ДА ДОГОНИМ И ИЗПРЕВАРИМ АМЕРИКА ПО ДУХОВНОСТ, Автор: Юлия Латинина, превод за ivo.bg Васил Костадинов
Не минава ден без руските патриоти да сравнят Америка и Русия – разбира се, в полза на Матушката. Хайде да направим няколко сравнения... (За сравненията в икономическо и технологично отношение между Русия и САЩ, за които пише авторката, просто тук няма нужда да се говори, вие можете да ги прочетете в блога на г-н Инджев, но аз прескачам този момент по очебийно ясни причини, които не се разбират само от комунодни дебили. Бел моя, А.Г.)
... В какво сме лидери, питам, господа патриоти? В необикновената духовност? Каква е тази духовност?
На първо място сме по брой на деца, изоставени от родителите си. 700 000 са в детски домове, приюти, интернати и т.н. В САЩ детски домове практически няма, а състрадателни американци осиновяват деца, често с тежки малформации, от Китай, Нигерия, Конго, Гватемала, до неотдавна и от Русия. Правилно ли съм разбрала – държава, в която има 700 хиляди изоставени деца (80% с живи родители), е по-духовна от тази, която осиновява инвалиди от Нигерия?
На първо място сме по употреба на алкохол и хероин. Правилно ли съм разбрала, че това е критерий за висока духовност?
80% от възрастните хора, живеещи в старчески домове, имат роднини, които са отказали да се грижат за тях. Правилно ли съм разбрала, че това е критерий за висока духовност?
Ужасната истина е, че в началото на XX век Русия и Съединените щати са били напълно сравними – две млади, с богата природа и огромен човешки потенциал страни, държави с бързо развиваща се икономика и добра научна и технологична основа. Но в началото на XXI век ние още си плащаме за комунизма, Гулаг, за милионите мъже, бездарно хвърлени в месомелачката от Сталин в името на завладяването на света, а и за путинския бардак – с тотално, позорно, несравнимо изоставане.
Само чрез признаване на дълбочината на това изоставане може да започне неговото преодоляване. И точно както Петър I се е учил от холандци и германци, ние трябва да се учим от американците. Макар да виждаме постоянно нарастване на социализма и бюрокрация даже в тази велика страна, би било хубаво да се учим вече дори и от Китай.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар