Човек има нужда някой да го попита "Как си, приятелю?"

Един приятел вчера ми зададе на имейла въпроса: "Какво правиш в тоя дъждовен следобед, приятелю?", отвърнах му ето какво:

Здравей, приятелю,

Да ти кажа, много добре ми дойде твоето писмо с въпроса как съм, какво правя. Намирам писмото ти в хипермаркета, в чието кафене седнах да си почина след дългата разходка под дъжда из квартала - имам си огромен чадър да ме пази от дъжда; много обичам да се разхождам есенно време сам; романтичен сезон, чудесни мисли ми идват в главата и тия мои самотни есенни и зимни разходки са ми много приятни, хем си почивам, хем краката ми се изморяват. Но днес бях в крайно лошо настроение по една ето каква причина: тръгнах да купувам котешка тоалетна на котето, а се оказа, че на колата е паднал акумулатора и ето сега ще трябва да мъкна тоалетната на гърба, тежи 5 кг., а е далече. Търсих и зарядно за акумулатори, уж всичко има в тия хипермаркети, а точно каквото търсиш го няма.

Като капак на всичко утре трябва да ида на работа, има изпит за задочни ученици, та ще ми се развали и неделния ден. А може да стана в 5 часа, да ида до Раковски, а знаеш в неделя сутрин няма и градски автобуси, ето затова ми трябваше колата да стигна в ранната утрин до автогарата, и като преодолея всички тия изпитания да се окаже, че не е дошъл нито един ученик за изпита! И ще се чувствам като пълен идиот - виждаш ли какви унижения ми причини нашата обща приятелка другарката А. като ме изрита от работа?!

Извинявай че ти пиша тия неща, че ти се оплаквам, ама на, попита ме, та си излях болката. То затова и са ни нужни приятелите, да им прехвърляме грижите си, пък на нас да олекне малко. Но не си мисли, че прекалено много страдам, просто стана дума, ето, сега съм по-добре вече. За което ти благодаря! С какви ли не грижи е изпълнен животът, а като има и някакви несправедливости, някои хора сме устроени така, че се възмущаваме. А пък човек наистина има нужда някой да го попита "как си, приятелю?", малко се иска човек да се почувства по-добре, ето, твоят въпрос ми дойде тъкмо навреме.

Пиша в кафенето като идиот с един пръст на малкия таблет, затова ще трябва да спирам писането, става много бавно. Желая ти хубава вечер, радвам се, че си в добро здраве! Бъди все така, нека и на най-близките ти хора също да е така!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Това написах на приятеля ми вчера, а ето сега съм станал съвсем рано, в 4 часа (легнах си рано, наспах се чудесно, а пък и иначе, дори и да не пътувам, си имам обичай винаги да ставам в 5 часа; рано сутрин ми е най-хубавото време за писане. В 6 часа ще излизам да видя как ще се предвижвам до автогарата (миналата седмица също пътувах, оказа се, че чаках на спирката близо половин час, не дойде никакъв автобус, та се наложи набързо да отида до автогарата с леката си кола; да, ама тя днес не може да запали заради проблема с акумулатора), та по тази причина ще видим как ще реша проблема. Може да се наложи да вземам такси. Ще видим. То скоро ще се разбере какво ще стане.

А тази сутрин намирам следния коментар в блога си, под публикацията със заглавие В час по философия: разказвам "Митът за пещерата" на Платон:

Хубаво е, че има хора, които се стараят да направят нещо полезно и да помагат по някакъв начин... Благодаря за клипчето, много ми помогна за моята курсова работа!

Приятно е човек да се почувства полезен. Хубаво е да съзнаваш, че си допринесъл на някой да разбере нещо важно, че му е помогнал.

Очевидно днес нямам възможността да напиша каквото и да било, ще свърша някоя работа и ще ставам да се приготвям да тръгвам. Желая ви приятен неделен ден! Дано не ви се налага да пътувате в дъжда като мен. Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo