Понеже съвсем нямам време тази сутрин (бързам за работа), ще бъда пределно кратък. А ми се иска да споделя нещо важно - по моя преценка. То, както може да се очаква, е във връзка с моето битие на учител по философия. Между другото, понеже бюрократите от МОН са преценили, че нацията ни в духовно и в нравствено отношение се намира в бляскаво състояние, те са предложили в новите учебни планове часовете по философия да бъдат изцяло премахнати (за 11-ти и 12-ти клас, т.е. когато са най-необходими!), а пък за 8-ми, 9-ти и 10-ти клас са оставени толкова мизерно количество часове, че младите да могат само навеки да се погнусят от философията, т.е. време за ефективното им обучение в тази област фактически не е предвидено. Та по тази тема ако някой иска да се присъедини все пак към нашето протестно писмо, да заповяда: Ако някой иска да се присъедини към протестното писмо до МОН, сега е моментът. А сега да мина на другия въпрос, за който започнах този текст.
Онзи ден, в петък, ми се наложи да ходя в дома на една ученичка, която бива обучавана в домашни условия (има т.н. "специфични образователни потребности"), всички учители ходят да я обучават у дома й, ето, отидох и аз. И искам да ви кажа впечатлението си. Останах поразен от нещо крайно показателно.
Констатирах съвсем различно отношение към ученето у тази ученичка, обучавана в домашни условия. Общуването ми с нея премина чудесно: по всички въпроси ние с нея констатирахме пълно единодушие! Момичето ме слушаше изключително внимателно и постоянно ми отвръщаше с реплики от рода на: "Споделям това, г-н Грънчаров!", "Съгласна съм, и аз мисля така!", "Прав сте, наистина е така, споделям!" и прочие. Интересното е, че тя реагираше така когато аз й разказвах за моите разбирания относно това как следва да протича обучението по философия, в случая при нея - по етика (тя е от 10-ти клас). Оказа се, че тази девойка беше стигнала по собствен път до същите убеждения, по начина, по който реагираше, си личеше, че тя има същите разбирания; я тя реагираше с радост, личеше й удивлението, че има учител, който мисли като нея. Заяви ми твърдо, че ще прочете най-внимателно помагалото, което й предоставих (не бях взел хартиен екземпляр) на нейния компютър, то е качено онлайн и веднага го намерихме, показах й как да стигне до него, тя го разгледа с интерес, личеше си, че много й хареса подходът в него. Заяви ми твърдо, че много обича да чете такъв род литература, именно психологическа, философска, духовна или за човека. Общуването ми с нея беше изключително приятно, но за жалост времето изтече много бързо, неусетно даже. И ето сега най-важния момент, за който всъщност исках да пиша.
Предложих й да опитаме да продължим с часовете онлайн, по скайпа, тя прие без замисляне тази новост. Понеже имаме пропуснати часове (момичето беше в болница и пр.), й предложих да наваксаме пропуснатото по този начин, тя се съгласи. Силно впечатление ми направи това колко е възприемчива към новостите, един вид мисленето, съзнанието й се отличава твърде много от съзнанието на учениците, които се обучават по традиционния начин, в училище: явно условията, в които тя се обучава, именно в домашна обстановка, са й повлияли да придобие такъв един свободолюбив и напредничав, бих си позволил да кажа, манталитет, които иначе, сред "училищните ученици", чиито души са пресовани от пресата на тоталитарната образователна система, е същинска рядкост някой ученик да има толкова освободено и напреднало съзнание. Което показва и доказва, че училищната система в този си вид е изключително вредна за личностното и интелектуалното развитие на младите хора.
Толкова по този въпрос. А сега да кажа нещичко за работата ми училище. Някои интересни по моето виждане наблюдения.
Зададох различни експерименти в часовете по философия, вече се очертават някои резултати. Примерно "експериментът по свобода", който зададох на всички ученици, той се свежда до това ученикът сам да решава кога да се изяви, когато да бъде изпитан, кога да прояви активност, да се включи в обсъжданията, с оглед да си изкара някакви точки и да си изкара желаната оценка, та този експеримент, оказа се, вече ми дава основание за известни заключения. Примерно около една трета от учениците (средно) се възползваха от шансовете, който този подход им дава, изкараха си достатъчно точки за да имат достойна оценка; но около две трети от учениците не направиха нищичко, останаха си пасивни, т.е. ще се наложи да получат "автоматични двойки", т.е. те не осъзнаха предимствата на тази система, за тях, излиза, предизвикателствата на свободата са нещо непознато, те не можаха да си преустроят съзнанията на новата вълна. Но интересното е, че и такива ученици общо взето също искат да продължим по "новата система". Казват, че им било "ейляк" по тази система, един вид не ги притеснява и репресира тя, но за сметка на това те самите решително не умеят да се ползват от шансовете на свободата, не умеят да използват свободата си в положителна посока, за нещо добро, за постижения и пр. Питах ги - искат ли да минем към традиционната система, когато учителят изпитва "по нежелание", не, не са съгласни, аз ги убеждавам, че щом не работи системата при тях, щом са й обърнали фактически гръб, значи е нормално да се откажем от нея, следва да признаем, че експериментът се е провалил; не, не искат да признаем това, държат да продължим, което ми говори много: че имат положителна настройка към иновацията, само дето още не са намерили сили да се възползват от нея в свой интерес; което означава, че очакват в близко време да се получи желания прелом в съзнанията и, респективно, в поведението им. За мен тия неща имат голямо значение. За да ги подтикна към "преоценка на ценностите" на моменти почвам да се държа според догмите на традиционния подход, почвам да преподавам и да изпитвам, решително вече не им харесва това. Не че някога им е харесвало де, но са се примирявали поради липса на алтернатива; сега вече има алтернатива, но тя още не е проработила.
По въпроса за подреждането на чиновете по нов начин нямаме напредък. Искат учениците да ги пренаредим, но понеже в другите часове ще ги карат да върнат старото положение, се колебаем, щото от постоянното пренареждане чиновете може да се повредят. Но в тази връзка един ученик каза нещо много интересно: той заяви, че класната стая си е тяхна и че би следвало да могат да си нареждат и подреждат чиновете както искат. Аз държа много да променим наредбата, щото в традиционното подреждане на чиновете (когато учениците са един зад друг и си гледат вратовете, не лицата) не може да се получи обстановка, която да благоприятства свободните обсъждания и дискусиите. Предлагам им чиновете да не закачаме, а да сядаме в кръг, независимо от тях; аз винаги сядам или стоя някъде на друго място, не на катедрата, с оглед да разбия стереотипа. Ще видим какво ще правим по този пункт. Ще се наложи да предложа на директора да опитаме с нетрадиционна подредба на чиновете поне в няколко класове - за да видим доколко това ще повлияе на атмосферата в часа. Аз съм убеден, че ще повлияе много. вижте колко проста и малка е тази промяна, но тя по моя възглед има символическо значение. Даже чиновете не сме готови да подредим по различен начин. Какво остава другото, истински важното, да подместим или да го пренаредим.
И последно, с което завършвам. Имаше един клас, аз писах за него дори специално писмо до родителите, там обстановката беше отчайваща, никакви часове не можеха да се водят. В този клас сякаш сме на път да осъществим прелом, коренен поврат. И стана това нещо съвсем спонтанно. Аз един ден, в отчаянието си (понеже не е възможно човек да "овладее" вниманието на всички ученици) предложих ония ученици, които искат да си говорим за психология, да дойдат отпред при мен, да седнем около катедрата и да си поговорим. Откликнаха 4-ма ученика. Проведохме чудесен разговор, останалите си се занимаваха кой с каквото си иска (обикновено си слушаха със слушалките музика). Писах на тия ученици, понеже наистина се възхитих от познанията им, 6-ци. Следващия път при мен около катедрата дойдоха поне 8 ученика, желаещи да си говорим за психология. Използвах момента и им предложих едно интересно упражнение, игра-състезание, като обсъждаха въпроси, свързани с толкова любопитната тема от психологията на пола, секса и любовта. Получи се страхотно упражнение, въпреки че беше първо в този час. Даже ония ученици, които най-предизвикателно демонстрираха нежеланието си да учат психология, си свалиха слушалките и започнаха да се вслушват в интересната дискусия! Настъпи поврат в класа, тия, дето не желаят да учат психология, останаха нищожно малцинство. Да видим как ще продължим, но имам чувството, че нещата потръгнаха. А класът иначе е добър, има много добри ученици. Добрите бяха под диктата на лошите, но ето, смениха си ролите, поведоха добрите, те започнаха да доминират. Това е чудесно!
Спирам, че закъснявам вече. Хубав ден ви желая! Бързам за училище!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар