Vladimir Levchev написа на страницата си във Фейсбук добър следизборен коментар, който ме провокира да кажа нещо важно по моя преценка, ето двата коментара и тук, в блога:
Vladimir Levchev каза: Честита изборна победа на ГЕРБ! И особено на най-безспорните кметове - Йорданка Фандъкова в София и Димитър Николов в Бургас! Честито и на Реформаторския блок, който значително разширява влиянието си в страната! За мен лично е радостно, че управляващата дясно-центристка коалиция има шанс да бъде по-стабилна след местните избори.
Все пак смущаващ е фактът, че в България вече няма никаква сериозна опозиция. Няма вече национално, а не само регионално, значима опозиционна сила. Отдавна е ясно за мнозина - вече стана ясно за мнозинството избиратели, че БСП не е истинска лява партия. Нямаме сериозна ляво-центристка сила в България. За да има нормална демокрация, добре би било да се появи такава.
Но в момента управляващата коалиция има повече шанс да осъществи нужните реформи в правната система, да се пребори с корупцията и феодално-олигархическия модел на управление по места в страната, да отмести България от последното място по стандарт на живот в Европейския Съюз. Дано да се справят!
Ангел Грънчаров каза: Тезата, че в страната било нямало сериозна опозиция или алтернатива на ГЕРБ я възприемам като много опасна. Но я срещам на няколко пъти напоследък и то изказана от сериозни хора, ето затова искам да се изкажа отново по този важен въпрос.
В опозиция или в алтернативно положение спрямо властта застава даже и всеки отделно взет гражданин, който не е съгласен с провежданата политика от управляващите - т.е. има критично отношение. Партиите пък, който се афишират у нас като опозиционни (в момента), именно БСП, ДПС и АТАКА, е много възможно да се държат така само привидно, а зад кулисите на политическото театро да си сътрудничат с управляващите в подялбата на келепира от властта. Много често, да не кажа постоянно откак съществува това правителство става така, че политическата сила, която официално е във властта, именно Реформаторският блок, по много пунктове от провежданата политика заема опозиционно отношение, т.е. издига алтернативи и се опитва да ги предлага на основната управляваща партия, именно ГЕРБ. Прави това с оглед да се рационализира управлението, сиреч, да се правят смислени промени или реформи за доброто на България. И това е оправдано предвид тежката обстановка, в която страната се намира, включително и международна, но и във вътрешен план процесите са доста объркани и сложни.
По тази причина излиза, че действителната опозиция, алтернативата на политиката на ГЕРБ е от страна на Реформаторския блок. Тази е причината Б.Борисов да е толкова недоволен от своите партньори във властта, именно реформаторите, дотам, че постоянно забравя да играе главната си роля в политическото театро, а именно, да се джафка с официалните си "опозиционери", именно с БСП, ДПС и АТАКА. Стига се дотам, че той напоследък започна да фали лидерите на тази съвсем мнима и формална опозиция, той чувства душевно родство и близост с тях, ето, пофали Миков, а с Местан е готов да се прегърне и цуне при първа възможност; да не забравяме, че Б.Борисов още смята Ахмед Доган за "най-големия политик на прехода", нали така се беше изразил?
Тия моменти са твърде показателни. Имаме значи мнима, формална, игрово-театрална или дори циркаджийска (с оглед да работи политическо-медийният цирк за ошашавяне на наивното природонаселение) бих си позволил да я нарека, "опозиция" в лицето на БСП, ДПС и АТАКА, а пък действителната опозиция на управленския стил и манталитет на управляващите от ГЕРБ е тъкмо Реформаторският блок, той е носител на една друга култура, на друг стил на мислене и на поведение, на управление и пр.; независимо от това, че формално е част от властта, Реформаторският блок, повтарям, е същинската, същностната, истинската, действителната опозиция и алтернатива на ГЕРБ и на Б.Борисов.
Да, признавам, такова едно положение е нестабилно и не е нормално, но за момента е точно така. Най-вероятно нещата ще се наредят съвсем скоро, ще си отидат на точното място: напрежението между партньорите във властта, именно ГЕРБ и РБ, е доста силно, конфликтите са неизбежни, те са и полезни, но доколко ще издържат нервите на Б.Борисов да търпи до себе си реформаторите вече е въпрос, на който никой не може да отговори. Възможно е още утре той да ги изгони от правителството и да се прегърне било с БСП, било с ДПС, било с АТАКА - щото, няма какво да си кривим душите, трябва да признаем, че цялата същина на Б.Борисов го тегли към тях, тях именно той чувства като родствени души, като единомишленици, те са просто еднакви екзистенциално-политически типове, ако ми позволите да се изразя така.
Самият факт, че Б.Борисов така добре се погажда с гоцевите хора във властта, от АБВ-то, показва, че он има една най-топла връзка с левите и в БСП, доколкото нещо ляво има у тях де, щото тяхното родство е на основата най-вече на разбирането на властта като келепир, като доходен начин за задоволяване на мафиотско-мутренски мурафети, на ненаситната лакомия, тоя тип се свежда до употребата на властта като далавера и пр., а тук нема лево, нема десно, нали така, драги ми г-н биг-бос Боко? Толкоз по този въпрос. Казах каквото имах да кажа.
Та главното в тезата ми е: има същинска и същностна опозиция и алтернатива на ГЕРБ и тя е Реформаторският блок. Това, че в момента той е във властта, е за доброто на България, с оглед да се внася известна рационалност в управлението и да се прави все пак нещо смислено, да се работи за някакви промени, да се влияе на нещата в положителна посока, да се използва властта, доколкото това е възможно, за градивни, конструктивни, плодотворни за цялото общество цели.
А формалната и театрална опозиция в лицето на БСП, АТАКА и ДПС наистина не е никаква опозиция, камо ли пък алтернатива, те по същество са същия тип хазартни или чалга политически играчи като гербоваците, ама само дето некой им е наредил да играят усърдно едно безвкусно политическо театро, именно че са уж некаква опозиция; знаем, че това е за доошашавяване на наивното и немислещо природонаселение в страната.
Но умните и опитващите се да разбираме истината хора не бива да се подвеждаме по тия игрички за профани или за дебили, нали така, уважаеми мислещи дами и господа?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Хаха, а както можем да се досетим, опозиция и алтернатива на „Единая Россия“ пък са КПРФ, СР и ЛДПР. В действителност обаче:
Създаването на контролирана „политическа опозиция” прави възможно въвеждането на измамни „некомунистически” и „демократични” структури. Дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати...Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Комунистите успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функциконални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”... Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.”
В СССР, респ. Русия и Източна Европа, комунистическата партия решава резултата от изборите. Тя запазва властовия си монопол чрез контролирани "реформатори” и „консерватори” и чрез контролираната „многопартийна система”… В съветската „демокрация” няма автентична, организирана политическа опозиция и не съществува реална възможност такава опозиция да се появи.
Публикуване на коментар