Протестно писмо до министър Танев по повод застрелването на философията, против изваждането й от учебните планове

До 9 ноември е срока за изпращане на "бележки, становища и предложения" по проекта на наредбата за учебния план, публикуван на сайта на Министерството на образованието и науката; тези предложения трябва да бъдат изпращани до дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” на e-mail: s.kantcheva@mon.bg до 09 ноември 2015 г. Порових се в интернет да видя дали има някакви граждански или медийни отзиви по предвиденото в този нов учебен план рязко съкращаване на часовете, предвидени за предмета философия в средните училища - този предмет вече няма да се изучава в 11 и 12 класове изобщо, а в по-долните часове изучаването му също е съкратено до един абсурдно нисък и обиден размер.

Оказа се, че с изключение на един-единствен отзив - виж: За гражданското образованиe и смъртта на мисълта - никой у нас изобщо не се е трогнал заради тази предвидена от държавата смърт на мисълта - щото философията наистина е не просто хранилище на мисълта и на духовността, а е нещо и като неин инкубатор. Никой никъде не се е трогнал, че философия нашите ученици повече няма да изучават или ще я изучават в обидно малко часове, толкова малко, че за никакво изучаване или обучение в изкуството на мисълта в държавните училища изобщо вече и дума не може да става. От "кумова срама" са оставили някакви минимални часове, колкото да се каже, че "нещо такова" все пак има. На нас мислещи хора не ни трябва бе, какво мислене, на нас ни трябват тъпанари и дебили, я го виж него, загрижил се той за обучението на младите в някакво си там мислене?!

Е, налага ми се да напиша протестно писмо до МОН по повод застрелването на философията в проекта за новия учебен план на нашата тъй напредничава държава, в която състоянието на нравите, на духовността и на културата е тъй бляскаво, че явно младите и народът вече изнемогват от прекалено много и то най-изтънчена духовност, поради което се е наложило МОН да се погрижи да премахне излишно тежкия товар - и ето, МОН най-отзивчиво е сторило това, убивайки без капка жал и философията, и духовността в училище. (Също така и изучаването на изкуствата е орязано, да не говорим за това, че изучаването на религия в нашата тъй напреднала по пътя на духовността атеистично-езическа държава, естествено, също не е предвидено.) Ами няма как, сядам да пиша това протестно писмо, ще го пратя и на самия Министър, и на министерските чиновници, които се грижат да провеждането на упомената екзекуция; ето какво се получи за момента (пиша писмото от името на група загрижени и възмутени граждани, с оглед на това, ако някой споделя тревогата ми, да може да се присъедини с името си под писмото):

До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката

До ръководителя на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” на МОН

ПРОТЕСТНО ПИСМО от група възмутени и загрижени граждани

Уважаеми г-н Министър,

Уважаема госпожо ръководител на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” на МОН,

С удивление установихме, че в новия проект на наредба за учебния план е предвидено рязко намаляване и дори премахване изцяло на часовете, предвидени за изучаване на философия - в 11 и 12 клас философските предмети са изцяло премахнати, а в 8, 9 и 10 клас е предвидено да се изучава философия в съвсем оскъдни часове, толкова, че такова едно изучаване ще бъде само "про форма", колкото само да се каже, че "нещо такова" се учи; разбира се, ефективно обучение на младите по философия в толкова мизерно количество учебни часове е невъзможно, то ще бъде някаква пародия, карикатура на обучение.

Като ангажирани и пристрастни към проблема за личностното и духовното развитие на младежта граждани и образователни дейци ние не само силно сме озадачени от тия планове на МОН, но и сме възмутени от предвидената гавра - това по нашето разбиране е направо екзекуция, обезглавяване на духовността, изваждането й от българската образователна система! Чудим се: нима чиновниците от МОН, които са изготвили този проект, си мислят, че състоянието на духовността в свидното ни отечество е толкова бляскаво, че вече изобщо не се налага държавата да прави нещо в тази посока? И също така се питаме: какво вълнува образователната бюрокрация, за какво тя работи изобщо, за какво толкова е загрижена - за високо качество на образованието на младите или за тяхното окончателно опростачване, аморалност, бездуховност и безкултурие?!

Смятаме, че този грозен гаф с изваждането (или обидно ниското редуциране) на философията от учебните планове на държавното образование трябва да бъде незабавно поправен, предвид тежката ситуация в духовната сфера у нас, предвид същностните потребности на младите, предвид потребностите за качествена подготовка на младите за живота. Смятаме, че е погрешно да се учи философия в 8-ми клас, там би могло да се учи само някакво въведение в нравственото или естетическото възпитание. Но времето за изучаване на философия е 11 и 12 клас, когато нивото на развитие на самосъзнанието на младите е подходящо за подобно вглъбяване в духовните проблеми на човека. В 9-ти и 10-ти клас би могло, както беше досега, да се учат предметите психология, логика, етика и философия на правото (този предмет, предвид въвеждането на предмет "гражданско образование", може наистина да отпадне от философските предмети, а мястото му следва да бъде заето от по-детайлно и по-задълбочено изучаване на етика).

Надяваме се, г-н Министър, че ще дадете съответните разпореждания за преосмисляне на позицията на МОН, която в момента, както разбираме, се свежда до това изучаването на философия в нашите училища да бъде или ликвидирано, или пък да бъде правено в една обидна, унизителна и безкултурна пародийна форма. Предупреждаваме Ви: онова министерство на образованието и на науката или онзи министър на образованието и науката, които започнат да работят против същинските и коренни интереси на нацията ни за едно качествено, съвременно и духовно богато образование на младите ще бъдат осъдени не само на позор и срам, но те трябва и да знаят, че са дръзнали да извършат истинско престъпление!

Ние, подписалите това писмо, също така смятаме, че духовната инградиента на едно съвременно образование, на едно истинско образование в съвременните условия не само е задължителна, тя трябва да бъде и водеща, с оглед обществото ни да може да се справи някак с грозящото го безкултурие - и с толкова агресивната и напредваща отвсякъде простащина или бездуховност. По тази причина смятаме и сме дълбоко убедени, че в българските училища трябва да се изучават много повече и различните изкуства, и също така и религия, една духовна форма, която беше остракирана, изгонена от училище от предишния бездуховен режим на комунистическия материализъм-атеизъм, донесъл страшни и незаздравяващи духовни рани и поражения в душата и на нацията ни, и на човеците поотделно. Нима Вие, г-н Министър, с поведението си признавате, че сте на страната на враговете на духовността - в безпощадната война на българската държава против духовността, водена вече толкова десетилетия?!

Като отговорни за бъдещето на нацията ни граждани настояваме тази недомислена и безотговорна политика на държавата и на Министерството в образователната и духовната сфера да бъде спряна. Пораженията върху душите на младите на едно позитивистично ориентирано, сиреч едностранчиво, едноизмерно образование, при което науката е възведена на най-висок пиедестал и се изучава в хипертрофирана, господстваща форма, именно под формата на ужасен диктат, на пълна хегемония на позитивното научно знание върху съзнанията отдавна се осъзнаха; противотежест на тази гибелна и по същество безчовечна тенденция в културата с оглед постигане на разумния баланс е изучаването на различните духовни форми, на философия, на различните видове изкуства, на религия не на последно място. Образованието е съставка на културата, която не бива да бъде лишавана от духовната си съставка. Образователната система, построена по позитивистичния канон, бълва дефектен продукт, именно същества с деформирано, ощетено съзнание, които обозначаваме с израза "коне с капаци"; образователната ни система трябва да престане да е фабрика за безличия, за духовно непълноценни индивиди. Защото ако такъв един поврат към духовното не бъде направен, то тогава наистина е застрашено най-важното, с което разполагаме и за което следва да милеем най-много: нашата човечност.

Крайно време е безчовечната и свободоненавистническа командно-административна система на българското държавно образование, нанесла толкова страшни рани в духовността на нацията ни, да бъде сломена, нейният непоносим терор върху душите на младите следва да бъде прекратен. Г-н Министър, нима не ви идва в ума простичката мисъл, че е крайно време българското образование да бъде демократизирано? От тази гледна точка не мислите ли, че това какво следва да учат нашите деца не трябва да бъде решавано от изнемогващите от скука министерски бюрократи, а следва да бъде решавано непосредствено от самите учещи, от учениците, в сътрудничество с техните учители и родители? Нямате ли чувството, драги г-н Министър, че продължавате по инерция да служите на едни пагубни стереотипи за образование, които доказано са вредни за духовното здраве на нацията ни? Ще намерите ли смелостта да се противопоставите на диктата върху българското образование, упражняван от толкова арогантната министерска бюрокрация?

Ще очакваме да ни отговорите на това писмо по начин, който да покаже, че сте се вслушали в нашите предупреждения, в нашия апел за проявяване на благоразумие. Като български граждани не сме съгласни българската държава и нейните органи и служители да работят най-активно против коренните интереси не само на младите, но и на нацията ни като цяло. Ние това нещо няма да ви го позволим, бъдете сигурни!

7 ноември 2015 г.

ПОДПИСАЛИ:

1. Ангел Ив. Грънчаров

2. Райчо Кр. Радев

3. Феодор Иливанов

4. Томи Томев

5. Владимир Петков-Трашов

6. Мария Василева

7. Елка Кичева

8. Рени Нед

9. Анка Маринова

10. Мартин Дерменджиев

11. Росица Йорданова-Стаматковска

(Моля ония, които желаят да се присъединят към това писмо, да си дадат имената в коментарите към тази публикация. Писмото ще бъде изпратено на МОН в понеделник сутринта, дотогава може да събираме подписи.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo