тия неща, прочее, са публична тайна. Без солидни протекции нито един директор не може да назначи какъвто и да било учител. Просто системата е такава, че предписва такова едно поведение. Да, директорът е самовластен, но винаги му нареждат отвън по-точно кого да назначи, има безброй властни фактори в и извън системата, които направляват избора му. Много често са и чисто политически тия назначения, както беше случая с назначаването на ярко изявен партиен функционер на партия АТАКА в МГ, възприемана не без основание като крепост на БСП, братска на партия АТАКА.

Аз събирам доказателства в тази посока, които ще вложа в подготвян от мен доклад до МОН, обмудсмана и до органите за защита от дискриминация. Да, зная добре колко е трудно да се намерят някакви документални доказателства в тази посока, направо невъзможно е. Тия неща се пазят в дълбока тайна, естествено. Но има и друг род доказателства, примерно логически и психологически. Ще ми се наложи да заложа най-вече на тях. Лично аз до този момент не съм бил подлаган на толкова груба дискриминация и направо игнориране. Никога! А аз съм човек, който е печелил конкурс единствено заради качествата си още в ерата на тъй блаженопочиналия комунизъм, в далечната 1985 г.; става дума за това, че без никакви "връзки" и протекции спечелих тогава конкурс за асистент по философия в ПУ. Тогава съм бил на 26 години само, сега съм на 56; уверявам ви, тогава другите кандидати за това място бяха много солидни и конкурентноспособни. Но ето, сега, 30 години по-късно аз не мога да спечеля "конкурс" за учителско място дори и в селска гимназия! Това случайно ли е според вас? Апропо, за да проверя тази своя хипотеза ми се налага да почна тия дни да подавам документи за учителско място в населени места около Пловдив. Има такива места. Въпреки че съм притиснат финансово, ще ми се наложи да пътувам и да подавам документи и в такива училища в по-малки населени места около Пловдив. Въпреки че добре знам, че и там ще стигнат костеливите пръсти на силите, които работят срещу мен. Нарочно се изразявам така. Между другото, аз многократно съм писал, че имах наглостта да настроя срещу себе си сили, които парадират с тесните си отношения с някогашната ДС. Нека да ви звучи смешно това твърдение, щом то е непоносимо за толкова изнежените ви уши. Добре зная какво говоря - и го казвам защото е така. Аз съм абсурден човек, който е дал обет да не прегрешава никога спрямо истината. Оказа се, че да живее човек в съгласие с истината в нашите родни български условия е равностойно не само на грях или на глупост, но дори и на престъпление. Което неизбежно ще бъде най-сурово наказано. Ето, сега мен ме наказват за правдолюбието ми. Безпощадно е това наказание, да не говорим колко пък е унизително...

Много е жалко, че тия неща от моето всекидневие и в това есе излязоха на преден план, вместо ония принципно важни и същински проблеми, за които толкова ми се иска да пиша. Но такава явно ми е съдбата, да нямам спокойствието да се съсредоточа върху истински важното. Но пък човек от съдбата си наистина не може да избяга. И не бива и да опитва, щото усилия в тази посока са обречени: всеки сам е ковач на съдбата си, ала ето, себе си не можеш да смениш. А може и да не искаш себе си да смениш. Аз примерно презрян конформист и нагаждач не мога да бъда. Предпочитам да умра, но такъв подлизурко или такава мижитурка не мога и не искам да бъда. Не мога да плюя на себе си и да ида, примерно, да се моля на някакъв властен фактор да ме уреди някъде. Тия неща добре зная че не ги мога. Не мога да поругая правото, правдата, справедливостта. Орисан съм да бъда човек, който докрай ще остане верен на своето призвание. А призванието ми е да бъда философ, не само на думи, но и на дело да постъпвам както подобава за философа. Да постъпваш философски означава във висша степен да бъдеш човек в истинския смисъл на тази дума. Нищо повече от това. Не е човешко да поругаваш, примерно, моралните предписания, да действаш нечестно, да се опитваш да прецакаш другите, по-достойните от теб, както това у нас масово се прави. Вярно, такива като мен у нас ги оценяват като глупаци. Или като идиоти. Като ненормални. Като смахнати.

Ето че се отвори дума за истински важното, ще се постарая да го извадя от тъй дразнещата лична форма; ето как може да стане това. Ще си позволя да дам няколко принципно важни съвета на ония, които са презрели недостойното съществуване една покорна масова мижитурка, на един обичаен нагаждач, дето се е вградил превъзходно в системата с оглед да си поживее блажено до пенсия и, респективно, е плюл решително върху духовната си мисия на учител; не обичам изобщо да давам съвети, но тук, за краткост, ще ми се наложи да го сторя; значи в една прогизнала от аморализъм и порочна образователна система, основана на разгула на ценностния релативизъм, на нихилизма система повратът може да започне като:

• никога не допускай повече компромиси, с които поругаваш човешкия морал; доброто, приличното, подобаващото, достойното, дължимото нека да станат твой твърд, непоколебим ориентир;

• да, това е трудно, но не е невъзможно; почни с това да бъдеш честен и искрен, постави всичко на чиста основа, казвай смело това, което мислиш;

• като ти мине през акъла непристойна мисъл, примерно да се подмажеш на началството, намери душевен ресурс да я отпъдиш от съзнанието си, да я потиснеш;

• дръж се достойно, както подобава за човека; всичко недостойно в мислите и в постъпките убива човешкото у теб;

• вижте колко е просто всичко: бъди човек, това е всичко, всичко до това се свежда, има ли нещо по-просто от него?

• е, ще те възприемат най-напред като човек, който внезапно е "превъртял", не се притеснявай особено; когато някой безобразничи, намери сили у себе си и му кажи директно в очите: човече, излагаш се, така не бива, грозно е да се държиш така!

• ако си учител, така постъпвай спрямо всички, и спрямо учениците, и спрямо началството, и спрямо колегите; ако на учениците говориш едно, а в поведението си (спрямо началството, да речем) правиш друго, това означава, че си лицемер, тия неща се усещат, младите повече няма да ти имат доверие;

• без доверие нищо добро не може да се постигне;

• когато отгоре те принуждават да правиш глупости, мигновено възроптай и се възпротиви, поне съвестта да ти е чиста; може да те принудят, но ги прави тия неща с ясно изразено отвращение; разбира се, бунтът спрямо наложените глупости на системата е чистия вариант, ще дойде и това време;

• просто трябва да освободиш съзнанието си от властта на някакви натрапени ни догми и илюзии, този момент според мен е възлов за промяната в мисленето ти;

• трябва да се пристрастиш към мисленето, не отбягвай да мислиш, а като се захванеш да мислиш, свържи се с други мислещи хора, взаимно ще се окуражавате и насърчавате;

• примерно осъзнай, че началството не е "свещена крава", която трябва да бъде безпрекословно почитана, изобщо началниците са човешки същества, които също грешат; имай достойнството да им помагаш като им показваш грешките; ако са умни, ще са ти благодарни, ако са глупаци, ще се намразят и ще почнат да се мъчат да ти отмъстят; е, някои рискове си заслужава да бъдат поети, с оглед на това работата да потръгне, да бъде поставена на вярната основа;

• също не са "свещени крави" началниците от инспектората, министерските чиновници и пр.; техните директиви не са носители на някаква неземна мъдрост, всяко нещо, което ти заповядват да правиш, го подлагай на критична оценка; като осъзнаеш абсурда, смело и гласно го заяви, недей да потискаш поради малодушие своите човешки пориви към изява на личността ти;

• човешката личност е свята и суверенна; същото може да се каже и за свободата; двете са неделими;

• И така нататък, да не се повтарям, аз за всички тия неща съм писал безчет пъти.

Скоро ще продължа. Има още много неща, които трябва да бъдат премислени и казани. Сега спирам, защото се изморих от писане. Хубав ден ви желая! Приятен уикенд! Бъдете здрави! Приятни размисли ви желая! Мисленето, вярвам вече знаете, не е мъка или зла прокоба, то е нещо най-привично за човека. За човека, който иска да бъде човек, който не се отказва от мисията си. Мисията на човека на тази земя е да бъде личност - независимо от цената, която ще плати за този тъй голям лукс.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo