Представих на страницата си във Фейсбук ето този текст Фейсбук взе на подбив Москов: Предлага му данък "Мързел" като си позволих да го съпроводя със следния кратък коментар:
Гледам че на тази снимка министър Москов сякаш е започнал да се замисля, бравос! :-) Или само си... мечтае? :-)
Гледам, че приятелят ми Томи Томев е написал свой коментар, който ми дава основание да каже нещо важно и принципно (по моето разбиране), ето в съответната последователност и неговия, и моя коментар:
Томи Томев каза: Трудно, даже понякога е невъзможно да се угоди на българина. Министър Москов е първият здравен министър за последните 25 години който поставя въпроса за ограничаване процентното съдържание на някои хранителни добавки в храните, за да не вредят на здравето ни, и противниците му веднага наскачаха срещу него. А неграмотниците веднага започнаха да им пригласят. От една страна искаме здравословни храни, а от друга някой настръхна срещу този, който се нагърбва със задачата да въведе правила в този сектор.
Ангел Грънчаров каза: Томи, става дума за това дали държавата има или пък няма право да се грижи за това какво ядем и с данъците да ни принуждава да ядем "правилно" или "здравословно". Какво иска и може да си позволи да яде човек е негова суверенна лична сфера, изборът му, разбира се, зависи и от финансовите му възможности, но държавата не бива да бъде допускана да се меси в тия неща, щото ако допуснем това, утре ще почне да се меси в още по-лични сфери.
Ние, човеците и българите в частност, не сме идиоти, ние знаем какво е здравословно за ядене, друг е въпросът, че не можем да си го подсигурим - понеже сме бедни. Не може държавни бюрократи да ме задължават чрез финансова принуда да ям това или онова, унизително е те да решават вместо мен и да ми отнемат свободата. За това става дума. И грижата за здравето също е лична сфера. Не мога да приема, че държавният чиновник е по-загрижен за моето здраве от мен самия, ако го приема, това означава да приема, че аз самият съм идиот.
За дясномислещ човек, какъвто се афишира че е министър Москов, тия неща следва да са очевидни и не подлежащи на коментар. Очевидно не са.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Държавата е призвана да създава правилата, а правилата трябва да са в полза на хората. Точно това е замисъла на предложението на министър Москов. Този закон в никакъв случай не ме задължава мен или теб какво да си купувамеза храна, но поставя изисквания пред производителите на хранителни продукти.
Томи Томев
Не всички правила в този наш живот обаче трябва да ги задава държавата. Има правила, определянето на които следва да принадлежи на индивида. Те са свързани със свободата ни, с правото ни сами да решаваме как да живеем (и какво, примерно, да ядем). Има и морални правила, които пак не държавата ги е определила, а хората (или Бог). Заложим ли на теорията, че държавата не само трябва, но и има правото не само да се меси, но и да дирижира цялостно живота ни, това означава, че сме станали социалисти и комунисти, тия неща, знаеш сам, не са безобидни и водят до ужасни последици. Този филм, дето се казва, вече сме го гледали. Тия неща вече сме ги преживели. Да ни тикат пак към тях е посегателство спрямо свободата ни. Аз така виждам нещата. Не че мразя Москов, но се считам за длъжен да кажа и на "наш министър", щом прави грешки, че греши.
А и по принцип месенето на държавата в сферата на икономиката (определяне на цени) с по-строго регулиране на пазара до добро не води. Тия неща са известни от довчерашния опит от ерата на социализмо-комунизма.
Публикуване на коментар