Във връзка със съобщеното в публикацията със заглавие Изпратих своята жалба до институциите във връзка с нарушения около назначенията на учители в държавните училища на Пловдив преди няколко дена от Комисията по защита от дискриминация получих официално писмо, чието фотокопие също публикувам - едва днес. Работата е там, че изтича времето за отговор на това писмо - в 7-дневен отговор трябва да отговоря с оглед да запълня допуснатите пропуски в своя сигнал до КЗД. Всъщност трябва да реша дали изобщо да отговарям, дали да задвижа процедура в КЗД по така визирания казус - или да се откажа, един вид да простя на тези длъжностни лица (директори на училища), които наистина си позволиха да ме подложат на унизително дискриминационно отношение по време на "кампанията" за назначаване на учители по философия и гражданско образование в доста училища в Пловдив.
В пет пловдивски училища кандидатствах, и в петте училища моята кандидатура за учителско място беше по най-груб начин отхвърлена, с което на 100% беше проявено дискриминационно отношение към мен, моята кандидатура по единодушното мнение на тия администратори беше оценена като "неблагонадеждна", и то на основанието на очевидно дискриминационни мотиви (включително и с политическа насоченост). Нарушени, незачетени бяха моите преподавателски права, оказа се, че на основата на съвсем незаконни мотиви и съображения аз фактически бях лишен от преподавателски права, моето човешко и конституционно право на труд беше потъпкано. И какво да правя сега, да си затворя очите, да си замълча - или да въпреки неудобствата и рисковете все пак да предизвикам разглеждане на казуса в Комисията по защита от дискриминация? По този въпрос трябва да взема решение днес, най-късно утре - и евентуално да подготвя исканата от мен с това писмо документация.
Не мога да намеря други ощетени от явния произвол кандидатствали лица, също учители, нямам връзка с тия хора, та евентуално те да се присъединят към жалбата ми. А е известно, че в Образцова математическа гимназия, примерно, за учител по философия и гражданско образование беше назначено политически ангажирано лице, беше назначен един партиен функционер на партия АТАКА, бивш заместник-кмет на район в гр. Пловдив, при пълното игнориране на каквито и да било сериозни критерии за избор на по-добрия кандидат. Ако и аз си замълча, то крещящите злоупотреби в тази област ще продължат необезпокоявано от нищо и от никой - ние, българите, както е известно, много мърморим и недоволстваме, но нищо реално и конкретно не правим за да бъдат спрени зулумите и нарушенията на самозабравилите се, на загубилите всякакъв срам властници. Ако се жалвам, ако продължа да настоявам тази процедура в КЗД да бъде задвижена, понеже ще има прецедент, че някой се е противопоставил на безобразията в тази сфера. Не че директорите на училища ще бъдат уплашени или смутени, но поне, изглежда, съм длъжен да им дам един урок - да разберат, че има хора, които държим злоупотребите у нас да престанат и малко по малко да започнем да живеем в правова държава. Да, изглежда съм длъжен да направя поне това - да им дам такъв урок. Ако не го сторя сам ще се презирам за проявеното малодушие. Интересно е, че аз, гражданинът, съм загрижен за тия неща, но на ръководителите на образователната институция в държавата и в град Пловдив явно изобщо не им пука за нищо - никаква реакция на сигнала си (изпратен и до Министъра на образованието и науката) от страна на МОН и РИО-Пловдив нямам и едва ли такава ще има.
Да, на тях явно за нищо не им пука - освен за това да си получават колкото се може по-дълго заплатите и да топлят колкото се може по-дълго меките си кресла; тази, очевидно, е единствената им грижа. Е, аз като български гражданин пък не съм съгласен нещата да продължават по този начин. И ще трябва да сторя онова, към което ме призовава моя човешки и граждански дълг. И моят нравствен дълг, моето съзнание за нравствен дълг ме призовава да сторя изискващото се. Дори и само за това да изнеса поне един урок на самозабравилите се властници си струва, нали така? А на мен като учител по философия и гражданско образование тази, всъщност, ми е и работата - да изнасям разни уроци по тия проблеми. Безразлично кому да изнасям тия уроци, работата ми е да изнасям, дето се казва, тия уроци. Понеже съвестно си гледам, сами виждате това, работата - и по тази причина съм станал нещо като "трън в очите" или като "черна овца" в очите на въпросните самозабравили се властници-администратори от образователната сфера, които като един и до един виждат в мое лице нещо като "народен враг", "злодей", който е толкова лош и опасен, че не трябва да бъде допускан да работи в нито едно държавно училище; да, точно така, в такава светлина ме виждат на 100% тия въпросните самозабравили се властници и администратори, ето, имам вече доказателства в тази посока. Тъй че ще бъде грозна капитулация от моя страна да се откажа да си търся потъпканите права. Значи избор явно нямам: длъжен съм да изпълня предписанията на КЗД и да им изпратя исканата от мен информация.
Това, прочее, е специализирана работа за адвокат или за правист, аз сам едва ли мога да я свърша правилно, но изобщо нямам възможност да мисля за наемане на такъв: в крайна сметка все пак бях нает на работа в едно училище извън Пловдив, до което се пътува с часове, и то на най-мизерна заплата, бях приет и назначен там просто защото там нямаше друг кандидат - това също потвърждава тезата ми за дискриминационно отношение към мен (ако имаше друг кандидат, какъвто и да е той, разбира се тогава аз нямаше да бъда назначен!). Нямам финансовата възможност да търся услуги на адвокат, ето, ще кажа и това: за половин месец работа в това училище получих възнаграждение от 130 лева (чисто), това са пари, които комай няма да ми стигнат само за да мога да си платя билетите за пътуване до града, в който се намира училището ми. (Тия пари за билети се връщат от училището, но постфактум, след като вече си ги платил.) Тъй че за правна помощ от специалист аз в случая не мога да претендирам. Ще си блъскам главата сам. Днес ще отделя време за да решавам главно този проблем - писането на изложение до КЗД. Макар да имам и предаване в Пловдивската обществена телевизия днес от 11 часа, най-добре е преди предаването, т.е. след написването на този постинг да сядам веднага да пиша изложението до КЗД.
Затуй спирам това писание - за да започвам ново. Така тече животът при мен. Който си търси правата и се бори срещу рецидивите на крайно безчовечната образователна система и нейните самозабравили се и самодоволни герои си навлича ред неудобства, беди и главоболия. Затуй учителският народ масово си мълчи, не за друго. Като си мълчиш няма да станеш трън в очите на властващите и ще се наместиш и ти на трапезата. Като се оплакваш и се бориш с безобразията ставаш неизбежно като като мен - отвсякъде гонен, преследван, недопускан, остракиран, обявен за нещо като дисидент спрямо системата, осмиван, подиграван, обиждан по какви ли не начини, скитащ по тази причина по съдебните зали за да си търси правата (четвърта година вече водя непрекъснати съдебни дела срещу самозабравили се образователни администратори, подложили ме на недопустими репресии в нашето уж толкова демократично и европейско отечество и време!). Затова, не за друго, останалият народ си мълчи и ми гледа сеира - и ми се чуди на акъла. Тоа пък Грънчаров може ли да е толкова прост и луд да си мисли, че точно той ще оправи света?! Уж се смята за философ, па е по-прост даже и от нас, щот ний знаем, че светът един човек нема да го оправи, а той не знае даже това! Нека да си чупи главата тогава щом е толкоз прост, а ние за разлика от него сме хитри и оправни: себе си да оправим, пък на света и на държавата - майната им!
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Няма да ви съветвам да се опитвате и вие да бъдете що-годе достойни граждани, щото сами виждате, че това означава да ви съветвам и вие като мен да си навличате какви ли не неприятности, беди и главоболия. Затуй: мълчете си, трайте си, кротувайте си, блаженствайте, тарикатствайте, навирайте се около властниците, подмазвайте им се, подлизурствайте неуморно, ето, избори идат, врете се и вие около наперените кандидати за власт, може некое топло местенце и вам да бъде отредено или отпуснато! Слушкайте - за да папкате! Колкото повече слушкате, толкова по-сито ще папкате! То впрочем вие тия неща си ги знаете сами де, що ли си губя времето да ви ги напомням? Вие ги знаете по-добре от мен, а най-важното е, че стриктно ги следвате, похвала за това заслужавате, и овации даже! А на България - майната й на България! Важното е ний да се наврем дет е келепира!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар