Случайно попаднах на телевизионно предаване, в което интервю даваше другарката Бокова, този път надпреварваща се да доказва колко е подходяща да оглави ООН. Заслушах се, издържах на леещия се цинизъм в думите й само две-три минути. Другарката Бокова таман обясняваше, че щяло да бъде много знаменателно жена да оглави за първи път ООН. Помислих си, че още по-знаменателно ще е и това че за първи път комунистка може да оглави ООН. (И дъщеря на доказан комунистически сатрап и убиец също за първи път може да оглави ООН.)
Премиерът Б.Борисов й бил имал пълно доверие, тя била получила пълната му подкрепа. пълната подкрепа на другаря Путин, разбира се, също е получила. Всичко е чудесно с изключение на ето това: няма ли някога все пак комунистическата наглост да има известен предел или граница? Очевидно не, комунистическата наглост и нахалство нямат никакъв предел, те са безгранични!
За да не повърна от отвращение ми се наложи да изключа телевизора и ето, дойдох тук, в блога - за да си изразя възмущението.
Даниел Митов, външният ни министър, между другото също й бил дал пълната си подкрепа. Питам се: това лице пък кой го упълномощи да подкрепя Бокова за шеф на ООН? Той питал ли е някой, примерно някой български избирател, за да вземе съгласието му и да й оказва такава подкрепа? Или за него е най-важно да се подмазва на Б.Борисов, та по-дълго да е министър?
Докога сред управниците в тази наша държава моралът няма да има никакво значение? Докога келепирът ще е единственият движещ мотив на постъпките им?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар