Започва нещо като училищна революция, предстои цялостна промяна на самата парадигма, на която служи образованието

Продължавам започнатия вчера текст, съдържащ моите предложения за радикална реформа в сферата на училищния живот (виж: Дойде време прокудената свобода триумфално да се завърне в училищата на България). Решен съм днес да завърша този текст и да го подготвя за печат, той ще излезе като извънреден брой на списанието за съвременно образование HUMANUS и като първа книжка на една популярна библиотечка (поредица), която възнамерявам да създам - с оглед тия предложения да стигнат до хората, за които са предназначени, най-вече до младите хора, до учениците, а също така и до техните учители и ученици.

Казаното дотук в един принципен план е предостатъчно. Стигнах до момента, в която трябва да изложа своите предложения. Ето ги, ще обвържа представянето им с описание на сега съществуващата абсурдна ситуация, от която именно трябва да търсим разумен изход.

Отива всеки ден младият човек, ученикът на училище и това, което му предстои да прави там е разписано, така да се рече, и по план, и по програма: заедно със своя клас той ще учи последователно различни учебни предмети, учебното време е разпределено в т.н. учебни часове, всеки по 45 или 40 минути. Ученикът е обречен да седи на чина със своя клас (съставен все от негови връстници), да изпълнява нарежданията на учителя, да пази тишина, да слуша, да изнемогва от скука. Той има все пак избор: или да влезе в час или "да избяга" от час - и да отиде, примерно, в съседното кафене; тогава ще му пишат "неизвинено отсъствие", което той ще извини било като си купи "извинителна бележка" от лекар (тарифата на тия бележки, твърдят, била или 0.50 лв., или 1.00 лев, има развит пазар на такива бележки), било като класният му ръководител му извини отсъствието (с писмено ходатайство на родителя). Все повече ученици бягат от часове, но учителите са принудени да им извиняват отсъствията. Мерките за дисциплинарни наказания за неизвинени отсъствия е публична тайна че не се изпълняват, примерно за 5 неизвинени отсъствия ученикът да бъде наказан с "мъмрене", за 10 - с "предупреждение за изключване", при 15 - с "изключване". Няма такова нещо, щото ако администрацията приложи тия мерки класовете ще останат без ученици. А мерките за натиск върху учениците, след като са били принудени да останат в час, са съвсем неефективни: голяма част от учениците в час изобщо не внимават в т.н. "учебен процес", занимават се с каквото им скимне (играят си със смартфоните и пр., което и забранено, но така поне мълчат и не пречат на другите да учат - и учителите са се примирили с тия неща), а много често "развалят обстановката", шумат, държат се "недисциплинирано", влизат в разпри с незнаещите как да им въздействат учители, правят различни простотии и т.н. Мисля, че картинката ви е пределно ясна, нали? И какво може да се прави в тази ситуация, какво може да се промени?

Догматиката на административната система предписва: учителят трябва да умее да прави чудеса от "методически героизъм" с оглед да увлича младите в ученето, да ги вдъхновява, да бъде строг, да ги откаже от склонността да се разсейват; учениците трябва да бъдат принудени да изпълняват безпрекословно нарежданията на учителя, трябва да бъдат "прекършени" с оглед да се подчиняват, да станат подобни на дисциплинираните войници, които копнеят да изпълняват заповеди, включително и най-лудешките. В учебните зали общо тече безсмислен труд, и учители, и ученици, и администрация са принудени старателно да играят една игра, която може да се определи с израз, състоящ се от две думи: имитация на учене. Трябва да се преструваме, че работите все пак вървят, трябва да отчитаме постижения, документите трябва да са на висота: системата я избива в лудешки формализъм, на хартия всичко следва да изрядно и прекрасно. Цяла армия от бдителни инспектори-цербери дебнат за нарушения, системата я е избило в патологична мания-параноя да търси "грешници" и "престъпници"; залага се на страха от наказания, всички треперят от страх да не би да бъдеш обявен за "негоден", за "неблагонадежден" или за "враг". Учениците обаче почти изобщо от нищо вече не ги е страх, те се претръпнали, не се боят нито от двойки, нито от "мъмрене"; само дето учителите, горките, най-много ги е страх, поради което те се виждат принудени да стискат зъби - с оглед някак поне да оцелеят до пенсия. За никакво качество на образованието при тази наредба на нещата не може да става дума, тук най-важното е да се отчита дейност. Това, че все повече ученици завършват средно образование без дори да умеят да четат, да пишат, да разбират смисъла на текста и пр. - а какво означава пък да мислят творчески, самостоятелно, критично и пр.! - никого не безпокои, важното е да се заблуждаваме, че и ний, тъй да се рече, все пак имаме училища, т.е. децата ни са някъде, а не на улицата; нашите училища са мястото, където огромната част от младите привикват да си убиват времето, и то без никакъв смисъл. Да, младите в нашите училища привикват да пилеят ефективно най-ценния ресурс на човешкия живот - времето. И то си пилеят времето в най-интензивния и съдбовен период на живота си - когато, така или иначе, си подготвят собственото бъдеще. Правете си сметка какво бъдеще си подготвят младите щом като в най-интензивния и съдбовен период на живота си се обучават най-вече на едно-единствено нещо: да си пилеят без полза времето. Правете си сметка какво бъдеще си подготвя една нация щом като допуска младите хора да си пропиляват най-ценните години от живота в безсмислените идиотщини на една по начало, в корена си сгрешена административно-командна система, която служи единствено на изначалната деградация на човешкия фактор на това същото общество!

С външен натиск, с принуда, със забрани, със "затягане на дисциплината" проблемите няма как да бъдат решени. А повече това положение не бива да бъде търпяно. Престъпление спрямо нацията е да се търпи такова едно печално и гибелно положение. Трябва да се правят коренни промени. Трябва да се посегна на непоклатими, един вид свещени догми. Трябва да се заложи на съвсем различни, ала работещи принципи. Трябва в така и създалата си ситуация да започнем да се държим разумно, а не лудешки или бесовски. С престъпното безразличие и примирение трябва да бъде свършено - завинаги!

Моите предложения може да ви прозвучат лудешки: където глупостта е образец, там разумът е безумие. Да, прекалено глупаво и несъвременно е устроена въпросната административно-командна и директивна, т.е. планово-социалистическа система на регулираното държавно образование. Дойде времето да се разделим завинаги и без жал с тази абсурдна и порочна система. Е, някои, ако искат, могат да си поплачат за нея, стига това да може да облекчи душите им. Въпросната система следва просто да бъде погребана - както се погребва безжизненият, разлагащ се труп. Който иска нека да си поплаче за непрежалимата, ала отдавна поминала се система. Щото гнусният й трупен мирис повече не се търпи.

Ще предложа неща, които са съвсем прости, които са изцяло съобразени с изискванията на т.н. здрав разум; ако нещо е наистина разумно, то няма начин да не е и здраво. Не съм изобретил аз тия неща, те отдавна са изобретени и приложени. Не крия, аз съм привърженик на идеите на свободолюбивото, на демократичното образование и училище. Който иска, нека да се запознае с тия идеи като, примерно, си набави книгата на проф. Яков Хехт, носеща заглавието ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Преведена е на български тази книга. Срамота е особено да сте човек, занимаващ се с образование, примерно учител и да не сте чели тази книга. Между другото, за куриоз, ще кажа и това: преди няколко години, когато книгата на проф. Хехт излезе от печат на няколко пъти организирах нейното обсъждане в рамките на създадения от мен Дискусионен клуб в ПГЕЕ-Пловдив; бях набавил няколко екземпляра от тази книга, които предложих на учителите с голяма отстъпка от цената; вземаха книгата, разлистваха я, но никой не пожела да си я закупи; тия екземпляри още си стоят непродадени в една торбичка в къщи! Както и да е, та мисълта ми е: у нас тия идеи за едно наистина демократично и свободолюбиво училище звучат, кой знае защо, съвсем лудешки. Скоро аз бях уволнен от тази гимназия (след като съм работил в нея като учител по философия и гражданско образование цели 14 години!) с умопомрачително-смехотворните мотиви: "изцяло негоден за системата", "не става за учител", "абсолютно некадърен" и прочие.

Трябва да се разделим с някои догми. Трябва да освободим съзнанието си от тяхната отрова. Да, робуването на догми, не съответстващи на духа на времето, в което живеем, е подобно на отрова. Страшно е действието на тия догми. Отказът от тях обаче е целебен, той ще излекува духа на ония, които са се поддали на въпросната отрова. Започвам да изброявам ония простички нововъведения, които са спасителни в така и създалата се и непоправима иначе идиотска ситуация. И първото, от което следва да тръгнем, е

1. Ученикът и учителят следва да заживеят в принципно-различна, т.е. съвсем човешка ситуация

Тоест от обекти (на самонадеяната административно-държавна или министерска воля) те следва да станат просто субекти. Най-нормалното, най-естественото нещо на този свят е човекът от най-ранна възраст да бъде поставен в ситуацията да е пълноправен субект на своя собствен живот, на своето поведение, на съзнанието си, на всичко. (Е, някои права ще дойдат впоследствие, но това е също така най-естествено и непреодолимо.) Иначе казано, всичко, което младите правят в тази коренно променена ситуация, следва да е техен избор, да е избор на тяхната свободна воля. И какво означава това ли, в какво то се изразява ли? Ще ви кажа, ето в какво:

Идва ученикът сутрин на училище и сам решава какво да прави, с какво да се занимава, какво да учи и пр.

Кощунствено звучи, нали така? Да, зная че е така, но нищо, нека да се опитаме да осмислим какво то означава - и до какво ще доведе. Рисковано е, нали така? да, но трябва да почнем да привикваме и към това:

Който не обича риска се страхува от свободата

Се е отказал от свободата оня, който се страхува от риска - и не допуска никакви рискове. Към свободата младите ще привикнат само когато имат възможността да рискуват - та да стигнат в един момент дотам да поемат пълната отговорност за собствения си живот и бъдеще. Това трябва да е главната цел на едно ново, коренно променено образование:

Индивидът следва да привикне към това да носи пълната отговорност за своите решения

Може да прави всичко. Нека да се занимава с каквото иска, с това, което му е присърце! Какво от това, че няма да учи първи час математика, а втори - непременно български език? Защо пък да не е наопаки?! Нека да има възможността да учи този или онзи предмет само когато той е решил това! Или когато има желание и настроение да се отдаде на едно или на друго занимание. Нима не е най-естествено точно това? Можем ли да искаме младите да са подобни на машини или на роботчета - да искат всички все едни и същи неща?! Глупава работа е това, нали? И кому, питам, е нужно това? Защо са отвратени младите от ученето в рамките на досегашната система ли? Ето заради това са отвратени. Щото

По принуда не може да се учи или мисли, не стават така тия работи

И под строй не може да се учи. Ученето е изцяло индивидуално занимание, за което се изискват някои необходими условия. Интелектуалните, умствените и духовните дейности не са механична работа, подобна на биченето на дъски или на фабрикуването на тухли. На конвейер не стават тия работи. Няма как да станат. Крайно време е това да го разберат всички. И най-вече чиновниците от Министерството на образованието и науката. И така, всеки ученик,

Всеки млад човек в училище сам решава какво да прави, с какво да се занимава, какво и кога да учи

Ще настъпи "пълна анархия", така ли? Ами че сега нима не забелязвате анархията? Към свободата си обаче ще трябва да вървим най-целеустремено. Иван, примерно, днес ще реши да се занимава, първо, с... фитнес в залата за физически упражнения. След това, да допуснем, ще реши да отиде в кабинета по история, където ще може да послуша и да участва в обсъждане, да речем, на злодеянията на комунизма в България - няма светът да отиде на поразия ако този същият Иван реши да участва точно в такова обсъждане. Иван може и да не желае да участва във въпросната дискусия и вместо това ще предпочете да се уедини в ъгъла на кабинета по история и да почете някаква историческа книга или списание. Нека, примерно, ако му стане интересна тази книга, да чете цели 3 часа, нима това ще му навреди с нещо?! След това, примерно, в един момент ще реши да иде до "училищното барче", където ще хапне и ще си поговори с приятели за каквото му душа иска. Могат тия приятели, да речем, да пожелаят да поиграят футбол на спортната площадка, моля, нека да си играят футбол колкото искат! Ще пропадне ли света, че група приятели от един-кое си училище са решили да играят футбол вместо да идат в предписания им час по математика? Предполагам, светът няма да пропадне по тази единствена причина. Нека да играят или да учат каквото си искат. Тяхна воля. Техен избор. Но тази "пълна анархия" има и позитивен смисъл, примерно този: формира се по незабележим начин нещо безценно, а именно т.н.

2. Личностен суверенитет - личността има пълна власт над собствения си живот, тя е негов господар

Тази е думата, разгадаваща всички загадки. Личност, суверенитет, личностен суверенитет или, иначе казано: автономия на волята. Без тази автономия, без този суверенитет всичко се обезсмисля; благодарение на тях всичко си отива на точното място. Без избор няма не само свобода, но и каквото и да било отговорност - това уж го знаем, а все го забравяме. Ето защо точно на него трябва да заложим. Е, ще има някои дребни рискове: много млади хора, много ученици няма да знаят с какво да се занимават, няма да умеят да се ползват от свободата си. И, да допуснем, ще започнат да скучаят. Учителите трябва да им запълнят с нещо времето ли? Не става така. Всеки млад човек, всеки ученик ще си има ментор, учител, на когото има доверие, когото сам е избрал - и с когото често ще разговаря, ще обсъжда всички вълнуващи го въпроси. Е, с помощта на своя ментор

Всеки млад човек сам ще си прави нещо като свой "индивидуален план"

Да, план, проект или програма, както искате го наречете, която дума искате използвайте. Примерно ще реши да учи предимно математика, физика, химия - да допуснем, че точно тия науки го увличат. Да допуснем, че е решил да става инженер, ето, по тази причина е решил също така да отдава приоритет на тия науки. В един момент може да реши нещо друго. Ще си внесе корекции в своята програма. Човек се развива, има право и на погрешен избор, има право на грешки, нали така? Защото

Животът не се поддава на програмиране, на планиране, на съзнателно регулиране "без остатък"

На това нещо особено трябва да държим сметка. Същински кошмар ще стане животът ни ако се опитваме да го натикаме в "прокрустовото ложе" на разни разсъдъчни сметки, планове, кроежи. Животът си иска своето, а

Животът по начало е това: свобода, търсене, копнеж по неведомото, непознатото, неизвестното

Тия базисни и съдбовно важни неща младият човек трябва ги научи в училище, но не "на хартия", не "книжно", а практически, непосредствено в опита, чрез преживяването им, понеже са ги е правил сам, на свой избор и на своя отговорност. Това са най-важните неща, от които зависи всичко останало. Самосъзнание за свобода не се формира теоретично, а по жизнено достоверен и непосредствен начин, чрез опита, практически, именно в живота, благодарение на самото живеене или преживяване. От коя възраст на младите трябва да благоволим да им подарим свободата ли? Ами от най-ранна детска възраст, по моето разбиране следва да започне това. Този тип училища следва да са от най-ранна детска възраст, примерно от 4-5-6 години. Или от т.н. "детски ясли", където децата попадат обикновено след първата си годинка. Разбира се, не трябва да бъде игнорирано семейството. То също има огромно значение. Не може обаче, примерно, в началния курс у децата да бъде потиснато и притъпено чувството за свобода, пък после, примерно в 5-ти клас да им кажем изведнъж: ето, бъдете вече свободни, щото сте вече големи! Или да им кажем това едва в горния курс, след 9-ти клас. Не, както се учи истински плуването, същото е и с познанието, и с ученето, и с личностния растеж:

Колкото по-рано те хвърлят в "бурното море” на свободата, толкова по-смел и добър „плувец” ще станеш!

Да, истински добър плувец ще станеш само тогава, нали така? Не зная дали сте забелязали, но нещата, които сме научили обикновено сами и то в най-ранна възраст, те са най-важните, те са, така да се рече, фундаментално важни! Примерно ходенето. Или говоренето. Опазил Бог нашите деца да трябваше да проговарят в училище - или благодарение на училището! Как ги научават сами, без училище - ето тук е разгадаването на тайната на всички загадка. Ако много старателно почнем да учим малкото дете на ходене, рискуваме да му попречим да проходи. То само ще се научи. Предполагам по същия начин и рибата се учи да плува: без детски градини, ясли и прочие. Майките и бабите без да имат специални дипломи успяват все пак да научат бебетата да почнат да говорят - леле, как МОН е пропуснал това нещо, защо досега не са се сетили да организират университети, в които майките да бъдат обучавани как по-ефективно да учат децата си да проговорят?! И дипломи за това нещо трябва час по-скоро да се въведат! Непростимо е, другари, че сте оставили тук всичко на самотек! Бързо урегулирайте и тия неща! И така, темата е безкрайна, нека да се опитам да подведа, дето се казва, чертата:

3. Най-свещените догми, от които следва да се откажем без капчица жал

Кои са тези толкова свещени догми ли? Ами вече нещата се очертаха, съобразно казаното дотук. Очертава се пълна училищна революция, цялостна промяна на самата парадигма, на която служи образованието. Съвършено друг ще бъде центърът, около който всичко ще започне да се върти. Да, ето го този център:

Индивидът и неговата свобода, т.е. суверенната личност е ядрото, около което всичко започва да се върти

Личността измества "всичко регулиращия мозъчен център" на плановото социалистическо държавно образование. Колкото да е тъжно това на някои, следва да се откажат от представата, че държавата е всичко, а пък индивидът - нищо. Истината е точно обратната: индивидът е всичко, а пък държавата следва да служи на индивида, сиреч, на гражданина. Младите са също граждани на тази наша злощастна държава и следва от най-ранна възраст да бъдат приучени да се ползват от всичките си права. Не държавата е наш господар, а ние сме господарят; ние, гражданите, не сме ничии слуги, напротив, наши слуги са тия, които все още смятаме за господари на живота ни, именно чиновниците от образователното ведомство, примерно. Или от КАТ. Или от данъчната администрация. Всички те, запомнете от мен, са наши слуги, а ние сме техните господари. Тази аномалия в представите и в живота ни, а именно, че чиновниците били наши господари, може да бъде отстранена по един-единствен начин: като възпитаме младите в демократичното училище на едно вярно, адекватно съзнание за свобода. На едно адекватно гражданско съзнание. Значи, повтарям, защото е прекалено важно:

Крайно време е да се откажем от тази ужасно немодерна представа, че индивидът е нищо, а пък държавата била всичко

Е, по тази причина нашият Иванчо от най-ранна възраст ще прави каквото си иска в училище, ще се забавлява ако иска, ще танцува, ще играе.. кючек или ръченица, ще рисува, ще пее, ща играе на гоненица в училищния двор, ще се залива от смях, няма разни злобни даскалици да му шъткат постоянно да мълчи, ще учи ако иска за Космоса, за човека, за живота, нека да се занимава с каквото му сърце иска наука, с колкото си иска "учебни часове" нека да бъде неговата програма, ако иска, да учи само едно-единствено нещо. Ако иска, нека да не учи нищо. Той обаче съвсем скоро ще разбере, че ще изостане страшно много ако нищо не учи. Животът решава по превъзходен начин ония противоречия, които разсъдъкът никога няма да реши. Затова се налага да благоволим да допуснем, че

Стихията на живота трябва да залее и да оживи, да върне живота в нашите училища

Като, разбира се, не забравяме това, че животът за човека има смисъл само когато е свободен, не някак иначе. А ето сега и

4. Непрежалимите догми на административно-командната система на образование и, опази Боже, на възпитание, от които следва да се откажем без капчица жал:

Отпада понятието "учебен клас"

Да, вече няма да има класове, образувани по съвсем формалния възрастов принцип. Ще се образуват, съвсем спонтанно, какви ли не групи по интереси, в които могат да се присъединяват ученици на различна възраст, според избора си. Тия групи ще са динамични, постоянно ще възникват и затихват, ще се развалят, ще се пораждат нови и прочие. Гъвкавост се иска, а не формализъм, щото формализмът е враг на живота. Животът, повтарям, не търпи никакви разсъдъчни сметки и планове, не можем да надхитрим или да прецакаме живота, обикновено, ако се опитаме да го сторим, прецакваме единствено себе си.

Отпадат тъй милите на всяко терористично-административно сърце звънци, вече няма да има и "учебни часове"!

А пък времето ще почне да тече както в живота ни. На вас със звънец ли ви напомнят да идете до кухнята да се нахраните? Е, на службата, предполагам, също не ви звъни тъй депресиращия звънец, или пък звъни?! Обикновено всеки сам гледа часовника си и си планира сам времето. Даже и някои по-разкрепостени работодатели, според спецификата на работата, допускат служителите им, за да работят по-ефективно, сами да планират кога да свършат дадена работа, а кога - някоя друга работа. Ако всичко ти е разписано по график, нима ще работиш по-ефективно и по-отдадено? А че звънците в училище са най-жесток диктатор това всеки го знае: тъкмо учениците се настроят в някой час за пълноценна дискусия и звънецът почва да бие и разваля цялата работа! Звънците тероризират младите така, както нищо друго. Е, ще спрем звънците, това можете ли да си го представите изобщо?! Дали ще настъпи краят на света като спрем звъненето на звънците в българските училища? Не вярвам да настъпи краят на целия свят от това, вие как мислите по този проблем?

Няма да има повече и "текущи оценки", нито страх от изпитване всеки ден!

Напротив, ученикът сам ще решава кога и как да се изяви. И това ще става в групата, съвсем свободно и непринудено. Нека да привикват младите съвсем свободно да изявяват личностите си. И ценните си качества. Умствени и всякакви други. Включително и нравствени. Ще имат огромен простор за това. Пространството на свободата ще бъде предостатъчно да се развиват и изявяват в каквито си искат посоки.

5. Ами какво ще стане с нашата "светая светих", именно дипломата, и от нея ли ще трябва да се откажем?

Може да дойде ден и да няма дипломи, щото са важни качествата на личността, които могат да се проверят по какъвто си искате начин. И в днешно време листчето хартия, зад което обикновено не стои кой знае какви ценни качества, не е основният критерий, а е важна личността с нейните способности. Та хартийката, наречена диплома, не трябва да има толкова фундаментално значение. В днешните училища "учат" предимно за оценки и за да получат заветната хартийка, наречена диплома. Не учат де, ами обикновено предимно преписват - за да си получават въпросните оценки и дипломи. Защо да си кривим душите и да отричаме, че дипломи в днешните системи на българското образование - гимназиална и университетска - се получават предимно с преписване. Или с... подкупи. И това го има, защо да си кривим душите да отричаме и него?!

Ще се изобрети начин как младите да удостоверяват знанията и способностите си, бъдете спокойни, няма страшно, и това ще бъде изнамерено!

Дали ще има някакви строги изпитни комисии, пред които младият човек, искащ диплома, ще трябва да се яви и да удостовери какво може, дали ще има "матури", дали ще има нещо друго това ще се реши, няма страшно да не се реши. Ще трябва много да се помисли, разбира се. Трябва да се открие смисъла дали трябва да има дипломи. Щом има дипломи по цял свят, е, ще има и у нас. Ще ползваме чужд опит и ще открием най-доброто. На времето, във времената на класическа Гърция, най-добрият атестат бил следният:

Мой учител беше Сократ, син на Софрониск, от дема Алопеки

Да, казвал е това младият човек и това е била най-бляскавата атестация: кой ти е бил учителят! Името на учителя било най-бляскавата атестация и било съвсем достатъчно да го уважават този младеж. Платон, да речем, бил един от учениците на Сократ, това вече пък е предостатъчна атестация за неговия собствен учител! Значи, по тази логика, самите учители трябва да правят нужното за това щото тяхното име да започне да играе ролята на нещо много повече от диплома. Разбира се, че атестацията на един добър учител, неговите справедливи думи, неговата оценка имат значение, но най-важното е това какво може, на какво е способен самият млад човек, самият ученик. Нашите дела, накрая, са най-важното доказателство колко ние самите струваме, а не някакви си там дипломи, титли и прочие.

Когато акцентът падне върху това кой какво може или умее да прави - да мисли, да търси, да изследва, да работи целеустремено за да постигне нещо сериозно или голямо, за да подготви своя успех, просперитет и прочие! - тогава нещата ще си дойдат на точното място. 

Стив Джобс нали не е имал диплома - и какво от това, моля ви се?! И други велики и доказали се хора - в миналото и в нашата съвременност - са нямали дипломи от престижни университети, нещо повече, бягали са и от училищата, оставали са без образование, пардон, без диплома, но какво от това?! Аз не допуснах училището да навреди на моето образование - това Марк Твен ли го беше казал или някой друг че не помня вече?

Спирам дотук, щото, признавам си, се изморих от писане. Още много може да се пише, но така или иначе главното все пак го казах.

Успях да хвърля пореден камък в зловонното и застояло блато на българската образователна система

Дали с този камък нещо в него ще се раздвижи? Едва ли. С един или два камъка, хвърлени в това застояло и гниещо блато нищо не може да се промени. Добре знам това, не мислете, че не го зная. Най-много някое бюрократично чудовище, дето тъй уютно спи в гнусното блато, да се размърда и да ме перне, за пореден път, с опашката си по лицето. Но и това все пак е нещо, нали така? Колкото по-често се появяват някакви движения във въпросното блато, колкото по-често се появяват вълни в него, толкова по-вероятно е в него в един момент да почне да се настанява именно животът. На такава надежда се осланям.

Ще пратя писмо до Министъра с тия мои поредни безполезни писания. Не съм утопист да мисля, че той ще се трогне или ще се замисли.

Ще пиша, ще настоявам, ще провокирам, ще тормозя разни началства, дето така уютно спят зад масивните си бюра

Нека да ме обявяват за какъвто си искат. Нека общността у нас да мълчи многозначително: побъркал се е тоя Грънчаров, моля ви се, пак е написал своите идиотщини, на които вече никой не обръща капчица внимание! Даже моите съмишленици най-старателно мълчат и гледат да не показват, че са прочели поредното ми писание. С такъв опасен и дори екстравагантен човек като мен никой не ще да си има каквато и да било работа. Знаете ли обаче на мен колко ми пука, че така старателно всички мълчат? Изобщо, ама изобщо не ми пука.

Аз гледам да правя каквото съм длъжен – пък да става каквото ще

Хубав ден ви желая! Днес е неделя, почивен ден, ден за размисъл. Един човек да се е позамислил на моето поредно обречено писание пак е голям успех. Ето на това се надявам. Един човек поне да го е прочел и да се е замислил е все нещо. Аз се чувствам подобно на... рибар. Хвърлям си своите "въдици", нямам кой знае колко богат улов, но все някоя "рибка" се хваща в "мрежите" ми. Толкова. Станете и вие, ако искате, "рибари"... каквито си искате станете. До нови срещи!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo