Интересна полемика с участието на самия министър на образованието и науката се започна на едно място във фейсбук, ето до момента какво е положението в нея, министърът сякаш изпадна в състояние на дълбок размисъл и на съпровождащо го не по-малко задълбочено мълчание:
Julian Popov: И ако отпадне? Работа на министерството ли е да определя всяко стихотворение, което да се учи в училище?
Явор Ганчев: Не само всяко стихотворение, но и кога ще се учи - дали в трети, или в четвърти. Задължително от всички, защото иначе каква ще е тая общообразователна подготовка? Това са изготвени от много експерти предложения. Щом ще е от експерти, при това много, и щом ще се обсъжда демократично, нали така, значи и може скок от прозореца да има в програмата, важно е да има консенсус в колко часа всички да скочат.
Един въпрос остава отворен: като се скача, да се декламира ли Родна реч, или по-подходяща е някоя друга българска, формираща родолюбие класика? Не знам, не знам. Ще чакаме експертите да кажат и да обсъдим. Все пак не може всеки да прави каквото си иска, ако искаме да се съхраним като нация.
Todor Tanev: Юлиане, споделям твоето мнение. Отговорът ми беше спрямо манипулацията на една телевизия, че министерството определя отпадането на това или онова.Това, което произтича от новия закон ни дава рамката за изпълнение. Стандартите са само предложение и всъщност дават възможност за избор на учителите и гъвкавост. Въздъжам се от писане на статуси, но поради чувствителността към манипулации по тези теми, реших да внеса яснота, че никой нищо не забранява и не налага.
Явор Ганчев: Проф. Танев, моля да поясните какво означава, че стандартите са само предложение и в какво се изразява даването на гъвкавост и възможност за избор на учителите, както и че никой нищо не забранява и не налага, като имаме предвид, че
- структурата на обучението (учебните планове) е еднаква за всички (еднакви предмети и еднакъв брой часове) и се определя от Вас чрез стандарт (чл.чл. 80(1) и 81(1) и (2)), и
- съдържанието на обучението (учебните програми) се определят също от Вас чрез стандарт (чл.чл. 77(2) и (3) и 78(1)), следователно също ще е еднакво за всички, и
- организацията на обучението се определя също от Вас чрез стандарта за организацията на дейностите в училищното образование (чл.чл. 101-103 и 116), и стандарта за оценяването на резултатите от обучението на учениците (чл.чл. 116, 119-121 и 123)
- стандартите са дефинирани като "съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане" (чл. 22 (1))
Благодаря за отделеното време!
Ангел Грънчаров: Страхувам се, че проф. Танев отговаря само на хора, които са били министри, на обикновени граждани сякаш не отговаря ! :-)
Стела Николова: Проф.Танев, не допускайте децата да са много натоварени.Въпреки, че ще се удължава учебната година, часовете им не намаляват.Не може в 5 клас да имат по 7 часа, това е убийствено.Материалът, който им се преподава не е разпределен правилно.На места се препуска, на други се дъвче едно и също.Губи се интереса им.Преценката, какво да влезе в програмата и как да се разпределя е много важна.Защо ние, "социалистическите" деца сме по-грамотни и знаещи от сегашните, макар те да ходят и на частни уроци, без които не могат да се представят добре на матурите?Това е убийствено за родителите, които нямат финансови възможности.На децата се налага да ходят на училище, а след него по нощите на уроци.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар