Най-истинските неща на този свят и в този живот се раждат по съвсем естествен, непринуден начин, т.е. напълно свободно

Станах тия дни член на СБУ - Синдикат на българските учители. Никога до този момент не съм бил в тази организация, повече от 20 години съм бил член на синдикат "Образование" към "Подкрепа" (с известни прекъсвания, когато бях "самосиндикален", но влязох в синдиката на "Подкрепа" още през 1990 г. И миналата година (2014-та) през май бях... изключен от синдиката на организирано от неговата ръководителка (името й е Камелия Стоянова, тя също така е пръв помощник-директор на училището!) в ПГЕЕ-Пловдив събрание тип "народен съд" с оглед да е по-удобно на работодателката, на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова да ме уволни от същото това училище, представяте ли си що за мерзост е това?! На 10 май ми спретват събрание тип "народен съд", изключват ме, а на 19 май ми беше издадена заповед за уволнение - давате ли си сметка какво означава това?!

По този начин на приятелката на въпросната "синдикалистка" не й се наложи да преодолява т.н. по закон "синдикална защита", да иска разрешение от синдиката за уволнението ми, синдиката да се затруднява да дава такова разрешение, а така е значително по-лесно: изключват те, хоп, голямо е облекчението на работодателката да те уволни, защо да се затруднява с разни там досадни процедури за "синдикална защита". А "провинението" ми, използвано като претекст за изгонването ми от синдиката е сюблимно тъпо: тоя Грънчаров си и позволи да напише открито писмо до др. Тренчев, в което се жалва от нашата директорка - и по този начин "уронва" престижа на училището! :-) Смешна работа! Тъпа работа е тази! Подла работа е тази! Същинска мерзавщина е това.

Тече вече втора година от тия знаменателни събития, а възмущението и обидата ми от преживяната несправедливост не намаляват. Разказвам вчера тия неща на синдикалния лидер, на когото предадох заявлението за встъпване в синдиката СБУ. Той ми заявява, че това изобщо не го учудва, той знаел и други такива истории, това била обичайната практика на другарите синдикалисти от "Подкрепа" - навсякъде те защищавали... работодателите, а не служителите, не работниците! Давате ли си сметка какво значи пък това?! Синдикат, който се е превърнал в нещо като "синдикална бухалка" на работодателите - използвана, за да бъдат нанасяни удари на самите работещи! Аз такова чудо не зная да има някъде по света. Не, такова нещо не може да има някъде по света, просто е даже непредставимо. А у нас го има, вижда се, аз не съм единственият, подложен на такъв тип разправа. Това било обичайна практика. Разказани ми бяха и други такива случаи.

Сетих се като станах тази сутрин за тази многопоказателна история защото преди да се събудя сънувах... сън на тази същата тема. Сънувам, представяте ли си, нещо като митинг, който се провежда пред... сградата на ПУ, старата сграда, има доста хора и на митинга говори някакъв синдикален лидер, с неразпознаваемо за мен лице (в съня ми става дума). Аз слушах празнословието му и в един момент, като свърши той, поисках думата. Таман започнах да говоря и забелязвам, че сред публиката настъпи мигновено брожение, някои възмутени от първите ми думи тръгнаха да си вървят, а пък другите започнаха силно да боботят, да приказват нещо, да не ме слушат, да ми пречат да кажа каквото и да било. Някаква другарка съвсем до мен си извадила, представяте ли си, джиесема и крещи ли крещи на най-висок глас. Вглеждам се в нея и разпознавам в нейно лице една адаптивна другарка от някогашната катедра "Марксизъм-ленинизъм" в ПУ, която успя да устои на всички бури на демокрацията и още се подвизава в ПУ като "нова, по модерно мислеща учена дама"! Питам я: защо крещиш толкова, искам нещо да кажа, пречиш ми. А тя се разкрещя в ухото ми:

- Няма нищо да кажеш! Няма да ти позволя нищо да кажеш! Такива като теб нямат право да говорят! Само ние ще говорим! Ти ще мълчиш! Не си заслужил да говориш! Я го виж ти, ще иска да ми говори той! Няма да ти позволим нищо да кажеш. Нашият сплотен колектив - повтарям, сплотен колектив! - не иска да те чуе. Ние те мразим от все сърце! Повтарям - от все сърце!

И така ми се сляха тия картини в съня, че другарката от катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" за миг се преобрази в една учителстваща дама на преклонна пенсионерска възраст, която е нещо като водачка на настроенията срещу мен - и в подкрепа на любимата директорка на въпросния сплотен колектив! Като видях на сън разяреното й лице, аз се уплаших... и се събудих! Страшен кошмар, виждате, сънувах тази заран, преди събуждане. За мен наистина е най-неприятното нещо когато искам нещо важно да кажа, разни другарки и другари да ми пречат, да крещят и то така, че да не мога даже да си чуя собствения глас. Често в живота съм бил в подобна ситуация, ето, сега даже я сънувах. Очевидно неправдата и несправедливостта страшно много ме възмущават. Изпитвам душевен потрес от тях. По тази причина не спирам да се боря срещу тях. И срещу ония, които без капчица съжаление си позволяват да правят и неправди, и несправедливости, и гаври с личности, и всичко. Особено мерзско е това да постъпваш така срещу дадени личности, а в същото време да се тупаш по гърдите че си бил, да речем, не само "синдикалист", не само че си бил "вярващ в Бога", но и дори, представяте ли си, да крещиш че си бил дори... "истински християнин"!!! Давате ли си сметка какво означава пък това?!

Вчера имах цял един свободен час, в който си разговаряхме с моя нов приятел отец Артур, францискански монах в мъжкия католически манастир “Св. Максимилиян Колбе” в гр. Раковски. По всякакви, по какви ли не теми разговаряме с него. Чудесни разговори водим с него, той е много добър събеседник. От него научавам много неща. Той също с интерес слуша това, което аз му казвам. Даже продължава да влиза в мои часове, да сяда на последния чин и да се държи "като ученик", иска само да слуша. А отецът има философско образование и пълните преподавателски права! Поляк е, аз вече съм писал за него. На моменти си мисля, че от него ще стане чудесен учител по философия в това училище - ако, примерно, аз скоро овакантя учителското място, което заемам в момента: в случай, че Върховният съд (където в момента е съдебното дяло за моето уволнение) реши окончателно да отмени заповедта за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив. Представяте ли си, в българско училище францискански монах да стане преподавател по философия - защо не, той има пълните за това права?! Най-малкото е много оригинално. Аз познавам безчет бивши партийни секретари, които са учители по философия на младите - защо те да могат, а отецът да не може да бъде учител?! На какво основание? При това партийните секретари навремето бяха последователи на "научно-атеистичната" комунистическа бесовщина, сега, предполагам, са най-горещи привърженици на кагебисткото "православие" (какъвто, предполагам, е новият учител по философия в ОМГ-Пловдив, горещ фен и активист на АТАКА, да им е жив и здрав, да води философията още много години!). Те да могат да преподават философия в български училища, а толкова образованият, възпитан, излъчващ една чиста духовност отец Артур да не може?! Но у нас, казахме, всичко може, защо да не може пък това?!

За какви неща си разговаряме с отеца аз тук, разбира се, не мога да пиша. Не е правилно да пиша. По всякакви теми си разговаряме, предимно по човешки, духовни и философски въпроси разговаряме. И по психологически, нравствени въпроси много разговаряме. Ние двамата с отец Артур вече, така или иначе, създадохме ФИЛОСОФСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в моето ново училище! Преди няколко дни и една ученичка беше с нас на нашия разговор и участва активно в него. И един друг учител беше на този разговор в ритуалната зала. (Но си излезе по-рано че беше ангажиран, имаше час.) Тъй че Клубът се роди съвсем по естествен начин, без даже на нас двамата с отец Артур да ни е хрумвало, че това, което правим, е раждане на такъв един Клуб. Но се оказва е така. Така се раждат най-истинските неща на този свят - и в този живот. По естествен, непринуден начин, т.е. напълно свободно. Този е верният начин.

С отец Артур се разбираме от половин дума. Иначе той много добре говори български език, със съвсем лек, почти незабележим полски акцент. Владее чудесно и английски език. Поканил съм го в предаването си по Пловдивската обществена телевизия, но още не ми е отговорил дали е получил разрешение от игумена за участието си. Той ми говори за неща, които е видял и преживял, аз - също. Той ми казва силно впечатляващи ме неща за Полша и за Африка (където е бил мисионер), аз му казвам за неща, които съм видял и преживял тук, в България - и в Русия, където съм бил студент преди много, много години. Много например се впечатли от това, че нашият любим премиер си позволява постоянно да нарича Бог... "Началника", много смешно му стана като чу това. Явно го впечатли това, че нашият бабаит се самовъзприема за нещо като... римски папа, над който стои само "Началникът". Даже римският папа не би си помислил нещо такова, въпреки че "Началника" е тъкмо по неговото ведомство, така да се рече. Все пак римските папи са директни наследници на Свети Апостол Петър. А Бойко какъв е? Абе голема работа ни е он, да ни е жив и здрав! :-)

Утре съм в София, живот и здраве да е само. Днешният ден ще отдам на работа по издателските ми дела. Мога да съобщя, че сборник, посветен на 200-годишнината от раждането на Сьорен Киркегор и на научна конференция, проведена в Киев по този повод, с международно участие ще бъде издаден тук, в България, с моето активно участие; тия дни довършваме и решаваме последните предпечатни проблеми по книгата с колегите от Киев. Работя активно и по подготовката за печат на книгата ми със заглавие "Реформа на НЕобразованието". А днес ми се налага да си подготвям и словото, което ще произнеса на награждаването ми утре с наградата "Георги Марков" за хуманност за 2015 г. Мисля по този въпрос, но писмено изказване едва ли ще правя. Предпочитам да заложа на живата импровизация. Няма да изменям на себе си. Също и на дискусията по проблемите на университетското образование ще се изкажа, живот и здраве да е, без да съм си писал предварително изказването. Постфактум да го преведа в писмен вид може, но предварително да го напиша и да го чета там някак не е в моя стил.

Хубав ден ви желая! Бъдете верни на собствения си стил и не подражавайте на други хора - щото това е отказ от своята личност. Това мисля мога да ви пожелая, а, какво ще кажете, става ли? Е, пожелах го вече. И да не става, го написах. Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo