Давно усвоил я урок: не будет в жизни счастья,
Коль не оближешь ты сапог богоугодной власти,
Я перед властью весь дрожу, как отрок пред девицей,
В восторге нежно ей лижу, экскьюз ми, ягодицы.
Смотрю в глаза из-за кулис Гиганту русской мысли,
Он сценарист, и он артист, в наивысшем слова смысле!
Как лихо он кладет на стол краплёную колоду,
Он Крым, как цыган лошадь спёр, для нашего народа!
Разжечь войну, стравить народ, не это ли искусство?
Куёт реальность агитпроп, рубается капуста.
Твои глаза горят в ООН, от них теряю речь я!
Пришла пора принять закон, чтоб царствовал ты вечно!
На ВВП забили мы, богатство – путь греховный!
Украл кусок чужой страны наш ВВП Верховный,
Неправду-матку свою гнём про скрепы и сортиры!
Хоть сами по миру пойдем, но мир принудим к миру!
Стальные яйца голубей врагов Кремля пужают,
A для солдатских матерей погибших воскрешают?
Какой восторг, какой азарт играть с судьбой в рулетку,
И горько станет лишь когда к нам прилетит ответка.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар