Нещата у нас ще си дойдат на точното място само когато ние, гражданите, почнем да си изпълняваме ролята

Да напиша нещо за дневника си. От доста време не съм писал. Нещо "лично". Ала не съвсем.

Пак се налага да пиша за епичната ми съдебна сага с директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, сага, показваща печалното състояние на толкова порочната образователна система у нас: знаете, в момента текат две съдебни деля срещу нея, заведени от моя милост, за клевета и за отмяна на нейна заповед за уволнението ми от това училище. Второто дяло е на етап Върховен Касационен съд и предстои да бъде гледано след два дни, в сряда, на 18 ноември. Първото дяло, това за клевета (то беше заведено още когато бях на работа в ПГЕЕ-Пловдив, т.е. преди уволнението ми) имаше шанс да завърши тия дни, т.е. днес, ала осъдената от Районен съд в Пловдив, ала признатата за виновна в деянието клевета директорка, както и очаквах, в петък обжалва присъдата пред Окръжен съд в Пловдив, т.е. осъдителната присъда на РС, по тази причина, днес няма да влезе в сила. По причина на това, че има вече "въззивна жалба" от подсъдимата (осъдената), на мен ми се наложи също да обжалвам присъдата, но само по пункта за размера на обезщетението за нанесените ми неимуществени (морални) щети. Пропусната беше чудесната възможност това дяло да бъде прекратено, и то при много благоприятни условия за осъдената, но това вече си неин избор. Възможно е тя да си разнообразява скучното административно ежедневие с ходенето до съдебната зала - щото след уволнението ми в ПГЕЕ-Пловдив, след жестоката репресия срещу мен, в това училище настъпи блажена идилия, позната ни от късните времена на социализмо-комунизма; разбира се, вече никой от работещите в това някога елитно училище не смее и да помисли да критикува някое решение на авторитарната директорка, страхът (и малодушието) владее душите на членовете на въпросния "сплотен колектив". Аз на това нещо му викам деморализация, щото по моето разбиране тава обстановка е признак за крайно влошаване на психологическата атмосфера.

И тъй, по тази причина продължава съдебният маратон с въпросната госпожа, която очевидно иска да покаже на човечеството своята непогрешимост, и то по съдебен ред, което, разбира се, е мисия невъзможна. Между другото, тя вече загуби едно друго, трето съдебно дяло, което водих срещу нея още преди да ме уволни, загуби го на трите съдебни инстанции, загуби го с акт на Върховния касационен съд. Тя загуби и други съдебни дела, заведени от други хора, с които тя си позволи да постъпи крайно грозно, примерно, загуби също така на три инстанции и дялото, заведено от инж. Калин Христов, бивш учител, дяло също против нейна заповед за уволнение; когато съдът възстанови на работа колегата инж. Христов, директорката пак го уволни, и то в тридневен срок! Тъй че тук явно имаме работа с администраторка, която по необходимост си има и ще си доста сериозни проблеми с правосъдието.

При мен възникна един крайно неприятен проблем: заради разходите по тия две съдебни дела и по причина на това, че в момента работя на половин учителски щат (със заплата, по-малка от минималната), не мога да си позволя да плащам повече за адвокатски услуги. Ще се наложи да водя дялото си сам. По този начин, прочее, без да ползвам услугите на адвокат, спечелих и на трите инстанции първото си дяло, тъй че това няма да е новост за мен. Нямам претенции че имам познания или способности в тази посока, правя го това по принуда. Ако се наложи (в случай че загубя след два дни съдебното дяло, което е на ниво Върховен касационен съд) ще трябва да се обърна към Европейския съд по правата на човека, решен съм и на това ниво да търся защита на правата си. Защото в противен случай ще излезе, че преподавателските и човешките ми права са грубо погазени от една администраторка, която изглежда си е въобразила, че за нея специално законите не важат; е, ще трябва да й докажа, че законите важат за всички. Ще видим де, да се надяваме, че в сряда ВКС ще вземе решение в моя полза. И тогава ще възникне чудесен казус когато се върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив със съдебно решение, т.е. когато идилията на всеобщото послушание свърши. Ще ви държа в течение на тия превъзходни истории, които се задават, живот и здраве да е само.

Толкова по съдебните дела. На мен лично, не крия, ми омръзна да ходя в Съдебната палата в Пловдив. Стигнах до положение, поради честото ходене, всички полицаи, охраняващи сградата, вече да ме познават! Работата е там, че винаги в чантата си нося едно джобно ножче, с което си режа ябълките, които ям - много обичам да ям ябълки. И в предишните години винаги ми се налагаше да оставям това "оръжие" при охраната, то биваше засичано от устройството за търсене на метал. Много пъти и забравях да си получа ножчето на излизане и се сещах за него след дни, полицаите ми го пазеха. И по тази причина с тях установих най-топли отношения. Сега вече не обръщат внимание на ножчето ми, явно ми имат пълно доверие. Имам чувството, че вече работя в съдебната палата. Толкова често ми се налага до ходя там. А е интересно, че преди много години, когато избирах професия, много се колебаех между философия и право. Избрах философията, България спечели един философ, но загуби един юрист. Един адвокат. Или дори един чудат съдия или прокурор. Щото аз, за ваше сведение, дори и юрист да бях, щях много да почитам законите на морала. Та мисълта ми е, че както съм нещо като "бала врана" сред философите, така щях да бъда "бяла врана" (или черна овца) и сред юристите. Както и да е, това вече са подробности. А аз трябва да ставам да се приготвям за пътуване, днес пак имам часове в училището в гр. Раковски, където съм на нещо като заточение, далеч от Пловдив. Навремето такива като мен "опасни хора", дето са непослушни или проявяват бунтарски наклонности, са ги изпращали в концлагер или в затвора; сега мен бдителните органи ме изпратиха на заточение в гр. Раковски. На това му викаме "модернизация". Зер сме вече "модерна европейска и демократична страна", нали така, таваришчи?

Имам идея тия дни да прожектирам на учениците си в гимназията на град Раковски филми с психологическа и нравствена (духовна) насоченост, с оглед след това да ги обсъждаме. По моя си обичай това ще бъдат филмите АМАРКОРД и "Нощите на Кабирия" на великия режисьор Ф. Фелини. А на 11-ти клас, който учи чиста философия, смятам да прожектирам италиански игрален филм за Сократ. За тия мои инициативи, в училище да се гледат произведения на истинското киноизкуство, в ПГЕЕ-Пловдив бдителните другари организираха "жалби на възмутени родители и ученици", като оплакването беше, че филмите на Фелини, моля ви се, били "порнографски"!!! Отзивчивата директорка откликна на този порив на многострадалната народна душа и повика... органите на Комисия за защита на правата да детето!!! Благодарение да тази история вече и директорката на ПГЕЕ-Пловдив (пък дори и инспекторката по философия, предполагам!) добре знае кой е Фелини. Учениците ми пък ще помнят Фелини докато са живи. Та моята цел, тъй да се рече, си я изпълних бляскаво. Та тъй значи, днес в гимназията на гр. Раковски учениците ще гледат един "порнофилм" на Фелини, бдителни другарки и другари, моля, напишете незабавно подобаващия донос и го пратете "там, където трябва" (по думите на философа Хегел, срещу когото, очевидно, също са писали доста доноси щом знае за съществуването на това място, гдето трябва да се пращат доносите)!

Хубав ден ви желая! Моля ви, не бъдете покорни, а се бунтувайте смело срещу разпасалите се управници, администратори и чиновници, които тормозят покорния и малодушен народ! Не забравяйте това: властниците са наши слуги, а ний, гражданите, сме им господарите, не е обратното, ние сме господарите, а те са нашите слуги! У нас всички не съзнават тия толкова прости неща и по тази причина всичко е наопаки и не както следва да бъде. Нещата ще си дойдат на точното място само когато ние, гражданите, почнем да си изпълняваме ролята. Аз, бидейки скромен последовател на Сократ, точно това правя, и го правя не само на думи, в преподаването, но и на дело, точно като Сократ се старая, доколкото ми стигат силите, да живея според идеите си за това как следва да живее достойният човек и гражданин. Знаете, Сократ са го съдили по жалба от негови собствени ученици и е бил осъден на смърт. И е умрял, понеже се е наложило сам да изпълни присъдата си, изпил чашата с отровата, съдържаща отвара от бурена бучиниш. Мен администраторите ще ме уморят по друг, значително по-подъл начин. На това нещо му викаме "модернизация"...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo