Дали пък Москва няма пръст в предизвикването и насочването на този огромен мигрантски поток към Средна, Западна и Северна Европа?

Из: Под хипноза, автор: Милен Радев, http:/de-zorata.de, специално за Faktor.bg

Все още съществуват две структури, които пресичат путиновия апетит – НАТО и Евросъюзът

Както е известно, за Владимир Путин разпадането на Съветския съюз бе „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“.

Къде крадешком, къде нагло и открито днес той се стреми да поправи грешката на своите предшественици. Целта му е да възстанови господството на старата „империя на злото“ (© Ronald Reagan) в предишните й граници.

Мераците на подполковника с лампази на генералисимус на кюлотите под панталона са дори по-амбициозни: да измести тези граници далеч на Запад. В основите им лежи разработеният от Лубянски мислители и от фанатични руски националисти като путинския съветник Дугин план за Евразийски съюз.

Все още съществуват две структури, които пресичат путиновия апетит – НАТО и Евросъюзът. Именно срещу техния интегритет и функционална дееспособност са насочени както видимите дипломатически усилия на Кремъл, така и мащабни чекистки операции на агентурата на СВР и ГРУ с използване на старите КГБ-истки технологии на инфилтрация, дезинформация, диверсия и провокация.

Писахме тези дни за набиращия точно сега сила вероятен руски план „Ледоразбивач-2“ според който ислямският екстремизъм и органично свързаният с неговите безчинства библейски човешки поход от Юг на Север и Запад трябва да съкрушат устоите на западните системи за сигурност, да поставят обществата в Европа пред неразрешими конфликти, да дезинтегрират двата големи западни съюза и да поставят Европа на колене. (Прочети ДО КРАЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Дали пък Москва няма пръст в предизвикването и насочването на този огромен мигрантски поток към Средна, Западна и Северна Европа, с оглед да постигне своите имперски цели за подкопаване, за разклащане и в крайна сметка за събаряне на своя "исконен враг", н вечния враг на руския империализъм, а именно свободолюбива Европа? И над този въпрос ми се струва, че следва непременно да се замислим...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo