Днес е един изобличаващ ден за побългарената демокрация и лично за нейния фуклоносец Борисов

Борисов е верен на себе си и ЦИК е верен на Борисов, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... И така, днес е един изобличаващ ден за побългарената демокрация. И лично за нейния фуклоносец Борисов.

Верен на себе си и на принципа си да не оставя никой да му мъти рейтинга, той (основателно) поиска (и светкавично получи - как ги постига тези чудеса, с какво успява да сплаши всеки?) оставката на председателя на Общинската избирателна комисия в столицата Диляна Иванова. Тя, както се перчеше, че никой нямало да подава оставки заради хаоса в зала „Армеец”, обвинявайки затворените в нея жертви на лошата организация в „симулантство”, така на бърза ръка е откликнала на искането на премиера в качеството му на възмутен партиен лидер. И дори е напуснала не само председателското място, но и самата комисия.

... Щеше не само да изглежда, но и наистина да бъде наистина всичко наред, ако в същото време Централната избирателна комисия не съобщи, че не е видяла нищо нередно в нарушението на закона от страна на самия Борисов в деня на изборите на 25 октомври, когато сподели пред цяла България в телевизионния ефир, че е гласувал за „Данчето Фандъкова”.

Получава се както обикновено от доста години: верен на себе си, Борисов иска оставки, „за да няма обществено напрежение”, т.е. да не му се разваля образа на строг борец срещу неправдите.

Верни на Борисов, неговите протежета не смеят да обявят за нарушение поредното му своеволие.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo