Може ли човек да е успешен без непременно да има много пачки с пари?

Написах следната реплика по повод на нещо интересно, което прочетох тази заран във Фейсбук:

Добре казано, и в тази връзка ми се струва, че можем да поставим, примерно, ето какъв въпрос за дискусия:

Може ли човек да е успешен без непременно да има много пачки с пари?

Чудя се дали да не поставя такъв въпрос за обсъждане в блога и дори в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия. Но ето, като начало го поставям тук. Интересно ми е какво мислите...

По повод на следния текст на Martin Demerdzhiev, написан във Фейсбук:

Аз съм много добър човек. За цял живот никому лошо не съм направил. Никога не съм се изповядвал, защото просто няма за какво! Аз не греша. Но само аз! Другите хора грешат. Аз ги наблюдавам. Много измет се е насъбрала. Е, може би има един двама свестни, които познавам. Винаги са готови да ти дадат, да ти помогнат. Добри са хората, от които имаш някаква полза. Иначе за какво ти е да ги познаваш? Не е ли така? Няма ли някоя лавина от камъни да се изсипе върху главите на тая измет!

Много е шумно! Навсякъде просяци. Свирят по улиците. Вдигат шум! Няма ли работа за теб момче, че шумиш с тоя акордеон?! Писи-писи-писи! Излезте да ви нахраня котенца. Къш-къш от тука, клошари!

Само за котенцата ми е жал. И за Али Ръза. Как го измъчи тая Ферхунде. Толкова ми е жал, а сега имам още 120 канала по новия тарифен план и мога да съчувствам още повече. Да чопля семки и да съчувствам. Православни Боже, затрупай с камъни тая измет!

Не знам защо, но в телевизионния екран хората изглеждат някак по-симпатични. Онзи ден, беше преди 2-3 седмици, излязох и хората, които срещах по улицата бяха някак противни. Отблъскващи. Гнусни сте ми! Гнус ме е! Помощ! Някой ме докосна! Кой беше?!

Искам да сменям каналите. Цък-цък-цък-цък-цък. Цифрите се сменят.

Толкова много измет. Господи, ако те има изтреби тая измет! Тя се развъжда и трови добрите хора като мен.

Ако имам мисия в тоя живот, тя е да уча хората. Искам да споделя житейската си мъдрост и по възможност да науча някой, който да стане като мене и да мисли като мене. Едно към едно. Семките се чоплят с двата предни зъба. Колкото семки съм изчоплил… Мога да Ви говоря до утре, за извънземните, за ХАРП-а. Гледал съм ги, знам ги нещата. Не ме учи ти мене! Многознайко!

Умният човек се различава от глупавия по това, че има дебела пачка с пари. Ако си много умен първо ми покажи пачка с пари, пък тогава ми говори. Иначе ще мълчиш и ще ме слушаш. Аз пари нямам, но за сметка на това много пари са ми минали през ръцете. Много пари. Не съм ги броил. На времето само аз имах мобифон от блока. Ей тоя ланец виждаш ли го? Нося го върху анцуга нарочно да го виждат хората. Да знаят. И като говоря да ме слушат.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo