Заради политически заигравания и политически интереси грубо и последователно се разбиваше образователната система – променяха се некомпетентно учебни планове и програми, учебно съдържание. Философията на закона за образованието не решава проблемите му. Друго трябва да е отношението към българския учител. Това казва Ирена Атанасова, директор на 125-то СОУ "Проф. Боян Пенев".
Госпожо Анастасова , Вие сте директор на едно от най- предпочитаните столични училища – 125-то СОУ „Професор Боян Пенев” в „Младост”. Като доказал се професионалист, сигурно имате отговор на въпроса защо образованието ни стигна до тук?
Защото през последните 25 години на т.нар. преход то неизменно е в периферията на общественото внимание. Защото в началото на същия този преход, заради политически заигравания и политически интереси, грубо и последователно се разбиваше образователната система – променяха се некомпетентно учебни планове и програми, учебно съдържание.
Защото под благовидния претекст, че възпитанието формира идеологически ценности, от които обществото ни се отказа след промените през 1989 година, възпитанието беше отречено като функция и дейност на българското училище. Имаше периоди, в които дори като понятие не се споменаваше в различните нормативни документи на образователното ни министерство. Образованието беше определено като услуга и като всичко останало трябваше да се развива на пазарен принцип. Така е и днес, макар че с услуги не се възпитават ценности.
Защото през всички тези години, вкл. и днес отсъства грижата за българския учител. Ние, които сме в системата, от години говорим за проблема със застаряващите учители. Днес, като че ли всички видяха това. Повече от половината от нас са на възраст над 55 години. Преодоляването на този проблем за 5 или 10 години, обаче, е невъзможно.
Резултатите от всичко това вече са ясни за цялото общество: увеличаваща се неграмотност, коята сред младите хора до 25 години вече е стряскаща; голям брой отпаднали деца от училище; рязък спад на качеството на образованието; откъснатост на образованието от реалностите на икономиката; липсата на млади учители, които да „поемат щафетата”. (Прочети ДО КРАЯ)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Съветвам ви да прочетете това интервю, за да се убедите, че въпросната другарка явно живее в някакъв съвършено друг свят, нямащ нищо общо с реалния - и продължава да жали за "правилното социалистическо образование и възпитание на младите", което "злите демократи" и "проклетата свобода", видите ли, били съсипали! Правете си сметка колко адекватни на съвременните реалности и потребности на младите са възгледите на тази ръководна другарка, която хал-хабер си няма от това какво наистина следва да се промени в нашата ретроградна, динозавърска, анахронична държавно-социалистическа система на образование, която изобщо с нищо не е докосната от "промените".
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар