Emil Jassim във Фейсбук написа коментар във връзка с поредния побой над учител, изказах се и аз по същия повод; ето и двата коментара в тяхната последователност:
Emil Jassim каза: Някаква проста жена ударила учител. Някаква проста ученичка преди време също беше блъснала учител. Едната е циганка, другата е етническа българка.
И двете са български граждани, които трябва да отнесат тежко наказание, посочено от закона, защото посягат на учител. Очевидно има професионални гилдии, които са изложени на по-висок риск от посегателства за физическа саморазправа ПОРАДИ професията си. В нашата грозна действителност това са лекари, учители и полицаи.
Ако няма специално наказание, да има. Имам някои идеи, които май са доста крайни. Не посягайте на учителите бе!
Ангел Грънчаров каза: На учител да се посяга с юмруци е не само израз на неприкрит дебилизъм, е не само свинщина (да ме прощават с нищо невинните свине!), но и уродство в нравствения смисъл, а също така и грях. Но това също така показва, че на някои хора нервите им съвсем не издържат - абсурдната образователна система е предпоставка за подобни ексцесии. Но какъвто и да е учителят да се разплащаш с бой за това, което той прави за детето ти е грехота, е нещо крайно осъдително и немислимо - в страни, които са нормални, които не са като нашата. Но за да се стигне до такива буйства, до такива диви ексцесии (да ме прощават министерските бюрократично-административни шамани) е виновна, повтарям, изцяло порочната образователна система.
В нашите училища, поради безкрайното отлагане на прословутата образователна реформа и поради затъването в толкова порочното статукво тече някаква варварска, дива, безогледна анархистична революция, при която властта от прогнилата авторитарна система постепенно минава в ръцете на вилнеещата, неуправляема и отдадена на простотии ученическа тълпа. Ще дам един показателен пример в тази посока.
Почти всяка сутрин пътувам с автобус, който превозва предимно учители, обслужващи близките до Пловдив села (в северо-източна посока). И вчера чувам (за втори път чувам почти едни и същи думи, казани от съвършено различни учители!) ето какво; един учител на висок глас каза какво му казвали обикновено неговите ученици в час; вие сами си правете изводите, казвали му:
- Няма проблеми, господине, Вие си говорете, на нас не ни пречите, не се притеснявайте изобщо!
Така казвали учениците. Великодушно значи му разрешават да си продължава, видите ли, урока! Не ни пречиш, продължавай да си говориш! Човечецът се оплакваше, че когато се опитвал да им прочете някакво стихотворение или нещо друго и се стремял да им привлече все пак вниманието, те му отвръщали именно с ето тези думи:
- Няма проблеми, господине, Вие си говорете, на нас не ни пречите, не се притеснявайте изобщо!
Тълкуването, разбирането им оставям на вас. Признаваше си този учител и то най-чистосърдечно своето пълно безсилие да привлече вниманието на учениците си към часа, към ученето.
В близките дни ще предложа нещо като проект или модел за промяна на ситуацията в часа чрез въвеждането на някои неизбежни в тази ситуация иновации. Обмислил съм тези неща и просто ми трябва време да представя в подходяща форма предложението си. С него фактически и ще завърша, ще допиша поредната си книга, която вече придоби ето това заглавие "Реформа на НЕобразованието" (с подзаглавие "Проект за незабавна промяна на гибелното статукво").
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
3 коментара:
Учителите не трябва да забравят, че си остават просто служители на държавна заплата.
Който плаща, той поръчва музиката, нали така ? А плаща народа,нека получи желаното.
А какво, собствено, желае народът? И може ли народът като цяло да желае едно и също нещо? Или едни части на народа желаят едно, а други - съвсем друго? А интересът на народа може да се дефинира според мен ето как: пълноценно развитие на всяка една личност, създаване на условия за разгръщане на личностния потенциал на всяка една личност. Тоест да се реализира идеята за едно качествено образование. Ето как интересите на личността и общността съвпадат. Този, който плаща, трябва да създаде условия за изява на учителите. Апропо, да наричате учителите "държавни служители" е голяма обида за тях. Учителите са духовни мисионери, те са духовни водачи. Който учител допусне да се превърне в държавен служител, той е изменил на мисията и на задачата си. Такъв е дезертирал от призванието си. Той работи срещу интересите на възпитаниците си, а и срещу интересите на народа си.
Понеже искам да напиша нещо, но съм с таблет, налага се да го напиша тук. Струва и се интересно.
Отец Артур днес пак дойде в училището. Така се казва младият полски католически монах, с когото се запознах вчера. Оказа се, че манастира им с намира до училището, на две минути път пеша! Чудесно е тази близост на две велики духовни институции - каквито са училището и църквата. Поговорихме си малко и той изяви желание да присъства "като ученик" (това специално го подчерта!) в моя час, много обичал философията и етиката. Напълно го разбирам, той е завършил философия и има нужда от среда, от общуване с философски мислещи хора. Аз също имам такава нужда. Та отец Артур дойде в два мои часа днес, седеше на последния чин и най-внимателно слушаше. Когато веднъж учениците го помолиха да каже нещо, попитаха го как мисли по един въпрос, той деликатно им обясни, че предпочита да слуша как те мислят, интересно му е това, сиреч, изобщо не злоупотреби с възможността да повлияе на учениците с думи. Или с проповед. Но присъствието му се усещаше и влияеше много благотворно на атмосферата в часа. Получи се доста хубав час. Много ученици се изказаха. Монахът внимателно слушаше и с усмивка ги насърчаваше да мислят и да говорят. Изказа се в този час само веднъж когато стана дума за човешката съвест. Сподели разбиране на племе от Южна Америка, от Амазония за съвестта. Тези диваци уподобявали съвестта с... триъгълник с остри ъгли, който се намира вътре в гърди ни. Когато човек направи нещо лошо, триъгълникът се завърта, наранява човека отвътре и той изпитва болка. Когато обаче често поне да прави злини, тогава човек придобива тренинг, вече не усеща болката. Тогава един вид съвестта е умряла. Интересно изказване направи отец Артур. И уместно.
После ходихме заедно и в час по психология. Нямам време сега да пиша за него. Със свещеника дойдоха и трима 12-токласници, които много внимателно слушаха урока и обсъждането. Не знам защо пожелаха да дойдат. Отец Артур по едно време си тръгна защото имал друга работа.
Публикуване на коментар