Министър Todor Tanev е написал следния текст на страницата си; публикувам неговия текст заедно с моя силно критична реплика щото наистина вече започна да ми писва от глупости; та значи министърът пише следното:
Стихотворението "Родната реч" не е отпаднало от училищната програма. Експертите предлагат занапред то да се изучава в трети или в четвърти клас.
Новият Закон за предучилищното и училищното образование създаде най-после възможност да започне пътят към нужни промени в съдържанието и структурата в цялата учебна програма.
Това, разбира се, е дълъг процес, който може да доведе до резултат, ако за образованието мислим като общност и имаме търпението и усърдието заедно да извървим този път.
Съгласно правилата, Министерството на образованието трябва да предостави за всеобщо обсъждане на своята официална страница изготвени от много експерти предложения за стандарти, а не крайни варианти. Те се създават поетапно по график, макар общата рамка да е изготвена преди това. По определени причини първо бяха изготвени плановете за 1 и 5 клас. Предстои да се публикуват и тези за 3-ти и 4-ти клас.
А ето сега и моята реплика:
Това е пълна идиотщина министърът и чиновниците от образователното министерство да решават какво да учат учениците и кога да го учат. Нима не усещате, нима не разбирате каква голяма идиотщина е това?
Ако стихотворението "Родна реч" на Вазов е предвидено по закон или по инструкция от МОН да се учи в 4-ти клас, а някое дете го прочете докато е във втори клас, това дете за престъпник ли ще бъде обявено? Не трябва ли тогава да го вкарат в затвора или поне да го накажат - щото е нарушило министерските разпоредби?
Аз не мога да разбера защо мълчат родителите, защо мълчат и учителите когато министерството продължава тия гаври - уж вече на "реформаторска", видите ли, основа? Какво да учат, какво искат да учат, какво трябва да учат следва да решават учещите - ония, които се занимават непосредствено с дейността, наречена учене! Толкова е просто това, как е възможно да не се разбира? Защото учещите са различни, един ученик има интерес към литературата, друг към математиката, трети към нещо друго, как е възможно всички да ги тикаме един и същ калъп? Не разбирате ли, че това е ужасно насилие над личността, игнориране на нейни основни права?
Едни ще учат много, други малко, трети средно, който колкото иска да учи. То и сега е така, само дето заради прилаганото "планирано насилие" от страна на държавата на огромната част от учениците ученето е станало най-неприятното нещо на земята. Този резултат постигна "държавното планирано, т.е. социалистическо и единствено правилно образование". То отврати младите от ученето и от училището. И продължава да ги отвращава. Най-важната задача в българското образование сега е младите да почнат да надмогват отвращението си от ученето.
И за това има един-единствен начин: като самите те почнат да решават какво да учат. Не министъра, не чиновниците от МОН, а учещите и техните учители сами трябва да решават това. Какво, уроди ли сме, та не разбираме тази проста истина, г-н реформаторски Министре?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
4 коментара:
Моето продължение:
Какво, уроди ли сте, та не разбирате тази проста истина?
А и нас, учителите, за уроди ли ни смятате, та толкова не можем да работим без вашите указания, които самите вие сменяте толкова често?
Всичко е под контрол, както по времето на соца! От действието и бездействието на толкова главни експерти по образованието задушихте всяка инициатива, творчество, полет на мисълта у учителя и ученика!
Дайте свобода, иначе ще се наложи сами да си я отвоюваме, за да тръгнат нещата. Това недоверие към учителя и тези рамки ни доведоха до тази неграмотност, инертност и мързел.
Няма да се роди нищо и в това Министерство, защото се страхувате, първо- от радикални реформи, второ- от съпротивата, трето- да не изгубите мястото си.
Хайде, стига сте умували, вземете чужда система, поинтересувайте се, отидете, изберете и я приложете, без да я променяте, по- лошо от това сега няма да стане!Няма лошо в това да се учим от другите, когато имат ефикасно образование, нали?
Мария Василева
Изцяло, напълно и безрезервно се присъединявам към тези два чисти и прекрасно точно, вярно и истинно прозвучали ми гласа на истински УЧИТЕЛИ!
Към гласовете на учителите Ангел Грънчаров и Мария Василева!
Как така и защо г-н Тано Танев, Вие не ги чувате и защо?!
Не е допустимо да доказвате на заинтересуваната (ли) публика, че сте музикален импотент с тяхното реално не слушане, не харесване и не реализиране на техните чудесни предложения и идеи, зад които стои опитът им, чувството и чувствителността им, всеотдайността им на български учители!
Много Ви моля, г-н Министър, да ги чуете и да ги послушате!
2015.11.09г. Владимир Петков-Трашов
"Какво да учат, какво искат да учат, какво трябва да учат следва да решават учещите ...." - това не е сериозно.
Бих искал да кажа само, че всеки може да греши, философите също.
Науката за децата се казва педагогика, не философия и не психология (от филососки факултет).
Психологията не трябва да е част от философския факултет, а отделен факултет или допълваща, но не водеща част на педагогическия, и приемните изпити за нея не трябва да са БЕЛ и история, а поне метематика, биология и чужд език.
Нещата трябва да се поставят на мястото им.
В далечното минало повечето учени са били енциклопедисти, и това днес създава илюзия за по-голяма тежест на философията в съвременния обществен живот.
Всеки начален учител или възпитател има средно образование. Това означава, че както трябва да може да помогне на дете в занималня за математика, така задължително трябва да може да помогне по своя първи чужд език от средното си образование. И това е критерии за назначаване на работа - качествено средно обртазование, което се предполага поради висщето.
Вместо изисквания към учител (който от средното си образование трябв ада е учил дори философия) ние назначаваме допълнителни учители, сваляме гимназиални учители в началния курс "да свикват" децата и куп други глупости.
По-авторитетен за децата е онзи учител, който преподава 4-5 предмета на един и същи клас до 8 клас - защото нали има средно образование - как така филолога не може да реши уравннение, а математикът не знае времената в българския език?
Нещата ще се оправят, когато започнат да уволнявеат учители за несправяне със служебните задължения.
Пример: Влиза комисия в класна стая на 5 клас и дава задача:
Деца, всеки да отбележио три точки, да ги свърже с отсечки, така че да се получи триъгълник, да спусне една височина, да измери с линийка каквито отсечки е нужно и да изчисли лицето в квадратни сантиметри.
При под 61% решени задачи учителят се обучава или отстранява в края на годината.
Проверка на знанията на децата се прави от учител само и единствено от учител и оценката е за детето от учителя, а не е оценка на работата на учиетеля! Тя не може да е публична, нито повод за класирания.
Оценката за работата на учиртеля е отделен изпит върху децата но без оценка на тях, а на учителя.
Вънщно оценяване през децата логично може да се прави и на учителите им. И е редно да има изискаване към учтеля за резултат....
Личи си, другарю анонимен, че никога не сте се занимавал с образование и страдате от доста елементарна представа за същината и за смисъла му. И също така страдате от доста характерното за (пост)социалистическото общество масово недоверие към свободата.
Публикуване на коментар