Препоръчвам ви да прочетете статията Бъдещето, за което не сме готови с автор Йовко Ламбрев. Защото е текст, който може да накара много хора да се замислят. И то да се замислят над най-важни въпроси. Да се замислят, както казваме обикновено, над "най-съдбовни" въпроси. За бъдещето, което идва, което ще дойде съвсем скоро. Бъдещето, което ще ни сполети. И което, така или иначе, заслужаваме. То бъдещето, от друга страна погледнато, зависи най-вече от нас самите. И прочие. Въпроси за обсъждане колкото щеш.
Текстът провокира също така и към дискусии. Примерно ето един абзац от него, който провокира към такава една дискусия (давам само малък пример за нещо, което мен лично ме подразни - въпреки че това комай е единственият такъв момент; иначе основното чувство, което текстът породи у мен, е не просто на съгласие, но дори и на възхищение); та ето този откъс, в който именно има дразнещ мен лично момент:
... Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е силата на обикновените хора, които все повече ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпорации. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания.
Образованието трябва да бъде голямата революция на утрешния ден.
Трябва да върнем тежестта и авторитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е престъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеверия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или световни конспирации. А религията в най-добрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай основополагаща.
Това пише Й.Ламбрев в иначе превъзходната си статия, която, повтарям, поставя много важни въпроси. Сложил е религията в един ред с поклонниците на Ванга и на световните конспирации. Един вид това показва, че я възприема като явление, родствено на тези последните. Което издава, че явно и като човек, и като автор, не е достатъчно навлязъл в интимната същина на нещото, наричано "религия". И го подценява прекалено. Което е грешка. Но все пак безгрешни хора няма. Дори и сред най-умните. Аз само ще подхвърля нещо за да се замислят малко повече над тия "проклети" и тъй непонятни им духовни феномени на живота ни хората с позитивна, с научна или технологично-техническа нагласа: ало, умът е нещо, което не е достатъчно за да се справяме с живота си; умът само съвсем не достига! Нещо повече, ако заложим само на ума, умът е способен да поражда най-грозни и опасни чудовища; по-полека със залагането само на ума. Порождение и творение на ума, примерно, е комунизмът. И много други опасни и противочовешки неща са породени от толкова самозабравилия се и самодоволен ум. Ако искаме да гледаме на нещата цялостно и дълбоко следва да отдадем длъжното и на другите, на останалите велики сили на човека. Примерно на чувствата. И най-вече на разума - и на вярата. Разум и ум са твърде различни неща. Да си разумен не е достатъчно да си просто умен.
Толкова. Поставям ви задачка за мислене. А що е вярата - не бързайте да я обявявате за непълноценна, щото тя е точно такава от позицията на ума. И особено от позицията на самозабравилия се, на самодоволния от себе си ум. Вярата е нещо, без което животът губи смисъла си. Вярата ражда смисъла, органично свързан с мисълта. И то не на предвзетата и едноизмерна, а на богатата на многоизмерен смисъл мисъл. И това е задачка за мислене за ония, които си въобразяват, че превъзходно знаят що е вяра (и религия) - и при това без да са мислили достатъчно за тях. На тях явно им е достатъчно предубеждението, предразсъдъка. Който не разбира дълбоко и основателно що е вяра, той не може да разбере и що е разум. А пък разсъдък и разум, за ваша изненада ще кажа и това, съвсем не са едно и също нещо. Ум, разсъдък и интелект са едно и също нещо, това са три различни думи за означаване на едно и също нещо, но при тях изобщо не дръзвайте да поставяте разума. Интересно е, че хора, които ратуват за революционизиране на образованието, без капчица смущение показват пренебрежението си към духовни феномени, спрямо които очевидно просто не са образовани. Става дума за вярата и за религията. Много сериозен признак за най-основен недъг на образоваността на дадени иначе умни хора е пренебрежението им към вярата и религията. Пълно е с такива хора в наше време. Ако искат, нека да се замислят и над това: тяхната образованост е недъгава тъкмо защото включва като компонент и това нескривано пренебрежение към религията. И също така към философията.
А това означава, че тяхната образованост е недъгава откъм липсата й на духовно прозрение. Или на прозрение за т.н. духовни феномени. Просто тия хора не разбират що е дух и що е духовност - и изобщо не изпитват никакви безпокойства по този повод. Те явно и не могат да изпитат такива безпокойства. Щото ако можеха щяха да ги изпитат. Щом слагат без замисляне религията към явления от рода на "поклонничеството спрямо Ванга" или към "световните конспирации", щом тия последните неща символизират "духовното" и религията за тях е "нещо като тях", те с това демонстрират крещящо неразбиране на тези т.н. духовни феномени. Бих препоръчал на такива хора, ако поне малко са се обезпокоили от това, което казвам, да прочетат като начало поне моята книжка със заглавие ЧОВЕК И ДУХ: ОПИТ ЗА РАЗБИРАНЕ. (Има я и достъпна онлайн.)
Между другото (за да не схванат тази моя забележка като "хейтене" или като заяждане) не аз, а философът Имануел Кант нарича ученост като тяхната "циклопска". Що е циклоп знаят, вярвам. Еднооко чудовище. Липсва им на такива хора "второто око", това на духовното виждане. Има неща "аспекти", "измерения" и пр.) в този свят и живот, които са недостъпни за обикновеното познание и за науката. Науката и умът не могат всичко да познаят и да обяснят. Могат, но техните обяснения са недъгави. И крайно повърхностни. Не могат да навлязат в дълбината на проблемите. Затова който заложи само на тях много ще сбърка. Иска се и нещо друго - за да е човекът цялостно и пълноценно развит като личност.
Затова по начало в университетите трябва студентите от всички специалности да учат поне философия - ама истинска, не менте (както е сега у нас). Религия може и да не учат, но философия е задължително. Ако искат да не придобият онази въпросната циклопска ученост на Имануел Кант. Тоест, да са абсолютно слепи за духовното. Бездуховният човек е твърде опасен. Аз лично не бих желал да живея в бъдеще, обитавано от предимно бездуховни - неразбиращи духа - хора. Страх ме е да живея в такова бъдеще. Защо казвам тия неща ли? Ами за да провокирам тия хора да се замислят поне малко. Да видят нещата и от един по-друг ъгъл. Техният ъгъл на виждане не е най-малкото единственият. Или универсалният. Ако искат де. Имат свобода. Но бягството от дискусия по тия проблеми не е разумно поведение.
Толкоз. А иначе статията на Й.Ламбрев е чудесна. И сложените в нея видеа са много интересни. Препоръчвам ви всичко да изчетете и да изслушате най-внимателно. И на тази база хем ще се позамислите сериозно, хем може и да поговорим по други въпроси, пак свързани с онова бъдеще, което заслужаваме. Според това какви сме. Темата е чудесна. Спирам дотук. Хубава вечер на всички!
Ето видеата от статията, които слагам и тук, нека да ги има и в моя блог:
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар