De Profundis: Русия като важен играч в предстоящите български избори, Автор: Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Кремълските подлоги в България, в тясно сътрудничество с типичната нашенска простотия, некадърност и продажност, ни отровиха за пореден път душите
От известно време насам ме мъчи един сериозен въпрос, граждани – дали руснаците пият от сутринта, защото широката руска душа постоянно страда или широката руска душа постоянно страда, защото пият от сутринта.
Ако се съди например само по портрета на руския външен министър Лавров, валидно е първото. Обаче ако нормален човек се заслуша в онова, което портретът дрънка всеки път, щом си отвори устата, ще разбере, че случаят е по-скоро от втория вид. Не знам от медицинска гледна точка как стои работата, но от човешка на мен и двата варианта ми изглеждат твърде жалки. Сигурно защото са именно такива.
Специално с Лавров мога да дам доста примери, но да вземем само последната история - когато руският външен министър опита да се скара на българския премиер, че „трябва да се срамува пред избирателите и пред страната си заради руските енергийни проекти, които са спрени в интерес на САЩ”.
Лавров съвсем се е чалнал, горкият! Не знам от пиене или от друго, а и не ми пука. Важното е, че той продължава да гледа на България като на руска колония, управлявана с думи прости, която е длъжна да следва Русия за сметка на собствения си интерес и на която винаги може да се размаха пръст, защото не е достатъчно силна нито да го отреже, нито да го отхапе. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар