Елиан Райков, млад човек, студент в ПУ, е написал на станата си във Фейсбук нещо важно, което ми даде повод да го подкрепя; ето какво е написал той и по-долу можете също така да прочетете и моя коментар:
Платон пише, че в тежки времена в държавата се раждат герои.
Някои народи на този свят дори нямат държава. Ние сме свободен народ със собствена земя и велика история. България не се нуждае от спасител, не се нуждае от герои, а от всеки един от нас, даващ своя мъничък принос ежедневно.
Моят коментар:
Напълно вярно, споделям изцяло! Ще ми се да подкрепя и Платон, и Елиан, ето как ще го сторя. :-) Ако не се роди в страната ни едно критично мнозинство от героично, иначе казано от достойно живеещи свободни и свободолюбиви хора, всеки ден правещи своите героични, сиреч достойни действия и постъпки за каузата на освобождаването на човешката енергия в страната ни, то България ще постигне просперитет и достойнство на кукуво лято.
Слагам, както забелязвате, знак на равенство между героизъм и достойнство. Това не е случайно.
В страна, в която малодушните и имащите резерви към свободата хора са мнозинство, както е сега у нас, да се държиш достойно е нещо, което наподобява героизма. Надмогването на собствената склонност към малодушие е героичен акт на отказ от самото малодушие в полза на достойнството.
Този е начинът човек да стане наистина свободен. Този е начинът да победим собствената си склонност да сме верни на един рабски национален манталитет, заради който много сме страдали.
Този е начинът да започнем да се ползваме от плодовете на свободата. Успешните, проспериращите индивиди и народи са вървели с всеотдайност все по този същия път.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
За вас го правя, всеки ден, всеки час, всяка минута, така го искам и така живея , срещу най- силните , не се предавам, не падам.
Чух че говорите, на кой му пукало за мен, защо съм го правил, нищо не можел съм да променя.
И какво, като така искам и така живея, да дам смисъла, да бъда стимула, да дам от себе си ?
Не го правя за благодарност, не съм популист , не съм герой.
Аз съм това, което трябва да е всеки, не мрънкам, не се оплаквам, не си губя времето, давам от себе си, за да съм достоен. Как бих спал, ако гледам как умира държавата ми, как бих избягал, оставил гробовете на дедите ми обрасли с треви.
А вие мечтаете да избягате, докато ние си мечтаем да Ви върнем обратно в достойна и възродена България.
Все повече достойни - рамо до рамо !
Различни с обща цел !
Написано от Елиан Райков
Благодаря Ви за смисления отговор, нека в този ред на мисли коментирам и аз.
Ако Героизмът (Храброст, доблест, действеност ) са основни черти на мнозинството, те вече няма да са изключителни и това няма да бъде героизъм. Но в същия ред на мисли, би било редно това да са съвсем нормални и основни градивни елементи на едно общество. Що се отнася до обществото в настоящия момент, аз лично наблюдавам една нихилистична вълна, от която ме побиват тръпки.
Както Вие заговорихте за робски манталитет и истинска свобода, то именно там е проблема, че робския манталитет изисква благата от господаря, а истинската свобода е отговорност .
Сякаш на едно цяло поколение му е по- изгодно да се крие зад завесата на държавата, която не дава достатъчно.
Реалността е, че народа е държавата, а оная държава за която говорим е по-скоро администрацията и охраната на същия този народ.
И ето там се поражда илюзията, от не осъзнаването, каква е властта на народа.
Суверенния народ готов за свобода лесно ще я получи.
г-н Грънчаров, кога мислите народа ще е готов да поеме на плещите си отговорността на свободата ?
Елиан Райков
Благодаря за отговора! Казвате напълно верни неща. Аз се изразих пределно предизвикателно, именно с оглед да въздействам евентуално за промяната на съзнанието на т.н. масов човек (който, разбира се, няма да прочете написаното): преходът от недостойно и несвободно съществуване към съществуване, достойно за човека затова го нарекох "героичен акт" или постъпка. Самата промяна съдържа в себе си нещо героично: човек се отказва от порочния си манталитет на съществуването в несвобода и недостойнство. А да съществуваме свободно и достойно (и отговорно) е израз на едно автентично човешко съществуване, което би следвало да е съвсем обичайно за здравите общества; нашето, за жалост, е болно. А за това, което ме питате, ще отговоря: мнозинството от народа у нас ще поеме отговорностите на свободата едва тогава, когато този "героичен" поврат се извърши у по-голямата част от индивидите, съставляващи това мнозинство. Най-значим фактор за този поврат е същностната промяна на духовната ситуация у нас, най-главен елемент на която е решителният отказ от насаждащата робски манталитет образователна система. Откажем ли се от тази порочна в корена си образователна система, роди ли се у нас едно свободолюбиво и човечно образование, едва на тази основа ще се получи тъй потребния ни помрат в духовната ситуация на обществото. А за свободата си човек трябва да се бори всеки ден. Този поврат няма да се случи с декрет или налагане отгоре. Един по един отделните индивиди трябва да го преживеят със собствени усилия, в този смисъл се иска и онзи въпросният героичен акт, при който човек ще се отврати от самия себе си, от своето малодушие, от безотговорността на недостойното съществуване, когато само чакаме някой друг ("великият оправяч") да се погрижи за всички нас и да ни нахрани сито. Двигателната сила на тази промяна според мен следва да бъдат младите - те са най-заинтересовани понеже бъдещето е пред тях. И те ще бъдат най-ощетени ако тя не се случи. Личният пример на свободното живеене с всичките му рискове и изпитания е онова, което може да ги вдъхнови за решителния отказ от недостойното съществуване.
Публикуване на коментар