Чудесен нравствен казус около въпроса кой именно "ще духа супата" и кой по-точно "ще размята крачоли в селските училища"

По повод на публикацията със заглавие Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова беше призната за виновна, Районен съд я осъди за престъплението клевета по заведеното от мен съдебно дяло много хора ме поздравиха за постигнатия нравствен реванш, за което съм им благодарен, защото покрай това съдебно дяло ми се наложи да преживея твърде много горчивини, и то продължили близо две години. Но, дето се казва, "разни хора, разни идеали", ето, тази сутрин виждам, че някаква анонимна другарка-комуноидка е изразила съвършено друга, принципно различна позиция по тъй интересния казус; и понеже, знаете, съм човек със силно развит изследователски рефлекс (обичам да се ровя в подобна човешка и нравствена патология, такава, дето се казва, ми е професията: аз съм философ и психолог), ми се наложи да реагирам със свой коментар, с оглед да предизвикам въпросната другарка към по-големи откровения (тя ми е интересен обект за изследвания, тъй да се рече); та ето какво пише въпросната другарка, а по-долу можете да прочетете моята словесна провокация, написана с оглед на това да подбуди изследвания интересен обект към още по-големи и, да се надяваме, също толкова сърдечни откровения:

Анонимен каза: Нищо не следва от страна на МОН, защото в присъдата пише, че поради което и на основание чл. 147 ал. 1 вр. чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност!!!! Съдът не я лишава да упражнява определена професия!!! Т.е. продължава да си е ДИРЕКТОР No.1!

Ще си плати глобата и толкоз, все едно е пресякла на червен светофар, а Грънчаров ще духа супата и ще мята кръчоли по селските училища.

Ангел Грънчаров каза: Другарко комуноидке, за нас, човеците, най-голямото значение има моралният момент, но това вие, комуноидите, не можете да го осъзнаете, по причина на това, че при вас морал явно не съществува. Любимата ви директорка е опозорена в морален план и на базата на това тя сама следва да се откаже от поста си - тъй като осъдена за такова именно престъпление персона именно по морални причини и на морално основание не може да заема какъвто и да било пост в образователно-възпитателно учреждение, т.е. учреждение, чиято дейност е пряко свързана с разпространението, с насаждането в съзнанията на морални ценности у младите. Сфащате ли сега за какво именно става дума в случая?

То е горе-долу същото някакъв другар, с извинение за метафората, но ми се налага да внеса понятно за психологията ви разяснение, да се... осере на публично място и да се опозори по този начин, да стане за резил, пък след това, примерно, сякаш "нито лук е ял, нито лук е мирисал", да продължи да си заема някаква публична длъжност, спрямо която изискванията са от такова естество, че съответното длъжностно лице следва да има съвсем безупречен морал. Но метафората, пак с извинение, за... посирането (вярвам усетихте за какво по-точно става дума) фиксира пример, който не може да се сравнява с наличното в случая оклеветяване, което е значително по-тежко в моралния смисъл от въпросното физиологично "изпускане", ако така мога да се изразя, с оглед да не накърня за трети път добрия вкус в изразяването.

Та ние очакваме, че въпросната госпожа, понеже е високоморална личност, без да чака подканяне от страна на висшестоящите началства и на основание преживяния срам (когато осъзнае какво наистина е сторила), сама ще си подаде оставката по морални причини; да, ние, за разлика от вас, тъй искрена другарко комуноидке, вярваме в нейните високи нравствени качества. Тогава тя, евентуално, може пак да продължи да си упражнява професията като учителка по литература, но в някое именно селско училище, с оглед хората там и децата да не знаят за опозорилото я толкова деяние.

Тъй че, ако мога да използвам вашата терминология, тъй мила и чистосърдечно искрена, на затова пък толкова злобна другарко, въпросът кой именно "ще духа супата" и кой по-точно "ще размята крачоли в селските училища" все още не е решен - и тепърва предстои да се се реши.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo