Моят приятел Феодор Иванов е написал във Фейсбук нещо интересно, което е добра основа за разгръщане на дискусия по един изключително важен въпрос: за равенството на половете, как да го разбираме, какво то означава и пр.? С оглед да налея малко "масълце в огъня" на евентуална такава душеспасителна дискусия (наричам я така, понеже дискусия по тези въпроси наистина е много важна особено за младите, които трябва да имат пределна яснота за великите отговорности на двата пола пред живота) написах там един доста странен или провокационен коментар; с оглед на това и читателите на блога да могат да участват в такава една бъдеща дискусия ето, пренасям двата коментара и тук:
Feodor Ilivanov: Навремето един приятел персиец (вече покойник) ми подари книгата "Семейното право в исляма" на български, издадена или разпространявана от Иранското посолство в София. Запомнил съм един бисер: "Мъжът и жената са равноправни, но това не означава, че жената е равна на мъжа".
Ангел Грънчаров: С риск да се изложа, да бъда оплют или осмян ми се ще все пак да кажа, че има някаква истина в това твърдение: двата полата наистина не са равни във всички отношения, да твърдим противното е неоснователно. Ако мъжът и жената бяха напълно равни във всички отношения и всеки пол си нямаше своята особена роля и отговорност в живота, тогава просто нямаше да има нужда да съществуват два пола, обезсмисля се съществуването им. Двата пола, бидейки различни, се допълват до едно цяло и затова са си жизнено необходими. И си има изцяло мъжки и изцяло женски отговорности в живота.
Тъй че "пълното равенство" на половете и изтриването на всички различия между тях е една утопия, е пълна невъзможност, а също така е и крайно вредно. В днешно време обаче тече такъв процес: жени се напъват да изпълняват мъжки отговорности и задължения - и мъже се напъват да правят неща, които по природа са отредени на жените. Великият Сократ по тия въпроси има чудесна теория, която е малко позната и е добре да бъде припомнена. (За което съм писал много и сега няма нужда да повтарям всичко вече писано и казано.) (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
8 коментара:
Изключително интересна тема, която трябва да се объди подробно. Искам да обърна особено внимание на ролята на дамите в днешно време.
Ох, сега ще ме караш да я търся (дано не съм я загубил при пренасянето), за да изложа мотивите. Ако ми остане време... В общи линии разсъждаваш логично, макар че аз поставям жената по-високо. Не се подмазвам на читателките ти, минало ми е времето, но така мисля.
Feodor Ilivanov
Интересна теза е жените да бъдат поставяни по-високо от мъжете. Ще ми се да прочета по-подробна аргументация.
Това е моята лична позиция, не мога да я изразявам публично. Бях ти писал миналата година за дневника на Л. Толстой. Аз това го не мога. Пък и ти си философ, имаш усет за абстрактното мислене. Аз - не. Или не дотам. Бих казал: Любимата жена е венецът на творението! А всяка жена на някого е любима. Ето, виждаш, че смесвам пола с любовта. Не ми е стихията да теоретизирам.
Feodor Ilivanov
Разбирам те. То не е кой знае колко важно да се теоретизира по тия въпроси. Но все пак нещо може да бъде казано. Жената има огромна и велика отговорност по поддържането, възпроизвеждането на живота. И по съхраняването на самата жизненост (жизнеустойчивост) на живота. Трудно е да се изрази с думи тази толкова значим смисъл, свързан с ролята на жената, пък също така и на мъжа. Но ето, поставихме, така или иначе тази тема. Да се надяваме, че и други хора ще се включат. Аз имам още какво да кажа, но нека засега да спра.
Като (ако) намеря книгата, ще се подкова по-сериозно. Страхувам се обаче, ако тезисът в Корана е съзвучен на тълкуването ти, да не бъдем обвинени в насаждане на ислямизъм.
Умееш да провокираш към размисъл. Но въпреки това няма да наруша собствените си табута, най-малкото защото имам големи деца и почти вече големи внуци, които денонощно са в Интернет, и не искам да четат в почуда сантименталните откровения на баща си и дядо си.
Приеми думите ми от по-преди като аксиома; и ти им опонирай!
Feodor Ilivanov
Жените имат това качество, че умеят да импулсират мъжете, да ги вдъхновяват - те това го могат изключително добре; респективно жена може да спомогне за провала на един мъж така, както нищо друго не може. Това - от една страна. Жените са незаменими с нищо и по никой начин. Но какво обаче да кажем по това положение в Светото Писание: "И създаде Бог жената за да бъде помощник на човека"? :-) Само подхвърлям и такава една теза.
Жената да слуша мъжа си, а той да я обича и да се грижи за нея. Друго няма, такъв е редът и ако се остави тя да води семейството, не се учудвайте на резултата.Никакви спорове по въпроса кой е главата не може да има.Няма равнопоставеност и не трябва да има.
Мария Василева
Публикуване на коментар