Моето житейско верую, от което няма да отстъпя никога

В написаното вчера Писмено изложение от тъжителя Грънчаров по съдебното дяло за клевета, водено срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив сега разбирам, че трябва да се направи една добавка в заключителната част, с оглед да не се изпусне важен щрих от смисъла; ето какво добавих там току-що към предпоследния абзац, който за яснота го поставям и тук, а добавката я слагам с наклонения щрих:

... Тъй че изобщо не съм изненадан от това, което ми се наложи да преживея през последните няколко години - приемам тия всичките изпитания като един вид тест за проверка за моята преданост на делото, на което съм служил цял живот. Благодарен съм за това, че милостивият Бог ми даде нужната духовна сила все пак да устоя на всички тия тежки изпитания; тази моя радост, че все пак съм бил достоен за такова едно наистина най-Височайше доверие, ме окриля и ми дава увереност, че изглежда не съм съгрешил с нищо спрямо правдата - доколкото това изобщо е възможно за човешко същество, опитващо се в нашето нелеко време да живее все пак по-достойно. В качеството ми на учител по философия, отдал 32 години от живота на образованието, възпитанието и духовното въздигане на българската младеж си позволявам да заявя и следното: водя това съдебно с една-едничка цел, а именно да помогна на подсъдимата, на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова да разбере простичката истина, че така, както тя си позволи да постъпи с мен, не бива никога да се постъпва спрямо нито едно човешко същество.

Иначе казано, позволявам си да изнеса един нравствен урок, един урок по човечност на тази властваща особа. Бидейки учител по философия моята работа е точно тази, да изнасям такива уроци, безразлично на кого, най-вече на ония, които кой знае защо са пропуснали да научат тия толкова прости, но безкрайно важни за живота ни истини. Е, изпълнявам си своя не просто учителски, но също така и човешки дълг: да, длъжни сме, госпожо Анастасова, да бъдем човеци винаги, независимо от това какъв пост или служба заемаме. Длъжни сме да се отнасяме към ближния, към човека до себе си по човешки начин, достойно, да не унижаваме нито него, нито себе си с постъпки, за които след това неминуемо ще съжаляваме. Всеки човек е същество, което заслужава безусловно уважение; почитането на личността у другия, на неговата свобода и на неговото достойнство, инак казано, на неговия суверенитет и права е категорична, задължителна максима на поведението, е висш закон, който нямаме право да нарушаваме (по думите на Кант). Това е моето житейско верую, от което няма да отстъпя никога.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo