"... Елитът, напротив, е дължим на обществото елемент, съставен от онези, необходими за здравето и йерархичния порядък на всяка нация хора, които (без да е нужно да притежават извънредни таланти) имат обаче следните качества: способност, на първо място, да генерират проекти (политически, културни, стопански), които надхвърлят мотивите на чисто личния им интерес; способност за реформистки визии, отнасящи се до обществото като цяло; способност и мотив, по-нататък, не просто да работят и произвеждат неща, за които те самите да бъдат възнаградени, а за да се получи от това ново качество на живота на всички."
проф. Калин Янакиев, цитиран от Ilian Nistorov
Кратък мой коментар: Чудесна тема е тази: що е елит в истинския смисъл на тази дума, с която толкова се злоупотребява у нас. Правим ли разлика между същински елит и менте-елит? На смесваме ли тия двете неща? Умеем ли да ги различаваме? Как да възпитаме такъв елит, имаме ли го, как се отнасяме към неговите представители? Дали не сме нация, която точно същинския си елит не просто не го почита, но и го е поставила в най-унизително положение? Нима не мачкаме и не съсипваме живота на ония, които фактически са наш същински елит? Чудно ли е тогава защо сме най-бедни?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар